Решение № 260026 от 17.03.2021, Софийски окръжен съд

Р Е

Ш Е Н

И Е град

София, 17.03.2021 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА

2.

АНЕЛИЯ ИГНАТОВА при секретаря Велислава Карамихова и в присъствието на прокурор от СОП Станислава Полетинска, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 514 по описа за 2020 г. на С. ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №

260130/10.08.2020 г., постановена по НОХД № 195/2019 г., състав на РС К. е признал подсъдимият Б.М.Г. за виновен в това, че на 27.10.2018 г. около 02.25 ч. на второкласен път II – 81, в района на 30+ км, област С., с посока на движение от гр. М. към гр. С. е управлявал МПС – лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № *********** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.59 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно чл. 3 и чл. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, с Протокол № 1017/30.10.2018 г. за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на МБАЛ „С. А.“ – С. АД – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 300 лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години.

С присъдата на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр.чл. 37, т. 7 от НК подсъдимият Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от това право.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият Г., който чрез защитника си адв. М.П. от САК в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е депозирал жалба срещу нея с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост на присъдата и постановяването й в нарушение на закона. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението.

В допълнение към жалбата се сочи неспазване на предвидения в закона ред за вземане и съхранение на кръвните проби до тяхното изследване – а именно липсата на поставени на двете епруветки стикери, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.

24, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози.

Счита се, че районният съд неправилно е тълкувал указанията на ВКС, че пропуските при установяване употребата на алкохол не следва да бъдат абсолютизирани, тъй като липсата на поставени от полицейските служители стикери на епруветките не съставлява пропуск, а нарушение на закона, което е довело до съществено нарушаване правата на проверяваното лице и опорочаване на веществените доказателства по делото. Подчертава се, че подсъдимият е съдействал на извършилите проверката полицейски служители, а според показанията на свидетелите подсъдимият не е употребявал алкохол преди да се качи в автомобила.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа на изложените в нея основания.

Допълнително се изтъква, че липсата на холограмни стикери върху епруветките е довела до лишаването на подсъдимия от възможността да поиска повторно изследване на кръвната проба. Подчертава се, че служителят на ФСМП, който е съставил протокола за медицинско изследване е отразил, че по време на изследването подсъдимият е бил адекватен, със запазена координация и ясно съзнание. Набляга се на събраните добри характеристични данни за подсъдимия.

Подсъдимият Г. се присъединява към становището на защитника си, а в последната си дума пред въззивния съд прави искане да бъде оправдан.

Районна прокуратура К. не е взела становище по въззивната жалба срещу присъдата.

Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение заема становище за правилност и законосъобразност на контролираната присъда.

СОФИЙСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Срещу подсъдимия Б.М.Г. с внесения за разглеждане от РС К. обвинителен акт е повдигнато обвинение в това, че на 27.10.2018 г. около 02.25 ч. на второкласен път II – 81, в района на 30+ км, област С., с посока на движение от гр. М. към гр. С. е управлявал МПС – лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № ********** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.59 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно чл. 3 и чл. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, с Протокол № 1017/30.10.2018 г. за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на МБАЛ „С. А.“ – С. АД – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК При собствена преценка на събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно производство доказателства, настоящата съдебна инстанция установи следната фактическа обстановка:

На

27.10.2018 г. свидетелите Е. Г. и Т. Т., служители на РУ Г., изпълнявали служебните си задължения в състава на автопатрул.

В нощта на 26/27.10.2018 г. свидетелите Д. И. и Б. С. посетили заведение в с. И., където употребили алкохол - водка. Те повикали по телефона подсъдимият Б.Г. и той пристигнал при тях с лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № **********.

След като прекарали известно време заедно в заведението, където подсъдимият изпил неустановено количество бира, всички си тръгнали, като подсъдимият управлявал лекия автомобил.

Около

02.25 часа лекият автомобил „Сузуки Витара“ се движел по второкласен път II-81, в района на 30+км, с посока на движение от гр. М. към гр. С., когато бил спрян за рутинна проверка от свидетелите Г. и Т..

При извършената проверка на документите на водача полицейските служители усетили мирис на алкохол от подсъдимия Г. и го поканили да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7410 с фабричен номер ARSK 0266, като то отчело положителен резултат от 1.51 промила в издишания въздух. За нарушението свидетелят Г. съставил АУАН и издал талон за медицинско изследване. В талона подсъдимият записал, че не приема показанията на техническото средство. След това подсъдимият бил придружен от полицейските служители до ФСМП Годеч, където дал кръв за химически анализ.

