Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 958 от 10.08.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3762/2020
Вид
Решение № 958
Подписан
10.08.2021
В сила
10.08.2021
Състав
Иванка Ангелова, Златина Рубиева, Красимир Машев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 958 гр. София , 10.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20201000503762 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 3480 от 11.06.2020г., /поправено с решение № 260197 от 25.09.2020г. и определение № 260771/25.09.2020г./, постановени по гр. д. № 11660/2017 г. СГС, I ГО, 3 състав е осъдил ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на А. С. А., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на събитието - 04.09.2016 г. до окончателното изплащане, и законната лихва върху сумата 4 644,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществените вреди - разходи за лечение, считано от 13.09.2017 г. до деня на заплащането им от ответника - застраховател 17.07.2018 г. С решението СГС, I ГО, 3 състав е осъдил ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на А. С. А. разноски в размер на 15 886.10лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата се прави възражение, че размерът на определеното обезщетение е завишен и не съответства на претърпените вреди, противоречи на принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД и не отговаря на трайно установената практика за обезщетяване на подобен вид 1 вреди. Поддържа се, че при постановяване на съдебното решение, първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, не е взел предвид всички релевантни в случая факти и обстоятелства, като по този начин е присъдил несправедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. В жалбата се сочи, че по делото не е установено ищецът да е претърпял изключителни болки и страдания, които да обосновават такъв висок размер на обезвреда. Релевира се довод, че относно лявата колянна става няма поставена точна диагноза от образно изследване и въпреки съмненията за туморен процес на главата на малкия пищял, ищецът не е направил препоръчаните томографии и не е посетил нито веднъж ортопед-травматолог. Поддържа се възражението, че е налице принос от страна на ищеца за настъпване на вредоносните последици от ПТП, изразяващи се в престой извън пешеходната пътека и внезапно навлизане на платното за движение. Прави се искане въззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли иска, а в условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Предявява се претенция за присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, А. С. А., чрез процесуалния си представител, е подал отговор, с който се поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.

В с.з. пред въззивната инстанция страните не изпращат представители, като са депозирали становища.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 125 000 лв. /частичен иск/ при 150 000 лв. /пълния размер/ за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 04.09.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение СГС е приел, че частичният иск е основателен в пълния предявен размер и след като е констатирал, че по делото е налице доброволно плащане от страна на 2 застрахователя на сумата от 25 000лв. е присъдил 100 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди. За неоснователно е намерено възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

С оглед извършеното от ответника в хода на първоинстанционното производство плащане на част от претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди и предвид релевираните в жалбата оплаквания, съдът приема, че пред въззивната инстанция не е налице спор относно основанието на предявения иск, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищеца, както и че е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, спорът на страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и върху основателността на възражението за съпричиняване от страна пострадалия.

Във връзка с доводите във въззивната жалба на ответника за допуснатите от първостепенния съд нарушения на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав приема следното:

От приетата пред първата инстанция комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза – основно и две допълнителни заключения /в медицинската част/ съдът приема за установено, че вследствие на настъпилото произшествие ищецът е получил следните увреди: счупване на голямопищялната и малкопищялната кост в дясно в горната част, което е причинило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни; счупване на 2-ри поясен прешлен, довело до трайно затруднение в движенията на снагата за повече от 30 дни. Според обсъдените от вещото лице медицински документи, счупването на голямопищялната кост и малкопищялната кост на дясната подбедрица в горната им трета е наложило извършването на оперативно лечение. На 08.09.2016 г. е извършено кръвно (оперативно) наместване на счупването с поставяне на метална остеосинтеза (Т- заключваща плака в задно-медиална позиция и преконтурирана заключваща плака предно - латерално). Проведено е и медикаментозно лечение с антикоагуланти, антибиотик и аналгетици. Вещото лице излага, че оперативните рани са зараснали първично. Докторът сочи, че срокът за възстановяване е 4 - 5 месеца. Съгласно заключението счупването на 2-ри 3 поясен прешлен (костен фрагмент от горния преден ръб на прешлена) изисква постелен режим за 30-45 дни, както и носенето на укрепващ, стабилизиращ ластичен колан.

При извършения личен преглед докторът установява, че счупванията на двете кости на дясната подбедрица са зараснали, но се установява външно отклонение на дясната подбедрица спрямо оста на бедрото с 15 градуса.

