Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260070 от 05.07.2021, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 423/2020
Вид
Решение № 260070
Подписан
05.07.2021
В сила
05.07.2021
Състав
КРИСТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА, ЯНИКА ТЕНЕВА БОЗАДЖИЕВА, ЛИЛИЯ МАРКОВА РУНЕВСКА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е гр.С., 05 юли 2021 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение - първи въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ЯНИКА

БОЗАДЖИЕВА

Членове: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

КРИСТИНА

ТОДОРОВА при секретаря

Лилова и с участието на прокурор от СОП Малчев, като разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА в.н.о.х. дело № 423 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 18 от 20.06.2019 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. № 256/2018 г. по описа на същия съд, подсъдимия И.Т.Б.,***, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 23.08.2017 г., в с.С., Софийска област, по ул.“*******“, управлявал моторно превозно средство – мотопед „Сузуки“ с идентификационен № СА 11А-418069, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление – с наказателно постановление № 16-0246-001090 от 21.02.2017 г., издадено от началника на РУ на МВР – гр.Б., влязло в законна сила на 21.03.2017 г., поради което и на основание чл.343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК и във вр. с чл.54 ал.1 от НК са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 1 /един/ месец, което на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено да изтърпи при първоначален „общ“ режим, както и глоба в размер на 600 /шестотин/ лева.

С присъдата е постановено на основание чл.68 ал.1 от НК подсъдимия И.Т.Б. да изтърпи наказанието лишаване от свобода за срок от 11 /единадесет/ месеца, наложено му по влязла в сила присъда /споразумение/ от 19.10.2015 г. на Районен съд – гр.Б., по НОХД № 20/2014 г. по описа на същия съд, което наказание на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

Със същата присъда е постановено на основание чл.112 ал.3 от НПК иззетия по делото като веществено доказателство - мотопед „Сузуки“ с идентификационен № СА 11А-418069, който не е установено на кого принадлежи, да бъде отнет в полза на държавата в случай, че в 5-годишен срок от изземването му не бъде потърсен.

С горепосочената присъда, подсъдимия И.Т.Б. е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати по сметка на ОД на МВР – гр.С. направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 96,00 лева, както и по сметка на Районен съд – гр.Б. – тези, направени във фазата на първоинстанционното съдебно производство, възлизащи на сумата от 10,00 лева.

Присъдата е била предмет на въззивен контрол от СОС по въззивна жалба на адвокат Ю.С. – защитник на подсъдимия И.Т.Б.. С решение от 15.06.2020 г. на СОС, постановено по ВНОХД № 710/2019 г. по описа на същия съд, е изменена горепосочената присъда на РС Б., като е намален размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на 3 /три/ месеца, отменено е кумулативно наложеното му наказание глоба в размер на 600 лева и е постановено иззетото по делото веществено доказателство - мотопед „Сузуки“ с идентификационен № СА 11А-418069 и ключ към него, да бъде върнато на подсъдимия.

С решение № 238 от 16.10.2020 г. на САС, 8-ми състав, постановено по наказателно дело № 840/2020 г. по описа на същия съд, е възобновено ВНОХД № 710/2019 г. по описа на СОС, отменено е така постановеното по това дело съдебно решение от 15.06.2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на СОС.

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на адвокат Ю.С. – защитник на подсъдимия И.Т.Б. срещу гореупоменатата присъда № 18 от 20.06.2019 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. № 256/2018 г. по описа на същия съд.

В жалбата са въведени оплаквания, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради което се претендира нейната отмяна. Поддържа се, че при обосноваване на решаващият си извод за авторството на процесното деяние в лицето на подсъдимия Б., първият съд необосновано се е позовал на показанията на свидетелите – полицейски служители, като не е отчел тяхната заинтересованост, предубеденост и противоречивост, както по между им, така и с останалата доказателствена съвкупност. Според защитата, първостепенният съд е кредитирал единствено обвинителни доказателства, като неправилно и без основание не се е доверил на гласните доказателствени източници, даващи сведения за действителния водач на процесния мотопед. В съответствие с тези оплаквания се иска от въззивния съд на основание чл.336 ал.1, т.3, вр. чл.334 т.2 от НПК, да отмени изцяло атакуваната присъда и постанови нова такава, с която подсъдимия Б. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се заявява искане въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия Б. за инкриминираното му престъпление, поради малозначителност на последното. В този аспект се излагат твърдения, че обществената опасност на предметното деяние в случая отсъства, доколкото от показанията на полицейските служители се установявало, че същите многократно са виждали подсъдимия да управлява процесния мотопед, но не са пристъпвали към санкционирането му именно поради маловажност на тези случаи.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия И.Т.Б. в лицето на адвокат М.В., поддържа подадената въззивната жалбата срещу първоинстанционната присъдата, по съображенията и съобразно исканията, изложени в нея. В частност, акцентира на основното възражение в жалбата за липса на извършено от подсъдимия, съставомерно деяние по чл.343в ал.2 от НК, предвид несъмнено установеното обстоятелството, че за управляваното от него на въпросната дата моторно превозно средство, няма законово изискване за притежаване на свидетелство за управление. Аргументацията на защитникът в тази насока е свързана с твърдението, че съгласно разпоредбата на чл.150а ал.2, т.1 от ЗДвП, категория АМ – мотопеди, се изисква за управление на двуколесни или триколесни превозни средства с конструктивна максимална скорост не по-висока от 45 км/ч., определени в Регламент /ЕС/ № 168/2013 г., с изключение на тези със скорост по-малка или равна на 25 км/ч., определени във въпросния Регламен, а в случая доказателствата по делото не установяват конструктивната скорост на процесния мотопоед да е такава, доколкото и същия е технологично променен. Съобразно тези доводи, защитникът отправя искане за отмяна на атакуваната първоинстнационна присъда и постановяване на нова, изцяло оправдателна спрямо подсъдимия.