Видно е от протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на МБАЛ „Св. А.“ – С., че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е 1.59 промила. Отразено е, че кръвната проба е взета в 2 бр. епруветки без стикери, но облепени и парафинирани.

Установената от въззивния съд фактическа обстановка напълно съвпада с тази, възприета от първостепенния съд.

Действително, мотивите на първата инстанция към постановената присъда са кратки и лаконични, но те съдържат в себе си необходимия минимум от фактически и правни изводи, необходим за установяване на действителната воля на съда по възприетите от него факти и изградената въз основа на тях правна аргументация, при което въззивният съд е в състояние да извърши дължимата проверка на постановения първоинстанционен съдебен акт.

Фактическата обстановка се аргументира по несъмнен начин от гласните доказателства – показанията на свидетелите Е. Г., Т. Т., Д. И. и Б. С., които последователно и логично установяват действията, извършени от подсъдимия Г. във връзка с управлението на лекия автомобил, последвалата проверка от полицейските служители и отвеждането на подсъдимия за даване на кръвна проба. Твърдението на подсъдимия Г., че в процесната нощ изобщо не е пил алкохол, противоречи на показанията на свидетеля Д. И., дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК (предвид стореното от защитника противопоставяне на искането на прокурора, макар в съдебния протокол да не е отразено правното основание за прочитане на показанията).

Посочените гласни доказателства съдържат данни за употребата от подсъдимия в заведението на неустановено количество бира – „Баги (подсъдимият) трябваше да кара и си поръча бира. Не мога да кажа какво количество била е изпил Баги“. Показанията на свидетеля И. не са изолирани и се подкрепят от заявеното от свидетелите Г. и Т. - че именно мирисът на алкохол от подсъдимия е провокирал проверката с техническото средство, а така също и от отразеното в писменото доказателство протокол за медицинско изследване и направените в протокола за химическо изследване на кръвната проба констатации.

Обясненията на подсъдимия Г. относно случилото се, след като управляваният от него лек автомобил е бил спрян за проверка, на практика подкрепят заявеното от свидетелите по делото, вкл. относно отвеждането му от полицейските служители във филиала за спешна медицинска помощ и вземането на кръвната проба от медицинския специалист.

Не може да бъде споделен отправеният от първоинстанционния съд в мотивите към присъдата укор към подсъдимия Г., за отказа му да отговори на въпроса защо при извършеното медицинско изследване е заявил, че е изпил три бири, а в обясненията си пред съда отрича изобщо употребата на алкохол. Съобразно разпоредбата на чл. 103, ал. 3 от НПК, не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, респ. подсъдимия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.

Основното възражение на защитата на подсъдимия в конкретния случай е свързано с неспазването на изискването на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози епруветките с пробата от кръв да бъдат облепени с холограмни стикери, като липсата на такива стикери се счита за толкова съществено нарушение, че единственият възможен извод от него е този за необходимостта от оправдаването на подсъдимия Г..

В практиката си ВКС е имал възможност многократно да изтъква, че такава последица поначало биха могли да имат съществени нарушения, следствие на които се създава съмнение в годността на пробата, вероятност за манипулиране на съдържанието й, неяснота по въпроса от кое лице изхожда същата и т. н.

В настоящия случай според въззивния съд събраните доказателствени материали изясняват категорично обстоятелствата, че няма данни опаковката на пробата да е била нарушена; че епруветките са били облепени и парафинирани; че пробата е била донесена "на ръка" в Специализираната химическа лаборатория към УМБАЛ „С. А.“ – С. и че съдържанието на пробата е било запазено и годно за изследване. След установяване от контролните органи с техническо средство на концентрация на алкохол 1,51 на хиляда в издишвания от подсъдимия Г. въздух, е спазено изискването на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за отвеждане на лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване. Медицинското изследване и вземането на кръвната проба на подсъдимия е извършено във филиал на центъра за спешна медицинска помощ, където самоличността на подсъдимия е установена от медицинския специалист по представената от него лична карта (данните за същата са вписани в протокола за медицинско изследване), а протоколът за медицинско изследване е подписан от подсъдимия в качеството му на изследвано лице.

При направеното отбелязване от химика в

Специализираната лаборатория към УМБАЛ „С. А.“, че състоянието на пробите не отговаря на изискванията на Наредба № 1/2017 г. единствено поради липсата на залепени холограмни стикери, несъмнено според съда е спазването на изискването на същата Наредба при изследването епруветката да е съдържала етикет с изискуемите данни, сред които и тези за самоличността на лицето – отразени междувпрочем от химика в протокола за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта и несъмнено сочещи на подсъдимия Б.Г..

Разпечатката съдържа 47 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7569cea9-6dc5-479f-b7e9-338fbd9d755b