Решение № 894 от 10.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20241110217744 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *****************, представлявано от управителя В.

Б. В., чрез адв. К. М.-САК срещу наказателно постановление (НП) № 23-2400486 от 11.11.2024г., издадено от инж. ************– директор на Дирекция „Инспекция по труда София област“, със седалище гр. София, с което на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.61,ал.1 от КТ, на *********в качеството на работодател, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата се поддържа, че нарушението, описано в обжалваното НП не е извършено, като се твърди, че Р. Д. е назначен на работа в деня на проверката – 15.08.2024 г. и трудовият му договор е сключен преди началото на работното време.

Претендира се, че обжалваното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – липса на описание на съществени факти и доказателства, с което се счита, че са нарушени разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Счита се, че е нарушена и разпоредбата на чл.52, ал.4 ЗАНН, тъй като наказващият орган не е извършил никакви допълнителни проверки и разследвания, а е издал НП единствено на базата на твърденията на инспекторите, извършили проверката.

1

Поддържа се, че наложената санкция е прекомерно завишена, с оглед на това, че работодателят няма предходни нарушения, за които да са му налагани санкции, с оглед на което се счита, че санкцията е следвало да бъде в минимално предвидения размер.

С тези съображения се иска отмяна на обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател се представлява по пълномощие от адв. К. М., като същият поддържа жалбата с искане за отмяна на обжалваното НП по изложените в нея съображения. Моли при постановяване на решението си, съдът да има предвид, че от писмените доказателства и показанията на св. Д. се установило, че преди да започне работа лицето е имало сключен трудов договор. С оглед на това счита, че дори и да има нарушение, то не е по чл.61, а по чл.63, ал.2 КТ. Моли да се има предвид и това, че до момента жалбоподателят няма регистрирани нарушения на КТ, поради което счита, че дори да бъде санкциониран, то следва да е в минимален размер.

Въззиваемата страна се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който моли за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и за потвърждаване на обжалваното НП. Моли за частично кредитиране на показанията на св. Д., с оглед на това, че той все още работи при същия работодател и се намира в йерархична зависимост от него. С оглед на това счита, че следва да се приеме за достоверно посоченото в попълнената от него декларация по време на проверката относно липсата на сключен трудов договор към този момент, а не показанията му, дадени в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, в които заявява, че сутринта преди постъпване на работа е бил сключен трудовият договор. Смята, че дружеството е извършило нарушението, за което е санкционирано и същото е правилно квалифицирано, тъй като лицето не е имало сключен трудов договор към 11:00 часа на 15.08.2024 г. Моли, в случай на потвърждаване на обжалваното НП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.

Адв. М., в упражненото си право на реплика заявява, че при кредитиране на свидетелските показания следва да се има предвид и факта, че актосъставителят и свидетеля по акта са служители на Инспекцията по труда и в този смисъл също се считат за заинтересовани от изхода на делото.

В хода на съдебното следствие, в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Ц. К. и свидетеля по акта – Б. Т., както и свидетеля Р. Д., който е посочен в обжалваното НП като работника, с който не е бил сключен трудов договор преди постъпване на работа в деня на проверката.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.08.2024 г., в 11.15 часа, е извършена проверка по спазване на трудовото 2 законодателство от свидетелите Ц. К. и Б. Т. – инспектори в Дирекция „Инспекция по труда София област“, в обект на контрол - заведение за бързо хранене, находящо се в гр. София, ул. „Самоковско шосе“ №98, стопанисван от „******************* По време на проверката в обекта е заварено лицето Р. Й. Д. да полага труд, а именно да приготвя храна на скарата. В писмена декларация, завареното лице Р. Д. собственоръчно попълнило, че работи на обекта като скараджия от 15.08.2024 г. с трудово възнаграждение - 500 лева, работно време - от 08:00 часа до 14:30 часа, почивни дни – събота и неделя и няма сключен трудов договор. На проверката, както и при попълване на декларацията от Р. Д. присъствал управителят на дружеството, който също потвърдил пред инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда София област“, че с лицето няма сключен трудов договор.

Проверката продължила по документи на 22.08.2024 г. и 11.09.2024 г. в сградата на ДИТ-София област, като по време на проверката по документи е представен трудов договор №10 от 15.08.2024 г., сключен между „************* и Р. Й. Д..

За извършената проверка и направените констатации в хода на същата е бил съставен и протокол за извършена проверка, изх. №ПР2431585/11.09.2024 г.

При тези данни, св. Ц. К., в качеството на актосъставител приела, че ***************, в качеството си на работодател, не е сключил трудов договор с Р.

Й. Д. преди постъпването му на работа в проверявания обект на дружеството, доколкото такъв договор не е бил представен към момента на проверката – 15.08.20024 г., около 11:15 часа, а е заявено както от управителя на провереното дружество, така и от Р. Д. в писмена декларация, че същият няма сключен трудов договор. За така констатираното съставила срещу дружеството АУАН №23-2400486/11.09.2024 г. В същия нарушението е квалифицирано по чл.61, ал.1 от КТ и е посочено, че е извършено на 15.08.2024 г. и е констатирано при проверката по документи.

АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, на който по надлежния ред е връчен препис от съставения АУАН, без вписани възражения в него. Такива не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, считано от връчване на препис от АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка и при същата правна квалификация на деянието е издадено обжалваното НП, което е връчено на адреса на дружеството на упълномощен представител на 25.11.2024 г., а жалбата против него е подадена на 03.12.2024 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията 3 на свидетелите Ц. К., Б. Т. и Р. Д. /частично/ и от писмените доказателства и доказателствени средства: АУАН; копия на: протокол за извършена проверка изх.

№ПР2431585/11.09.2024 г., известие за доставяне на НП, призовка по чл.45, ал.1 АПК, идентификационна карта; пълномощно, декларация, попълнена от Р. Тодоров; трудов договор №10 от 15.08.2024 г., сключен между *****************и Р. Й. Д., разпечатка от ИС на ИА“ГИТ“ – Регистър на уведомления за трудови договори, заповед №З0864/17.10.202 г. на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, Заповед №ЧР-43/30.01.2023 г. на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на ДИТ-София област, Заповед №ЧР-750/08.05.2017 г., длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор“ в ДИТ-София област.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост, с изключение на показанията на св. Д., които кредитира частично. Досежно приетите за установени факти единственият спор между страните от фактическа страна се отнася към факта дали преди или след извършената проверка от инспекторите при ДИТ-София област на 15.08.2024 г. в 11:15 часа, е бил сключен, представеният по-късно трудов договор №10 от 15.08.2024 г.

Доказателства относно този факт се съдържат в показанията на св. Д., който пред настоящия съдебен състав заявява, че договорът е бил подписан от него преди постъпването му на работа на 15.08.2024 г., но тези показания са в противоречие с декларираните от него обстоятелства в попълнената по време на проверката в обекта на контрол декларация, в която изрично е посочил, че няма сключен трудов договор.

Съгласно показанията на свидетелите К. и Т. този факт /че с Р. Й. Д. няма сключен трудов договор/, по време на проверката, е бил потвърден и от управителя на дружеството. Също така е несъмнено установен и фактът, че по време на проверката в обекта на контрол, такъв трудов договор не е бил представен на проверяващите.

Същият е бил представен в хода на продължилата проверка по документи, а от извлечението от Регистъра на уведомленията за трудови договори е видно, че трудовият договор е регистриран на 15.08.2024 г.

При анализа на всички посочени доказателствени източници се налага извода за това, че доколкото трудовият договор няма достоверен час на подписване, към часа на проверката не е бил представен на проверяващите, като св. Д. в писмена декларация, попълнена от него в присъствие на управителя на *************** декларирал, че няма сключен трудов договор, което било потвърдено пред проверяващите и от управителя на дружеството, впоследствие представеният договор е бил съставен след приключване на проверката, за да обслужва защитната версия на жалбоподателя в хода на административно-наказателното производство срещу него. С оглед на това, не следва да се кредитират с доверие показанията на св. Д., дадени пред настоящия 4 съдебен състав, в частта, в която поддържа, че трудовият договор е бил подписан преди постъпването му на работа, съответно преди проверката, извършена от инспекторите на ДИТ-София област, доколкото в тази част същите са в абсолютно противоречие с декларираните от него обстоятелства по време на проверката в обекта на контрол. Освен това, обяснението, дадено от него, за причината поради която в декларацията си е посочил, че няма сключен трудов договор, е абсолютно неприемливо и нелогично, особено като се има предвид, че декларацията е била попълнена от него в присъствие на управителя на „*************** и при деклариране на неверни факти, особено такива, които са във вреда на дружеството, същият би се противопоставил. Отделно от това, в показанията на св. Д. съдът констатира и вътрешни противоречия и несъответствия, както и стремеж за нагаждане на отговорите съобразно задаваните въпроси, като свидетелят първоначално твърди, че бил на интервю за работа на 12.08.2024 г. и започнал работа на 15.08.2024 г., а в следващия момент твърди, че предишния ден е бил на интервю за работа, а по-късно твърди, че е бил на интервюто за работа 1-2 седмици преди 15.08.2024 г. и на същото е присъствало лице, което се предполага, че е подало сигнала до Инспекцията по труда, по повод на който е била извършена проверката. Явно личи наличието на стремеж у този свидетел за представяне на фактическата обстановка в интерес на неговия работодател, което налага извод за неговата заинтересованост от изхода на делото в полза на ******************, в което дружество заяви, че все още работи. Освен това, неговите показания са в пълно противоречие и с показанията на свидетелите К. и Т., които макар и служители на ДИТ-София област, не се събраха доказателства за личната им заинтересованост от извършване на конкретната проверка на обекта на контрол, освен изискуемото поведение, произтичащо от служебните им задължения да извършват контрол при постъпил сигнал за неспазване на трудовото законодателство.