В последната си дума пред въззивния съд, подсъдимият И.Т.Б. моли да бъде изцяло оправдан.

В проведеното от въззивния съд заседание, представителят на С.о.п. изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Възразява се срещу оплакването на защитата за несъставомерност на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.343в ал.2 от НК, като се твърди, че същото не намира доказателствено основание. Това становище се аргументира от представителят на СОП, с установените данни от заключението на назначената и изслушана от въззивната инстанция автотехническа експертиза, съгласно които процесния мотопед представлява двуколесно превозно средство с максимална конструктивна скорост над 35 км/ч. и не по-висока от 45 км/ч., за управлението на което се изисква категория Л1е. Твърди се от представителят на държавното обвинение и, че защитното възражение за необоснованост на присъдата, също не намира опора, доколкото липсват нарушения в доказателствената дейност на първостепенния съд. Прокурорът от СОП моли въззивната инстанция да счете за неоснователен и доводът на защитникът за малозначителност на процесното деяние, тъй като с последното „се поставя в опасност безопасността на транспорта, живота и имуществото на други участници в движението по пътя”.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

На 23.08.2017 г. свидетелите И. Ц. и С. И. – полицейски служители в РУ на МВР - гр.Б., изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред на територията на община Б.. Около 09,00 ч. двамата свидетели се намирали в с.С., Софийска област, в централната част на селото, като се движили със служебния автомобил по ул. „*******“. В това време свидетелите възприели насрещно движещия се по същата улица, мотопед марка "Сузуки", управляван от подсъдимия И.Б., като мотопедът бил без регистрационна табела. Полицейските служители познавали подсъдимия във връзка с изпълняваните от тях служебни функции, по силата на които им било известно, че същия не притежава свидетелство за управление на МПС.

Свидетелят И. спрял управлявания от него служебен автомобил, а свидетелят Ц. подал с ръка знак на подсъдимия да спре движението на превозното средство. При извършената проверка, подсъдимият Б. не представил СУМПС и документи за управлявания от него мотопед. Свидетелят И. направил справка чрез ОДЧ на РУ Б., при която се потвърдило обстоятелството, че Б. не притежава свидетелство за управление на МПС и съответно е неправоспособен водач. След това свидетелите Ц. и И. поискали съдействие от колегите си от дежурния автопатрул и на мястото пристигнали свидетелите В.

В. (младши автоконтрольор при РУ Б.) и П. И.. Последните извършили повторна проверка и когато също констатирали, че подсъдимият не представя СУМПС и документи за мотопеда, съпроводили подсъдимия до Районното полицейско управление в гр. Б.. Там подсъдимият Б. предал с протокол за доброволно предаване мотопеда. Предвид установеното от свидетелите Ц. и И., свидетелят В. съставил АУАН № 014825/23.08.2017 г. Свидетелката П. И. подписала акта като свидетел при съставянето му, след което и подсъдимият Б. подписал акта, без да направи възражения по него.

На същата дата, в хода на образуваното досъдебно производство, бил извършен оглед на мотопед, бял на цвят, марка „Сузуки”, с идентификационен номер - СА11А-418069, без регистрационна табела, за което бил съставен съответен протокол за оглед на веществени доказателства /л.21-27 от

ДП/.

По делото е назначена, изслушана и приета от първата инстанция трасологическа експертиза /л.30 от ДП/, която е изследвала наличието на интервенции в идентификационния номер - СА11А-418069 на процесния мотопед „Сузуки”, но не е установила извършени такива.

В хода на въззивното производство е допусната и приобщена автотехническа експертиза /л.46,47 от делото/, съгласно която процесния мотопед марка „Сузуки” с ид. № СА11А-418069, представлява двуколесно превозно средство с максимална конструктивна скорост над 25 км/ч. и не по-висока от 45 км/ч., които характерстики го определят като МПС категория Л1е, съгласно чл.4, пар.2, бук.”а” от Регламент /ЕС/ № 168/2013 г.

Възприетите от въззивната инстанция фактически положения /описани по-горе/ напълно съответстват на направените от първоинстанционния съд фактически констатации. Първостепенният съд е извел фактическите си изводи въз основа на една законосъобразна и правилна интерпретация на доказателствата по делото, без да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените материали не са били допуснати и логически грешки. Районният съд в пълно съответствие със законовите изисквания е обсъдил доказателствените материали по делото

– анализирал е показанията на разпитаните по делото свидетели, обясненията на подсъдимия, писмените доказателствени средства, заключението на трасологическата експертиза, поради което е приел за несъмнено установена описаната по-горе фактология на деянието.