Решение № 264919 от 12.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ гр.

София,…….2021 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл. съдия: НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА с участието на секретаря Цветелина

Добрева и като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева в. гр. д. № 11408 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 -чл.273 ГПК.

С решение №

109931 от 09.05.2019 г постановено по гр.д.№ 39313/18г. на Софийски районен съд, ГО, 47 състав, съдът е уважил изцяло предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С. " ЕАД, ЕИК: *******срещу Г.Й.М. с ЕГН:********** обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл. 86 и е признал за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2714,44лева за главница, стойността на потребената топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до 30.04.2017г., отразена в общи фактури №№ ********** от 31.07.2014г.; ********** от 31.07.2015г., сумата от 670,43 лева лихва за забава за периода от 15.08.2014г. до 27.07.2017г., сумата от 49,23лв.

, главница за дялово разпределение за периода от м. 05.2013г. до м. 04.2015г. и сумата от 12,63 лв. лихва за забава за периода от 15.08.2014г. до 27.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 08.08.2017г. до окончателното заплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 54389/17г. на СРС, ГО, 47-ми състав.

С решението ответника

Г.М. е осъден да заплати на "Т.С. " ЕАД, ЕИК: *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от по 688,94 лева - разноски в исковото и сумата от 118,94лв. в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца "Т.С." ЕООД.

Срещу така постановеното решени в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника Г.М. чрез неговия процесуален представител адв. Р.Н..

Излагат се съображения за нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт. Акцетнира се върху това, че съдът не е взел предвид и не е обсъдил възраженията на ответника, влючително това за изтекла погасителна давност на част от търсените суми за периода предхождащ 08.08.2014г. Твърди се, че не е настъпила изискуемост на претендираните задължения, тъй като ищеца не е представил доказателства за публикуване на месечните фактури на интернет сайта дружеството. Сочи се, че от представената от ответника справка – извлечение е видно, че същият няма задължения към ищеца за процесния период. Подържа се, че неизлагането на мотиви по всички направени от ответника възражения представлява съществено процесуално нарушение. По изложените съображения се иска първоинстанционото решение да бъде отменено, като неправилно, като исковете на ищеца бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност се иска да бъде уважено направеното с отговора на исковата молба възражение за давност.

В срока по чл.

263 от ГПК не е постъпил отговор по въззвната жалба от ищеца "Т.С." ЕАД. Третото лице "Т.С." ЕООД също не взема становище по жалбата.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от страна с правен интерес, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението в неговата цялост, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си задължения, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваната част - и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 2714,44 лева, представляваща дължима продажна цена за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., отразени в общи фактури с №№ ********** от 31.07.2014г.; ********** от 31.07.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в в гр. София, ж.к. „Хиподрума“, *******с абонатен № 116213, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 07.06.2018 г. - до окончателното ѝ заплащане, както и на сумата от 670,43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, изтекла за периода от 15.08.2014 г. до 27.07.2017 г., сумата от 49,23лв., представляваща такса за предоставена услуга дялово разпределение за периода то м. 05.2013г. до м. 04.2015г. и лихва вразмер на 12.75лв. за периода от 15.08.2014г. до 27.07.2017г. Дължимостта на така посочените суми "Т.С." ЕАД претендира от ответника Г.Й.М. на основание качеството му на потребител на топлинна енергия в процесния имот. За посочените суми е било подадено заявление по чл. 410 ГПК на 07.06.2018 г., въз основа на което в полза на ищеца по ч. гр. д. № 54389/2017 г. по описа на СРС, ГО, 47-ти състав, на 25.08.2018г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Производството пред първоинстанционния съд е образувано след подадено възражение против заповедта, като между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта на претендираното вземане.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства, а именно: Констативен нотариален акт №94, том XXXIV, дело № 578/87г. и Удостоверение на „ГИС – София“ с изх. № 68-00-82/3/, се установява, че на 18.12.1987г. процесният имот е придобит от ответника Г.Й.М.. В тази връзка е приложения по делото списък на етажните собственици на процесната сграда, който е подписан от ответника М. /под № 9 в списъка/. Следователно, съобразно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, ответника се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди, както правилно е приел районният съд. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на ограничено вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично известни общи условия, утвърдени от ДКЕВР /към настоящия момент - КЕВР/, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения, нито данни ответника М.да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, следва да се заключи, че приетите от "Т.С.“ ЕАД и одобрени от комисията общи условия за процесния период са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване и са обвързващи за него.