Корекцията на тази девиация на подбедрицата може да бъде само оперативна, но с труднопрогнозируем резултат. Излага, че предстои ново оперативно лечение за изваждане на остеосинтезния материал. Вещото лице сочи, че счупването на 2-ри поясен прешлен не налага извършването на насочено лечение, а покой и носене на корсет, но може да причинява периодични болки при натоварване на тялото и физически усилия.

По отношение на увредата - разкъсване на колатералната връзка на лявото коляно, вещото лице сочи, че същата е отразена в окончателната диагноза на издадената епикриза при изписването на ищеца от УМБАЛ „Света Анна” АД – София. В допълнителната експертиза вещото лице излага, че фактът, че в окончателната диагноза е отразена тази увреда означава, че диагнозата е поставена при клиничен преглед. В заключение прави извод, че може да се каже, че при процесното ПТП ищецът е имал и травма в областта на левия крак с разкъсване на колатералните връзки на коляното. Допълва, че увредата на колатералните връзки изисква първо детайлно диагностициране чрез ядрено-магнитен резонанс, за да може да бъде уточнен пълния обем на получената увреда, след което може да се прецизира по-нататъшното поведение. Излага, че по отношение описаната увреда на колатералните връзки на лявото коляно не е провеждано насочено лечение, но А.А. е носел шина /ортеза/, а впоследствие и към датата на прегледа носи наколенка за поголяма стабилност на коляното. При извършената от доктора проверка на приложената и приета медицинска документация същият установява, че не са налице данни тази увреда да е била налице преди ПТП. Излага, че описаната клинична находка отговаря на увреда и на двете странични връзки /външна и вътрешна на лявата колянна става. /вж втора допълнителна СМЕ/. Вещото лице установява /вж допълнителна КСМАТЕ/, че към момента няма данни да са налице усложнения от тази травма, но е необходимо извършването на ЯМР и на база данните от него, да се извърши преценка за вида и обема на оперативното лечение. В с.з., проведено на 20.05.2019г. докторът пояснява, че за да бъде ликвидирана нестабилността на колянната става трябва задължително да се проведе оперативно лечение.

Във второто допълнително заключение докторът описва, че при извършения от него преглед на 10.10.2018г. е установил, че ищецът е в добро общо състояние със стабилна походка, може да се качва и слиза по стълби, клякането е възможно в пълен обем, но навеждането напред не се извършва в пълен обем, по дясната подбедрица има оперативни белези в горната част от 4 вътрешната и външната страна с дължина всеки от по 18 см. Сочи, че активните и пасивни движения в дясното коляно са запазени в пълен обем, но със странична нестабилност, както при отвеждане на подбедрицата, така и при привеждане. Дава заключение, че липсва обемна разлика в обиколката на двете бедра и подбедрицата.

Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото лице - СМЕ, тъй като експертът е отговорил обективно на поставените въпроси.

От приложените и приети по делото медицински документи, обсъдени от вещото лице-доктор, се установява, че ищецът е бил приет за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ АД на 04.09.2016г., като е бил изписан на 16.09.2016г., след което е бил в хоспис в продължение на 22 дни. Видно от приетите и неоспорени болнични листи ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност до 15.11.2016г.

По делото е изслушана и приета съдебно-психологическа експертиза. В заключението си вещото лице излага, че няма данни за състоянието на ищеца преди инцидента. Сочи, че поведението на ищеца е типично за депресивната картина вследствие преживяното. При освидетелствания е налице неспособност към момента на изследването да възприеме положителните аспекти на прогнозата за сметка на болезнено преувеличеното възприемане на отрицателните последици. Според експерта, ищецът възприема станалите събития като силно стресогенни. Допълва, че той все още не може да се освободи от чувството на безпомощност и унижение по време на възстановителния период след произшествието, което дава на вещото лице основание да приеме категорично, че се касае за психологическа травма.

Според експерта пострадалият не е преодолял психическата травма.

Установява, че повече от две години след инцидента ищецът не е готов да потърси специализирана психиатрична/психологическа помощ, като възприема себе си като „непоправимо увреден“.

В с.з., проведено на 20.05.2019г., вещото лице е категорично, че без психотерапия прогнозата е неблагоприятна, защото ищецът не би могъл да се справи сам.

Настоящият въззивен състав изцяло кредитира фактическите констатации на вещото лице, тъй като експертизата е изготвена от лице, компетентно в тази област, експертизата е изготвена обективно и дава пълен отговор на релевантните за спора въпроси.