Решение № 25 от 05.03.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Несебър, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Д.Д. при участието на секретаря К.Ил.Л. като разгледа докладваното от Н.Д.Д. Административно наказателно дело № 20242150200809 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се образува по жалба на „Д.К.“ ЕООД против Наказателно постановление (НП) № 02-2400523/08.10.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, с искане постановлението да бъде отменено.

В жалбата се твърди, че издадените АУАН и НП противоречат на материалния закон и на процесуалните правила. Излагат се подробни доводи за отмяна на наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. Депозира молба, с която поддържа подадената жалба. Моли се за уважаването й. Въззиваемата страна изпраща представител, който изразява становище неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаването на издаденото НП.

Призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура – Бургас, ТО-Несебър, не изпраща представител в съдебно заседание.

Фактически констатации на съда:

По делото се установява, че служители на Дирекция „ИТ“ Бургас – свидетелят Д. Д.

Р.-главен инспектор и И.Т.Д.-инспектор – извършват на 15.07.2024 г. проверка по спазване на трудовото законодателство, като посещават обект-ресторант „В.“, находящ се в гр. С.В., ул. „Б.“ № 25, стопанисван на „Д.К.“ ЕООД.

При проверката служителите на ДИТ заварват в заведението за хранене непълнолетния М.И.М., който в предоставената му декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ собственоръчно декларира, че от 10.07.2024 г. работи в заведението на длъжност „помощник-кухня“ с работно време от 13.00 ч. до 21.00 ч., с един почивен ден в седмицата и 1 час почивка през деня, с уговорено трудово възнаграждение – 933.00 лева.

Въз основа на декларацията, служителите на ДИТ-Бургас приемат, че лицето М.И.М. извършва трудова дейност в обекта като „помощник кухня“ и констатират, че полага труд без да е издадено разрешение от Инспекция по труда за допускане до работа.

Установява се, че искане за разрешение за приемане на работа на непълнолетния 1

М.И.М. се подава от жалбоподателя до ДИТ-Бургас на 09.07.2024 г., но такова се издава на 16.07.2024 г.

Вследствие на горното, свидетелят Д. Р. съставя Акт № 02-2400523/13.08.2024 г. за установяване на административно нарушение от в присъствието на служител на ДИТБургас, в който се посочва, че с гореописаното дейния и фактическа обстановка, се нарушава императивната разпоредба на чл. 303, ал. 3 от КТ. АУАН се връчва на представител на „Д.К.“ ЕООД на 13.08.2024 г.

Вследствие на това, на 23.08.2023 г. директорът на дирекция „Инспекция по труда“Варна, след преглед на административно-наказателната преписка и оправомощен съгласно заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на ИД на ИА Главна инспекция по труда, издава процесното НП № 02-2400523/08.10.2024 г., с което налага на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500.00 лева, за това, че нарушава чл. 303, ал. 3 от КТ.

Наказателното постановление се връчва на 18.11.2024 г. на органния представител на жалбоподателя.

Съдът възприема горните фактически констатации, след преценка по отделно и в съвкупност, на следните писмени и гласни доказателства: Наказателно постановление № 022400523/08.10.2024 г., акт № 02-2400523/13.08.2024 г. за установяване на административно нарушение; заповед № 3-0693/15.08.2022 г., издадена от директора на ИА ГИТ; справкадекларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ; трудов договор № 016/12.07.2024 г.; искане до ДИТБургас за издаване на разрешение вх. № 24088558/09.07.2024 г.; разрешение на ДИТ-Бургас по чл. 303, ал. 3 от КТ с изх. № 24069697/16.07.2024 г.; протокол за извършена проверка № ПР2427409/13.08.2024 г.; разпита на свидетеля Д. Д. Р..

Съдът кредитира изцяло всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и основава своите фактически констатации изцяло на тях.

Правни изводи на съда:

Жалбата се подава в срок и от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима.

