Решение № 1441 от 12.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1441 гр. София, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000502655 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 25.07.2023г по гр.д. № 5405/2022г СГС, ГО, І-26 състав е осъдил ЗАД Алианц България да заплати на А. А. Д. сумата от 40 835.04лв- обезщетение по договор за имуществена застраховка Каско, на осн. чл.405, ал.1 от КЗ за л.а. Сузуки с ДК № ******* за настъпило на 12.03.2022г застрахователно събитие – ПТП, ведно с обезщетението за забава , като е отхвърлил предявените искове до пълния им претендиран размер от 47 066.67лв и за заплащане на мораторна лихва, поради неоснователност. Съдът е приел, че не е налице съпричиняване на увреждането от страна на ищеца.С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно зхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в отхвърлителната си част.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответника- застраховател ЗАД Алианц България в осъдителната част с оплакване за незаконосъобразност.

Въззивникът поддържа, че неправилно СГС е приел, че по делото не се установява изключен риск и съпричиняване. Поддържа, че неправилно СГС е обсъждал съдебна практика, неотносима към спора. Сочи, че по ОУ изключен риск се явява управлението 1 на МПС след консумация на алкохол, без посочени лимити, а СГС е обсъждал хипотеза при договорени такива. Поддържа още, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с пътните условия. Поддържа, че поведението на водача на МПС може да се квалифицира като груба небрежност и завишаващо риска от ПТП. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен в обжалваната част. Претендира разноските, направени по делото.

Ищецът А. Д., представляван от адв. С., е депозирал писмен отговор на въззивната жалба на застрахователя, с който оспорва жалбата като неоснователна.

В о.с.з. страните се представляват.

Въззивникът ЗАД Алианц България , представлявано от адв. Б., поддържа въззивната жалба. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част по съображения изложени в жалбата. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК , който представя.

Въззивникът депозира писмена защита по делото, в която развива събражения за това, че между страните е налице писмено споразумение, което има силата на закон за тях, което изключва отговорността на застрахователя да заплати обезщетение, ако МПС е управлявано след употреба на алкохол. Поддържа, че настъпилото вредоносно събитие е изключен риск. Поддържа, че съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор При договорените изключени рискове според застрахователя не намира приложение чл.211 от КЗ/отм/, съответно сега чл.408 от КЗ. Поддържа, според изслушаната СМЕ концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС предната вечер е била около 2%, че няма данни кога е настъпило ПТП, че дори и при субклинично опИ.е има отклонения във фината координация. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част.

Въззиваемата страна А. Д. се представлява от адв. С., която оспорва въззивната жалба и моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

Въззиваемият представя писмени бележки по делото, с които моли решението на СГС да бъде потвърдено в обжалваната част. Въззиваемият сочи, че е безспорно между страните, че е собственик на процесния автомобил Сузуки, че между страните е бил сключен договор за застраховка „Моята кола”, застрахователен пакет Макс за периода от 16.1.2021г до 16.12.2022г, че в срока на действие на договора е претърпял ПТП и че е отчетена концентрация алкохол в кръвта му от 0.47 промила . Въззиваемият развива съображения, че не се установява по делото да е имал поведение като водач в нарушение на ЗДвП. Оспорва да се установява по делото и изключен риск, поради липса на предпоставките на чл.408 от КЗ.

2

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания на ВКС по приложението на закона дадени с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК – т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното :

Предявен е иск за заплащане на застрахователно обезщетение въз основа на договор за имуществена застраховка „Моята кола“ след претърпян застрахователен риск- ПТП.

В депозираният отговор ответникът – застраховател оспорва иска като сочи, че оспорва механизма на ПТП, че е налице изключен риск на осн. т.2.2.1 от Общите условия към сключената застраховка, обективирани в Наръчник за ползите за застраховка моята кола, в който на стр. 31/32 е посочено, че застраховка Каско не покрива вреди на МПС, причинени при груба небрежност. Поддържа, че застрахователят не покрива вреди причинени след употреба на алкохол. Оспорва причинно-следствената връзка между вредите и ПТП. Възразява, че е налице незипълнение на задължение , установено от договора между страните, което е значително с оглед интереса на застрахователя- чл. 395 от КЗ. Прави възражение за съпричиняване на вредата, поради това, че ищецът е управлявал своето МПС с превишена и несъобразена скорост. Пред настоящата инстанция въззивникът поддържа част от така изложените възражения, а именно за наличие на изключен риск, груба небрежност и съпричиняване.

Фактическата обстановка по делото е пълно и точно установена от първоинстанционния съд , против нея няма развити въззивни оплаквания , поради което въззивният състав препраща към тази част на мотивите на СГС като мотивировка на собствения си акт, на осн. чл.272 от ГПК.

Безспорно е по делото, видно от развитите въззивни оплаквания във въззивната 3 жалба от застрахователя, че ищецът е собственик на лек автомобил Сузуки Витара с ДК № ********, че между страните е бил сключен договор за застраховка „Моята кола”, застрахователен пакет „Макс” с период на застрахователно покритие от 16.1.2021г до 16.12.2022г, че в срока на действие на застрахователния договор- на 12.03.2022г ищецът е претърпял ПТП и че е отчетена концентрация на алкохол в кръвта му от 0.47 промила. Няма спор и по отношение на факта, че застрахователят не е заплатил застрахователно обезщетение.