По делото не е спорно и че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, както и че в сградата на етажната собственост в която се намира процесния имот е въведена услугата дялово разпределение която е извършвана от дружеството „Т.С.“ ЕООД. Това е и установено в хода на първоинстанционтото производство и въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателствата по делото – договор № 94 от 01.11.2007г. между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД; договор № 1839 от 17.12.2001г. между ЕС и ФДР; протокол за проведеното Общо събрание на етажните собственици от 02.11.2001г. на процесната сграда, в който е посочено че етажните собственици ползват топлинна енергия от „Топлофикация – София „ АД, като общото събрание е свикано за избор на лице по чл. 139б от ЗЕ което да извършва услугата дялово разпределение, и е взето решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД. Тези обстоятелства се установява и от кредитираното от СРС заключение на вещото лице изготвило назначената по делото съдебно – техническа експертиза, видно от която сградата етажна собственост в която се намира процесния имот е била топлоснабдена.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия е прието заключение на СТЕ и ССЕ, преценени по реда на чл. 202 ГПК и подлежащи на кредитиране.

От ССЕ кредитирана от първостенния съд като обективна и изготвена от компетентно вещо лице в кръга на неговите знания се установява, че за процесния период м.

05.2013г. до м. 04.2015г. ищецът е начислявал суми за ползвана топлинна енергия(ТЕ) от абоната – ответника по прогнознни данни, за което са издавани ежемесечно фактури отразени в таблица № 1 и 4 от експертизата, като общо дължимата сума за периода се равнява на 2714,44 лв. Посочено е и че след приключване на отоплителния сезон за всяка календарна година са издаване общи фактури за реалното потребление на ТЕ с

№ **********/31.07.2014г., с която е генерирана сума за доплащане в размер в размер на 612,91 лв. и с № **********/31.07.2015г. в размер на 195,18 лв.

В таблица № 2 от експертизата е посочено, че изчислената от ФДР сума за реално потребена топлинна енергия се равнява на сумата от 49,23 лв., от които 26,52 за първия отоплителен сезон и лихва към

27.07.2017г. от 8,03лв.; 22,71 лв. за втория отоплителен сезон и лихва от 4,72лв.

От назначената и изготвена в хода на първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза се установява, че през процесния период от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. количеството топлинна енергия за отопление на имот, топлинната енергия отдадено от сградна инсталация БГВ е изчислявано в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, както и че ищецът е отчитал за своя сметка технологични разходи и че топломерите в абонатната станция на процесната сграда са преминавали последващи метрологични проверки и са изправни.

Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото е потребената от ответника топлоенергия в определено количество, като въззивният съд приема, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология.

Спорно с оглед възраженията на ответника пред въззвния съд е това, дали част от вземанията за доставената топлинна енергия, които се отнасят за периода след 08.08.2014 год. са погасени по давност.

Действително ответника с отговора на исковата молба е направил възражение за давност за всички вземания на ищеца- за главница за топлинна енергия, за услугата дялово разпределение и лихвите върху тях за периода предхождащ 08.08.2014г.,което не било взето предвид от първостепенния съд. Доколкото възражението за давност е направено в преклузивния срок, настоящия състав следва да го разгледа като приложи правилата за давност.

На първо място, с оглед задължителните разяснения, дадени с ТР №3/2011 год. по тълк.дело №3/2011 год. на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.