АУАН се съставя в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от длъжностно лице Д. Р., в присъствието на нарушителя и един свидетел, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Същият се подписва от съставителя, свидетеля и се връчва на представител на нарушителя за запознаване с неговото съдържание.

Наказателното постановление се издава от компетентен орган – директора на ДИТБургас, който е специално оправомощен за това съгласно заповед, издадена от

Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“.

Обжалваното НП се издава в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от съставяне на АУАН. Описанието на нарушението в АУАН и в НП е направено с достатъчна пълнота и конкретика и не е налице противоречие в двата акта. Вмененото във вина на въззивника нарушение се индивидуализира в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. По съдържание НП отговаря на изискванията на чл.

57 от ЗАНН, установяваща изискуемите рекзизити. Не са налице процесуални нарушения, които да довеждат до ограничаване правото на защита на въззивника.

На следващо място, в наказателното постановление се посочва ясно разпоредбата от КТ, която се нарушава – чл. 303, ал. 3 от КТ, като деяниято правилно е квалифицирано от административноначазващия орган (АНО). В тази връзка, от събраните по делото писмени и гласни доказателства и установената фактическа обстановка, следва правния извод, че „Д.К.“ ЕООД, в действителност е неизпълнение към момента на проверката на 15.07.2024 г. на задължението, предвидено в чл. 303, ал. 3 от КТ, да изиска от инспекцията по труда разрешение за приемането на М.И.М. на работа.

Въпреки наведените в жалбата твърдения, че непълнолетното лице не е полагало труд по време на проверката, а се е намирало в кухнята на ресторанта за да обядва, по делото не се събраха доказателства, разколебаващи извода за осъществена от дружеството 2 жалбоподател деятелност, която изпълва състава на чл.303, ал.3 КТ По делото се установява, обаче, че разрешение от ДИТ-Бургас за постъпване на непълнолетния М.И.М. на работа, се издава на 16.07.2024 г., тоест един ден след проверката, което мотивира съдът да приеме, че извършеното нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ представлява маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като нарушението се отстранява веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от него не са произтекли вредни последици за работници и служители.

В този случай, съгласно чл. 415в, ал. 1 от КТ работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв, като неправилно административнонаказващият орган налага имуществена санкция в размер на 1500.00 лева на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, която в случая, не се явява приложима.

По отношение на размера на наказанието, посочен в рамките на чл. 415в, ал. 1 от КТ, съдът намира, че наказанието следва да се определи в среден размер, а именно 150.00 лева, предвид ниската степен на обществена опасност на нарушението и липсата на данни за извършени от жалбоподателя предходни нарушения от същия вид, установени с влязъл в сила акт. Определеният от ДИТ-Бургас размер на имуществената санкция не съответства на характера и степента на обществена опасност на нарушението, представляващо маловажен случай.

Наказателното постановление следва да бъде изменено, като се намали наложеното наказание от 1500.00 на 150.00 лева.

При този изход на делото наказващият орган има право на разноски. Своевременно е отправено искане в тази насока от процесуалния представител на ДИТ Бургас.

На въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на неотменената част от издаденото наказателно постановление, което съдът определя на 36.00 лева (от максимално предвидените 360.00 лева по Наредбата за заплащането на правната помощ).

Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас (като териториално поделение) – арг. от чл. 63, ал. 4 ЗАНН, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда ", вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.

Мотивиран от горното съдът,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 02-2400523/08.10.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по Труда“-Бургас, с което на дружеството „Д.К.“ ЕООД, ЕИК:********, в качеството му на работодател, се налага наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева на основание чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ, описано от фактическа страна в обстоятелствената част на постановлението, като НАМАЛЯВА размера на наложената "имуществена санкция", от 1500.00 лева на 150.00 /сто и петдесет / лева и ИЗМЕНЯВА основанието за налагането й на чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415в, ал. 1 КТ, представляващо маловажен случай.

ОСЪЖДА „Д.К.“ ЕООД с ЕИК-******** да заплати в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата в размер на 36.00 /тридесет и шест/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14дневен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4