По делото са представени застрахователна полица за застраховка „Моята кола”пакет Макс, подписана от страните, видно от която в пакет Макс се включва застраховка Каско на автомобила с покрит застрахователен риск- вреди от ПТП. В раздел VI от полицата е посочено, че неразделна част от договора са Наръчник за ползите за застраховка „Моята кола”.

Няма спор,че ищецът е заплатил дължимата се застрахователна премия.

От представения Наръчник , в раздел Общи изключения, се установява,че по Каско не се покриват вреди на МПС причинени от или при груба небрежност, не се покриват вреди от ПТП, когато са причинени от водач, който е употребил алкохол.

Видно от писмо от НИМХ на 12.03.2022г, около 6 – 7 ч. в района на гр.Сеново и гр.Глоджево, обл.Русе, е валял сняг. Височината на снежната покривка е била 2-3см, земната повърхност е била замръзнала , като в бележка под линия е посочено,че под земна повърхност се има предвид затревена площ на открито при естествени условия без човешка намеса. Температурата на въздуха е била минус 7 градуса.

Видно от писмо на АПИ на 12.03.2022г не е извършвана обработка на пътя в участъка с.Просторно до границата с ОПУ Русе. Температурата е била в диапазона от минус 6 градуса до плюс 2 градуса, настилките са сухи и без валежи. На 11.03.2022г. е била извършена обработка против хлъзгавост и заледяване.

По делото е представена още, ведно с писмо от АПИ, схема със ситуация на вертикална сигнализация на процесния пътен участък, в което писмо е посочено, че скоростта на движение на ППС на мястото се определя съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП, според категорията ППС.

В о.с.з. на 01.11.2022г са изслушани свидетелите С. Д. и С. Ч..

Свидетелката Д.а, съпруга на ищеца установява, че е пътувала заедно със съпруга си в автомобила.Установява, че предната вечер семейството им е имало гости , съпругът й изпил една малка ракия, а по-късно и две бири. Легнали си към 22.30ч.

Сутринта на 12.03.2022г. станали рано, тръгнали за Варна . Установява, че съпругът й е бил в нормална кондиция. Навън било студено, валяло сняг. Установява,че съпругът й карал бавно, предпазливо. Според свидетелката след като минали през гр. Сеново, в близост до прелеза преди с.Просторно участъкът станал заледен, колата се хлъзнала, 4 изнесла се в дясно, полетели и се ударили в един паметник с надгробна плоча и впоследствие в едно дърво. Мястото било на завой, без обозначение. Било заледено, непочистено, валяло сняг, нямало мантинела, маркировка, нямало пътен знак за концентрация на ПТП. Според свидетелката пътят бил заледен, но не бил обезопасен, тъй като нямало нахвърлен пясък. Като излязла от колата свидетелката се подхлъзнала.

Свидетелят Ч. установява,че е пътувал същата сутрин от гр. Варна към гр.Глоджево и след прелеза на с.Просторно, видял кола в канавката. Установява,че е било към 8 – 8.30ч. сутринта, валял сняг , примесен с дъжд, имало лед по пътя.

Свидетелят установява , че собствената му кола усещал нестабилна, усещал, че има лед. Установява,че в района на гр.Разград и на гр.Кубрат пътят бил почистен, но след с.Просторно пътят не бил почистен, имало лед и колата му не била стабилна.

Установява, че участъкът бил на завой, но нямало знак за завой. Според свидетелят този пътен участък бил лош, нямало знаци, нямало мантинела, и имало и други пътни инциденти.

В о.с.з. на 02.05.2023г е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. инж. Т., който дава заключение , че цената на материалите и труда, необходими за отстраняване на повредите по лекия автомобил, към датата на застрахователното събитие при ремонт с нови части без начислен ДДС е 33 589.77лв или 40 302.92лв с ДДС. Действителната стойност на автомобила към тази дата е 54 446.72лв, 70% от действителната стойност на автомобил са 38 112.70лв.Според вещото лице стойността на разхода, необходим за отремонтиране на автомобила е по- голям от 70% от действителната му стойност, поради което следва да се приеме, че е налице тотална щета на процесния автомобил.

Стойността на запазените части на автомобила е 13 611,68лв.Според вещото лице ПТП е настъпило в участък на началото на ляв завой за посоката на движение на автомобила. Лекият автомобил се е движил със скорост около 41 км/ч. Платното за движение е било заледено, непочистено и необработено с препарати против заледяване, при което сцеплението между гумите и пътното покритие е било силно намалено. Според вещото лице водачът на автомобила се е движел със скорост по висока от критичната скорост на движение за преминаване по левия завой при тези условия. Вещото лице сочи,че при навлизане в левия завой е възникнала центробежна инерционна сила, която е била по - голяма от силата на сцепление между гумите и пътното покритие, което е довело до отклоняване на автомобила в дясно и напускането му от платното за движение. Според вещото лице водачът на процесния л.а. Сузуки, движещ се със скорост 41 км/ч не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП с аварийно спиране. Той е щял да има възможност да предотврати настъпването на ПТП , ако се е движил със скорост 31 км/ч или по ниска, при която може да премине по предстоящия му завой наляво. Максимално разрешената скорост за района на настъпилото ПТП е 90 км/ч , въведена в ЗДвП при движение на МПС извън населено място.