Решение № 283 от 17.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Бургас, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20262100500028 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. В. С. – Г., ЕГН ********** от гр. *******, бул. „********“ № **, вх.**, ет. **, ап. **, чрез пълномощник адв. Маргарита Димова, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ № 11, ет. мансарден против Решение № 250 от 08.10.2025 г., постановено по гр.дело № 1092/2024 г. по описа на Районен съд – Айтос, с което съдът е отхвърлил като неоснователен иска за собственост поради изтекла придобивна давност в периода 2013 г. – 2024 г. с правно осн. чл. 225 във вр. с чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗС, предявен от въззивницата против С.

И. С., ЕГН ********** и А. С. С., ЕГН **********, по отношение на следния имот: самостоятелен обект сграда – жилище /апартамент/ на първи жилищен етаж от двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда, находящи се в гр.

Айтос, ул. „ Братя Миладинови“ № 29А, състоящи се от приземен избен етаж и два жилищни етажа, с площ на цялото жилище 96 кв.м., състоящо се от две антрета, всекидневна с кухня, спалня, хол и баня с тоалетна, при съответните граници на жилището, ведно с ½ идеална част от приземния етаж на сградата с реално използване на западната на етажа, включваща две складови избени 1 помещения с обща площ на западната част от 48 кв.м., при посочените граници, ведно с ½ идеална част от общите части на гореописаната сграда и от правото на строеж върху терена, върху който е построена гореописаната жилищна сграда, представляваща общински УПИ № ІІІ – 430 в кв. 153 по плана на гр. Айтос с обща площ от 482 кв.м. Като е отхвърлил иска, районният съд е допуснал делба при равни квоти от по ½ идеална част между С. И. С. и А. С. С. върху процесния недвижим имот, описан по-горе.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който го намира за неправилно и необосновано. Моли съда да го отмени и постанови друго, с което да удовлетвори претенцията и съответно да отхвърли предявения иск за делба като неоснователен и недоказан. Излага съображения. Сочи, че цитираната практика от първоинстанционният съд – ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС по т.д. № 1/2012 г. е неотносима към настоящия казус. Счита, че в конкретния случай е налице претенция от трето за съсобствеността лице, за което е относима хипотезата на ТР № 4/06.08.2012 г. на ВКС по т.д. № 4/2012 г. ОСГТК и изводът, че „позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на собственост само при осъществен фактически състав по чл. 79 ЗС“. Излага, че трайната съдебна практика предвижда, че „когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание /тъй нареченото завладяване/, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи веща за себе си, т.е. има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държание“. Посочва конкретна практика на ВКС. Счита, че доверителката й С. е придобила имота по давност. Започналата да тече в нейна полза придобивна давност може да бъде прекъсната чрез предявяване на иск, като само по този начин владението може да бъде обезпокоено, прекъснато. Позовава се на свидетелските показания. Претендира разноски.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С.

И. С., ЕГН ********** от гр. *******, *******, ж.к. „*****“, бл. **, вх. **, ет.

**, ап. **, чрез адв. Георги Донков, с адрес за кореспонденция: гр. Ботевград, площад „Саранск“ № 5Г, с който счита твърденията във въззивната жалба за неправилност на постановеното съдебно решение за необосновани. Счита 2 решението за правилно и обосновано. Излага подробни съображения, като цитира множество решения на ВКС. Прави разграничение между държане, владеене на недвижим имот и търпими според правната теория действия.

Счита постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен, а подадената въззивна жалба за неоснователна. Моли съдът да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд – Айтос се е произнесъл по искове с правно основание чл.

225 във вр. с чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗС и чл. 34 ЗС.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството по делото пред Районен съд – гр. Айтос е образувано по повод искова молба от С. И. С. против А. С. С. за делба на процесния недвижим имот, описан по-горе. Претенцията е да се допусне делба при равни квоти от по една втора идеална част за всеки един от двамата съделители.

Постъпил е отговор на исковата молба от А. С. С., с който счита предявения иск за делба за допустим. Посочва, че след смъртта на нейната майка С. М., дъщеря й М. С. е завладяла имота и към момента същата се явява собственик на имота, поради което моли иска за делба да бъде отхвърлен.

При условията на чл.225, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗС въззивницата е встъпила главно по делото и е предявила претенции срещу двете съделителки, с искане да бъде призната за собственик на процесния недвижим имот.

Пред първата съдебна инстанция са събрани писмени доказателства, допуснати са до разпит двама свидетели, като първоинстанционния съд е изяснил делото от правна и фактическа страна, постановявайки акт, който настоящата съдебна инстанция намира за правилен и законосъобразен и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния 3 съд.

Безспорно е установено по делото, че процесният недвижим имот е придобит през 1959 г. чрез договор за отстъпено право на строеж на общинско дворно място на семействата С. и С. М. и Ж. и Й. Ж.. С договор за доброволна делба на недвижим имот от 01.06.1987 г. двете семейства са разделили правото на собственост, като М. са придобили правото на собственост съобразно дял I, на първи жилищен етаж от жилищната сграда, построена в парцела. Видно от представеното Удостоверение за наследници, С. С. М. е починал на 19.06.1995 г., а неговата съпруга С. М. – на 06.01.2013. Двамата са оставили като наследници своите дъщери – С. С. С. и А. С. С.. С нотариален акт № 66, т.3, НД № 1190/1997 г. С. А. М. приживе дарява на двете си дъщери С. С. и А. С.

