Решение № 3869 от 19.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3869 гр. София, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110211211 по описа за 2022 година

Образувано е въз основа на жалба /видно от искането, обективирано в документа, въз основа на който е образувано делото и уточнение в открито съдебно заседание/ от М. М.

С., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 286180/2016 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което по реда на Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО) на жалбоподателката е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение на чл. 18, т. 1, б. "а", б. "б", б. "в" вр. чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО.

В жалбата се твърди, че неправилно в НП е отразено, че същото е връчено на наказаното лице, което не отговаря на истината. Иска се отмяна на наказателното постановление.

Съдът, като се запозна с постъпилата жалба и материалите по преписката намери следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. На възстановяване подлежат сроковете, определени в закона, които са изтекли и чието пропускане се дължи на уважителни причини. Решаването на въпроса за срочността на жалбата се предпоставя от отговора на въпроса налице ли са били основанията за прилагане на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН от страна на АНО.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН изисква на санкционираното лице да бъде връчен срещу подпис препис от наказателното постановление. Според ал. 2 на същия текст „когато нарушителят ... не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването”. Цитираната разпоредба изисква не само да се установи, че нарушителят не е открит на адреса, а че това се дължи на собственото му (на нарушителя) неправомерно поведение - същият да е променил адреса, на който пребивава без да уведоми АНО за това. В посочената хипотеза следва да се установи, че именно поведението на нарушителя прави връчването невъзможно, въпреки положените усилия от страна на АНО.

1

От материалите по делото не може да се направи извод, че в конкретния случай са били налице предпоставките АНО да приеме, че нарушителят е променил адреса си без да го уведоми за това. След издаване на НП същото е било изпратено за връчване на нарушителя чрез районната администрация. От писмо до заместник- кметовете на СО от секретаря на район „Лозенец“ е видно, че по пощата до нарушителя е било изпратено не наказателното постановление, а покана да се яви в районната администрация за връчване на екземпляр от наказателното постановление. Писмото, съдържащо покана за явяване обаче не е връчено на наказаното лице, а същото е върнато в цялост, като причина за невръчване е отразено „преместен“ и „отсъства“. При така оформеното известие за доставяне не става ясно от кого е снето сведението, че адресатът се е преместил. На следващо място не може да се пренебрегне и ръкописно направеното отбелязване, че адресатът „отсъства“ като причина за невръчване на поканата, като следва да се отбележи, че временното отсъствие на лицето от адреса не означава, че то е променило местоживеенето си. Изрично следва да се подчертае, че на практика опити за връчване на самото наказателно постановление не са правени, а от доказателствата по делото се установява, че опитът да се връчи покана за явяване в районната администрация е бил неуспешен по причини, за които не може да се приеме с категоричност, че отговаря нарушителят. На следващо място при призоваване за откритото съдебно заседание призовката от връчител на съда е връчена именно на адреса, на който лицето е търсено за връчване на поканата и то лично, което е допълнителен аргумент,ч е не са правени надлежни опити да се връчи НП на лицето, а същото не е променило адреса си. В обобщение съдът намира, че не се установи невръчването на жалбоподателя на екземпляр от обжалваното НП да е било вследствие неговото неправомерно поведение, поради което изводът на АНО, че е следвало да се приложи фикцията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН и НП да се счита връчено от датата на поставяне на резолюция върху него е бил неправилен. Ето защо съдът намира, че жалбата не е просрочена и същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗАНН липсата на особени правила относно производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления обуславя приложението на разпоредбите на НПК. В ЗАНН липсва изрична уредба на института на погасителната давност за административно - наказателно преследване, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 24, ал.1 т.3 от НПК изискваща прекратяване на производството при изтичане на абсолютната погасителна давност. Предвид предвидената за нарушението санкция - „глоба” при определяне на абсолютната давност следва да се съобразят сроковете, предвидени в чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал.1 т.5 НК.

Съобразно посоченото в наказателното постановление нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката М. М. С. се твърди да е извършено на 18.10.2016 г. Срокът, посочен в чл. 80, ал.1 т.5 от НК е три години. Изтичането на срок, надхвърлящ с посочения в чл. 80, ал. 1 т. 5 от НК такъв изключва административнонаказателното преследване т.е. абсолютната давност за администативнонаказателно преследване за вмененото на жалбоподателката нарушение е четири години и половина и е изтекла на 19.04.2021 г. Жалбоподателят се е позовал на изтеклата абсолютна погасителна давност, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, а производството по делото - прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 ЗАНН и чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, Софийски районен съд, НО, 116-ти състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 286180/2016 г., издадено от заместник-кмета 2 на Столична община, с което по реда на Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО) на жалбоподателката е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение на чл. 18, т. 1, б. "а", б. "б", б. "в" вр. чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО.

ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД 11211/2022г. по описа на СРС, НО, 116ти състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3