Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14743 от 29.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44966/2023
Вид
Решение № 14743
Подписан
29.07.2024
Състав
ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14743 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110144966 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу Б. Д. Д., М. Б. П. и В. Б. К. кумулативно обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане от ответниците – при условията на разделна отговорност помежду им на суми в общ размер, както следва: сумата от 495,65 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, сумата от 70,98 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на доставената топлинна енергия, сумата от 33,39 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 6,95 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми се разпределят между отделените ответници, както следва:

1). Б. Д. – 6/8 части или следните суми: сумата от 371,73 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, сумата от 53,22 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на доставената топлинна енергия, сумата от 25,03 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 5,19 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

1

2). М. Б. П. и В. Б. К. – по 1/8 част или следните суми: сумата от по 61,96 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, сумата от по 8,88 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на доставената топлинна енергия, сумата от по 4,18 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от по 0,88 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на доставчик, от една страна и лицето Г. Е. А. и ответницата Б. Д. Д., в качеството им на съсобственици на имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, а с това и на потребители – клиенти за битови нужди, от друга страна, е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва се, че след смъртта на Г. Е. нейни законни наследници са ответниците по делото Б. Д. Д., М. Б. П. и В. Б. К.. В исковата молба се излага, че съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от приложимите Общи условия, при смърт на клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. [фирма] твърди, че през релевантния период е доставил топлинна енергия до процесния имот, но ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същите не са погасили в срок дължимите суми в общ размер от 606,97 лева, от които: 495,65 лева главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 70,98 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на доставената топлинна енергия; 33,39 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 6,95 лева лихва за забава за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Спрямо обема на правата си от процесния имот, респ. на наследствените такива от починалото лице, всеки от ответниците отговаря разделно – според съответната идеална част от общите задължения, както следва: ответницата Б. Д. за 6/8 части, а ответниците М. П. и В. К. – за по 1/8 част. Ищцовото дружество намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване исковата молба – 10.08.2023 г. до окончателното им изплащане. С тези доводи [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В депозирана по делото писмена молба от 13.10.2023 г. ответникът В. Б. К. твърди, че е заплатил своята част от задължението по делото, поради което отправя искане за 2 присъждане на минимален размер на юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.

Към молбата е приложено копие от заявление и фискален бон от 13.10.2023 г.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от ответницата М. Б. П., в който същата излага твърдения, че е заплатила своята част от задължението по делото, поради което отправя искане за присъждане на минимален размер на юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца. Към молбата е приложено копие от заявление и фискален бон от 17.10.2023 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата Б.

Д. Д., чрез пълномощника й адв. И. Н., с който същата оспорва предявените срещу нея искови претенции като допустими, но по същество неоснователни. Оспорва основанието на исковете и съществуването на неформално облигационно продажбено правоотношение между страните с довод, че ответницата не е потребител на топлинна енергия, и конкретно собственик или вещен ползвател на имота. Възразява срещу начислените суми за периода месец май – месец юни 2020 г. поради погасяването им с тригодишна давност. В отговора ответницата не оспорва по размер останалата част от претендираните вземания. Възразява срещу сумите за дялово разпределение, тъй като последното се извършва от трето лице – [фирма], а не от ищцовото дружество. Счита за недължими и начислените лихви за забава, освен поради акцесорния им характер и на самостоятелно основание – поради липсата на доказателства относно момента на публикуване от [фирма] в сайта на дружеството на фактурите. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете срещу ответницата за съответния период. Претендират се разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] не изразява становище по същество по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и на услугата за дяловото й разпределение предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването между него и ответниците (при съответните квоти) на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, обусловено от притежаването на правото на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответниците е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер; наличието на основание за спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили чрез плащане процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на 3 собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила,съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида. Съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от същите при смърт на клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата.