Решение № 150 от 27.05.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Варна, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20243001000107 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София срещу решение № 475 от 03.11.2023г. по търг.дело № 166/23г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частите му, с които дружеството е осъдено да заплати на Д. Г. Р. от гр.Варна обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 25.12.2019г., причинено от М. П. М. като водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за разликата над присъдените 59 500лв. до 175 000лв. и в частта му, с която е присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП за разликата над 6 907.61лв. до присъдените 10 158.26лв., ведно със законни лихви, при участие на М. П. М. като трите лице помагач на застрахователя.

Във въззивната жалба на застрахователя се твърди че решението в обжалваните от него части е неправилно поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните по делото доказателства.

Твърди че съдът е допуснал неправилно прилагане на нормата на чл.52 1 от ЗЗД, както и че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 175 000лв. е завишено с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика.

Оспорва приетия от съда за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди – 350 000лв., като твърди че същият е силно завишен и не отговора на принципа „по справедливост“ и е в противоречие със съдебната практика по сходни дела, като се позова на присъдени по конкретни дела обезщетения. Твърди че съдът при определянето на размера му не е съобразил конкретните обстоятелства – характер и степен на уврежданията, период на тяхното проявление, обективното здравословно състояние на пострадалия към настоящия момент и съществуващите в страната обществено-икономически отношения.

На следващо място оспорва приетия от съда процент на съпричиняване – 50 %. Излага че по делото са въведени две възражения за съпричиняване от страна на пострадалия – пътуване без правилно поставен обезопасителен колан и пътуване при алкохолно повлиян водач, за чието състояние пострадалото лице е знаело и въпреки това е приело това пътуване. Твърди че при установено по делото знание на пострадалия за това, че водачът е употребил алкохол, съдът неоснователно и необосновано е намалил приноса на пострадалия към настъпването на собствените му травми. Твърди че при определяне на процента на съпричиняване съдът е отчел само установеното по делото съпричиняване изразяващо се в пътуване без поставен правилно обезопасителен колан, довело до настъпването на травматичните увреждания.

Оспорва съображенията на съда при прилагане на разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като твърди че приносът на пострадалия следва да бъде определен на 2/3.

Моли съда да отмени решението в обжалваните от него осъдителни части и вместо него да постанови друго, с което искове за разликите над 59 500лв. за обезщетението за неимуществени вреди и за разликата над 6 907.61лв. за обезщетението за имуществени вреди да бъде отхвърлен.

Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата Д. Г. Р.

2 от гр.Варна е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от застрахователя и моли съда да потвърди решението в обжалваните от него осъдителни части. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните от застрахователя осъдителни части. Претендира разноски по реда на чл.38 от ЗА.

Третото лице помагач на въззивника М. П. М. от гр.Варна, в съдебно заседание, чрез процесуален представител поддържа жалбата на застрахователя и моли съда да я уважи, като намали размера на присъденото обезщетение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от Д. Г. Р. срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД за обезщетения за неимуществени вреди в размер на сумата 350 000лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 25.12.2019г., причинено виновно от М. П. М. при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и за имуществени вреди в размер 20 316.51лв. – разходи за лечение, лекарства и медицински материали, ведно със законна лихва.

Решението в частите му, с които искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на сумата 59 500лв. и е отхвърлен за разликата над 175 000лв. до 350 000лв. и искът за имуществени вреди е уважен до размера на сумата 6 907.61лв. и е отхвърлен за разликата над 10 158.26лв. до 20 316.51лв. е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението, в частите му, с които искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 59 500лв. до 175 000лв. и искът за имуществени вреди е уважен за разликата над 6 907.61лв. до 10 158.26лв.

С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 25.12.2019г., механизма на произшествието и вината на водача М. П. М.. Не е спорно, че между застрахователното 3 дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътнотранспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от М. вреди при управлението на лекия автомобил.

Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди и определеният процент на съпричиняване от страна на пострадалия.

От приетото по делото от първата инстанция заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, обективно и компетентно дадено, и кредитирано от въззивната инстанция изцяло, от обясненията на експертите в съдебно заседание и от представените по делото медицински документи, въззивният съд приема за установено, че при произшествието пострадалият Р. е получил следните травматични увреждания: тежка травма ангажираща левия горен крайник с открито счупване на лявата раменна кост, разкъсване и размачкване на лявата подключична артерия, лявата мишнична артерия, увреждане на левия раменен нервен сплит, контузия на ляв бъбрек, задперитонеален хематом, подкожен хематом, травма на ляв долен крайник – подкожен хематом, контузия с мекотъканни увреди /менискуси и връзки/ в лява колянна става, множество белези.

Налице е нараняване на голям магистрален съд – разкъсване и размачкване на мишнична и подмишнична артерия, с масивна тромбоза на протежение 3-4см. на мишнична артерия, налице е било спиране на кръвотока на лява ръка. Това състояние е наложило по спешност отстраняване на тромб на лява брахиална артерия, шев на съдове. Касае се за остро протекло увреждане на лява мишнична артерия и нейните клонове, което без своевременна медицинска помощ неминуемо би довело до некроза на тъканите на левия горен крайник с последваща ампутация. Проведено е многократно оперативно лечение на ляв горен крайник, рехабилитационни процедури, които продължават и към момента.

Травмата на левия горен крайник, изразяваща се едновременно с прекъсване на кръвотока през основна артерия, увреждане на нервния сплит и 4 фрактура на раменна кост са довели до осакатяване на левия горен крайник.

Всички възникнали усложнения в хода на лечебния процес и наложилите се множество оперативни намеси в областта н крайника са пряко свързани с първоначално получените увреждания на тъканите. Касае се за комплекс от увреждания в една анатомична област, всяко от които има участие в засегнатата функция на крайника и всички те се включват в обобщен критерий за телесна повреда – осакатяване. Медицинската помощ възстановява до известна степен анатомичната цялост на отделните структури и предотвратява по-тежки състояния, но не променя постоянния характер и степента на увредата – отпадане на основната функция на крайника.

Към момента на изготвяне на експертизата са налице настъпили усложнения на травмите на ляв горен крайник, изразяващи се в невъзможни активни движения в лява раменна, лакътна и гривнени стави и пръстите на лява ръка; хиперестезия по предната повърхност на лява мишница. Налице са множество груби, отчетливи белези в описаните области. Съобразно заключението на експерта, пълно излекуване по отношение на травматичните увреждания на левия горен крайник е невъзможно. Към настоящия момент пострадалият Р. може да извършва действия само с десния горен крайник.

Посочено е от експерта, че оздравителният процес е продължил продължителен период от време и е приключил неблагоприятно, но и за напред пострадалият трябва да извършва системни контролни прегледи при специалист съдов хирург за установяване на кръвоснабдяването на левия горен крайник с оглед съществуващата възможност за възникване на ново усложнение.

По отношение на увреждането на бъбрека – контузия на ляв бъбрек, придружена с образуване на хематом в пространството зад бъбрека, извън обвивката коремната кухина и наличие на кръв в урината, обуславят разстройство на здравето, временно опасно за живота, като няма данни за развитие на усложнения след това състояние, изискващи по-продължителен срок на възстановява.

Установените от експерта множество белези в областта на шията, левия горен крайник, долните крайници, корема, са видимо отчетливи, създават видима асиметрия и обуславят загрозяване на други части на тялото.

Като доказателство по делото са събрани показанията на В Я Р – майка 5 на ищеца и М М М – негов близък приятел. Същите са преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, и взаимно допълващи се, кредитирани от въззивния съд изцяло, тези на майка му при условията на чл.172 от ГПК. Майката на ищеца подробно описва проведеното болнично лечение на сина си – първоначално в болница „Св.Анна“ във Варна, където е бил около 40 дена, след това в София, след това в чужбина. Майка му е била негов придружител в болниците, с изключение на интензивното отделение, както и се е грижила за него след изписването. Тя го е обслужвала за всичко. Синът е бил на легло около месец след операцията на крака, нуждаел се е от помощ за всяко едно действие в ежедневието. Нуждата от помощ е останала и след като е започнал раздвижване и рехабилитация.

Ежедневно и към момента ищецът прави рехабилитация на ръката, прави му се активна гимнастика и електростимулация. Посочено е от свидетелката че ежедневната грижа за здравето му – рехабилитационни процедури, гимнастика, отиване и връщане, отнемат по около 3 часа на ден. От показанията на свидетелката съдът приема за установено, че вследствие на силния стрес от преживяното, косата му на няколко места и едната вежда са побелели. Дълго време около година след произшествието синът и е отказвал да се среща и контактува с приятели и близки, като е ограничил контактите си само с родителите си, разделил се е с приятелка, която е имал. Срамувал се е от ортезата, която е носил на ръката, от нестабилната си походка. След катастрофата е станал сприхав, избухлив, нервен. Трябвало му е много дълго време да осъзнае какво е станало и какви ще са последствията за него в бъдеще. Около две години след инцидента за първи път е излязъл с приятели на дискотека. Към момента е студент и е заявявал че иска да продължи с образованието си, независимо от всички затруднения, които изпитва, но социалният му живот все още е силно ограничен.