4/6 идеални части от първия жилищен етаж на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр.Айтос, построена на основание отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, цялото от 490 кв.м., съставляващо самостоятелен урегулиран парцел III-430, кв.153 по плана на гр.Айтос. С нотариален акт № 109, т.7, НД № 998/24.11.2014 г. С. С. С. дарява на дъщеря си С. И. С. собствената си идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.Айтос, ул. „Братя Миладинови“ № 29-а, община Айтос, обл.Бургас, а именно една втора идеална част от самостоятелен обект в сградажилище/апартамент/, заемащо целия първи жилищен етаж от двуетажна двуфамилна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен избен етаж и два жилищни етажа, с площ на цялото жилище от 96 кв.м., състоящо се от две антрета, всекидневна с кухня, спалня, хол и баня с тоалетна, при посочените граници на имота, ведно с една четвърт идеална част от приземния избен етаж на сградата, с реално ползване на западната част на етажа, която включва две складови избени помещения с обща площ на западната част от 48 кв.м. при посочените граници на имота, ведно с една четвърт идеална част от общите части на гореописаната сграда и от правото на строеж върху терена, върху който е построена гореописаната жилищна сграда, представляващ общински урегулиран поземлен имот III-430 по плана на гр.Айтос.

Твърди се в исковата молба, че след смъртта на нейната баба С. М., въззивницата М. С., която била привързана изключително много към своите баба и дядо, обещала пред баба си, че няма да позволи къщата да бъде изоставена или продадена. Почти веднага след смъртта на своята баба тя е направила ремонт, освежила и боядисала целия имот, обзавела го е с мебели, 4 сменила е развалени кранове и брави на врати, подменила ключовете на входната врата, за да има сигурност в дома. Твърди, че оставяла в летните месеци майка си и баща си да ползват къщата и да се грижат за нейната дъщеря. Въззивницата твърди, че само тя разполага с ключ за имота, тъй като по този начин е ограничила достъпа на ответницата до имота. Цитира покана, изходяща от С. С., получена на 17.02.2025 г., от майката на М. С. – А. С., в която е посочено, че когато С. С. е посетила имота през 2024 г. е установила, че самоволно е извършена подмяна на патрона на входната врата, без тя да бъде уведомена за това и без да й предоставят ключ за поставения от тях нов патрон, като по този начин я лишават от достъп до имота.

Твърди, че е установила владение върху имота в периода от началото на 2013 г. до 17.02.2025 г., като двете съделителки по първоначалния иск за делба са били наясно с това владение, не са предприели никакви действия да го оспорят или прекратят. Претендира собственически права върху недвижимия имот.

Действително първоинстанционният съд неправилно се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2012 г. ОСГК, в което са разгледани хипотези на притежавани недвижими имоти в съсобственост. Претенцията на главно встъпилото лице М. С. – Г. е на трето лице спрямо наследствената съсобственост. В този случай придобиването на право на собственост върху имота по давност е свързано с извършване на действия, които явно и несъмнено показват, че лицето упражнява фактическа власт върху имота за себе си. По делото са разпитани двама свидетели, като от показанията на свидетеля Х. Н. – съжител на семейни начала с ищцата С. С. се установява, че през летния сезон всяка година по веднъж или по два пъти той и ищцата са посещавали имота. Докато бащата на С. е бил жив, майка й и баща й са ходили редовно и са оставали по една – две седмици. По твърдения на свидетеля ищцата е притежавала ключ от имота.Отношенията между страните са били добри, като М., мъжът й и дъщеря й са ги посещавали в Ботевград за два – три дни, дошли са на бала на сина на С. и на бала на сестрата на С., което е станало през м. май 2024 г.

Претенции от М. спрямо ищцата по отношение на имота не са съществували.

Според свидетеля със С. са решили да продават имота и са наели независим оценител за определяне на реалната цена на имота. Ангажирали са брокерска къща, на която са предоставили ключ. Брокерката извършила няколко огледа, 5 което се е случило през м. ноември – м. декември 2024 г. Едва през м. януари брокерката се обадила на ищцата, че е сменен патронът и не може да влезе в имота за оглед. Според свидетеля от м. януари 2025 г. ищцата няма достъп до имота и не го е посещавала. Твърди, че ремонти не са правени и не е подменяно обзавеждането. На въпроси на адв. Димова свидетелят отговаря, че бащата на С. е давал средства за ремонтиране на къщата. Някога е правен ремонт на покрива, извършен е ремонт на коридора на къщата от съседа.

Според свидетеля С. С. си е плащала данъците.

От разпита на свидетелката Я. М. се установява, че тя познава М., А. и И. (съпруг на А.). От четиридесет години минава покрай семейната къща на баба С. и дядо С.. Твърди, че освен М., А. и И., други хора не е виждала в тази къща. М. като дете е учила първоначално в гр. Айтос и е живяла в тази къща.

Твърди, че роднините на А. са опитвали да продадат къщата чрез айтоска фирма, но М. не иска да си продава къщата. Плановете й са да поддържа къщата и след време да се преместят да живеят в нея. Разказва, че М. С. е изкарала подготвителни курсове при баба си и след като е станала студентка много често е посещавала баба си, като е пребивавала в двора и къщата. По сведения на свидетелката съществува опъната ограда между двата терена, като съседите са на № 29, а М. е на № 29А. Козметични ремонти, като оправяне на теч на плочата в банята и други такива са правени от И..

Разпечатката съдържа 35 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/756a2af2-1916-4ed8-9017-b7a732376e56