Решение № 3372 от 09.04.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3372

Пловдив, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА ДИЕВА

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА частно административно дело № 20257180700299 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.268 вр. с чл.267 ал.2 т.6 ДОПК.

Ауто Тур 777 ЕООД, ЕИК *********, гр. София, р-н Триадица, [жк], [адрес], представлявано от С. Д. Б., с пълномощник адв. Ю. Г. със съдебен адрес – гр. София, [улица], п.к. 1504, обжалва Решение № 27 от 28.01.2025г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на оспорващото дружество против : Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С240016-022-0011467/16.02.2024г., Разпореждане за определяне на окончателна оценка, Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с изх.№ С240016-111-0003842/13.11.2024г. и Протокол за обявяване на купувач по чл.252 ал.9 ДОПК по ИД № 16140002739/2014г., издадени от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив и производството по жалбата е прекратено.

- Жалбоподателят счита решението за неправилно с оспорване извода за отсъствие на качеството му „трето лице със самостоятелни права“ спрямо имотите, върху които е насочено принудително изпълнение със Съобщение за продажба от 13.11.2024г. по ИД № 16140002739/2014г. /ИД от 2014г./, образувано срещу длъжника Еко Фрут – 1 ЕООД. С позоваване на чл.266 ал.4, чл.269 вр. с чл.267 ал.2 т.4 и чл.239 ал.2 ДОПК се поддържат съображенията от административната жалба, въз основа на които се твърди, че Ауто Тур 777 ЕООД притежава самостоятелни права върху ПИ с [идентификатор] /[ПИ]/ и построените в него 20 сгради, намиращи се в [населено място], община Чепеларе. Заявено е, че ИД от 2014г. по описа на ТД на НАП – Пловдив е с длъжник Еко Фрут – 1 ЕООД, като с нот.акт за покупко-продажба от 17.03.2015г. Еко Фрут – 1 ЕООД прехвърля правото на собственост върху сградите и имота, в който са разположени на Фри Трейд 79 ЕООД. Изпълнителното дело е било образувано преди сделката за покупко -продажба от 17.03.2015г., като в периода между образуване на делото и изповядването й не са налице предприети действия по насочване на изпълнението върху процесните сгради чрез налагане на възбрана върху тях, поради което не е съществувала пречка за продавача-длъжник да прехвърли имотите на трето лице, поради което от 17.03.2015г. собственик е Фри Трейд 79 ЕООД. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.09.2024г. Фри Трейд 79 ЕООД прехвърля описания имот на Ауто Тур 777 ЕООД и вписаната по-рано възбрана от 21.02.2024г. върху имотите е непротивопоставима на купувача. Счита се, че прогласената с Решение № 21005/21.01.2021г. по гр.д.№ 25/2020г., ОС – Смолян, влязло в закона сила на 23.10.2021г., по реда на чл.216 ДОПК - недействителност на сделката, обективирана в нот.акт от 17.03.2015г., има отношение само към задълженията на длъжника - продавач, които отговарят на предпоставките в цитираната разпоредба. Твърди се, че задълженията, за чието принудително събиране е наложена вписаната на 21.02.2024г. възбрана, са възникнали и присъединени към ИД / 2014г. много след извършване на покупко-продажбата през 2015г., както и след приключване на производството по гр.д.№ 25/2020г. на ОС – Смолян. В тази вр. се счита, че не следва да се допуска разширяване на обхвата на недействителността по чл.216 ДОПК само въз основа на обстоятелството, че по-късно установени публични вземания са присъединени за събиране в рамките на по-рано образуваното изпълнително дело. Тоест, сделката по нот.акт от 17.03.2015г., дело № 41/2015г. не отговаря на предпоставките по чл.216 ДОПК и не следва да се приеме и третира като недействителна спрямо Държавата за целите на събиране на задълженията, установени с РА от 11.05.2016г. Поддържа се, че дружеството -жалбоподател има качеството „трето лице със самостоятелни права“ въз основа на покупко-продажбата от 19.09.2024г. /с позоваване на решение по адм.д.№ 8391/2022г., АССГ/.

Поискана е отмяна на решението с връщане преписката на административния орган и присъждане на разноски по делото. С молба - становище от 02.04.2025г. не е представен списък на разноските.

- Ответникът Директор на ТД на НАП [населено място] чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Д. А. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представен е списък на разноските. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Поддържа представеното с преписката писмено становище по същество, според което решението е законосъобразно и е посочено, че описаната сделка от 17.03.2015г. за продажба на процесните недвижими имоти е обявена за недействителна по отношение на Държавата с Решение № 21005/21.01.2021г. по гр. дело № 25/2020г. на ОС – Смолян, в сила от 23.10.2021г. В този см., за целите на производството по принудително изпълнение по ДОПК, собственик на недвижимото имущество се явява Еко Фрут – 1 ЕООД, длъжник по ИД / 2014г. С оглед обявената за недействителна сделка – Фри Трейд 79 ЕООД по силата на влязъл в сила съдебен акт със сила на пресъдено нещо, не се явява собственик на имота по отношение на Държавата, като съответно – извършената между него и Ауто Тур 777 ЕООД покупко-продажба, е отново недействителна по отношение на Държавата. От това следва, че жалбоподателят няма качество на длъжник или трето задължено лице в производството по принудително изпълнение срещу Еко Фрут – 1 ЕООД. Предвид съображенията оспорващото дружество не разполага с активна легитимация по чл.266 ал.1 и ал.4 ДОПК вр. с чл.210 ал.1 т.2 и т.3 ДОПК, което обуславя липсата на правен интерес от обжалване действията на публичния изпълнител.

На следващо място е отбелязано, че жалбоподателят е придобил имота след множество предхождащи покупката му отбелязани в СВп. – Чепеларе, тежести от страна на НАП, сред които искова молба с последващо вписано решение, както и наложена възбрана.

Жалбата е подадена на 10.02.2025г. в законоустановения 7 дн.срок /чл.268 ал.1 вр. с чл.267 ал.2 т.6 ДОПК/ от адресат на неблагоприятен акт /решението е връчено на 03.02.2025г./, поради което допустима.

Във вр. с чл.144 ал.2 от Дял трети „Обжалване“, Глава седемнадесета „Общи разпоредби“ : „Разпоредбите на тази глава се прилагат в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго.“, се съобрази, че е налице специална норма в Дял четвърти „Събиране на публичните вземания“, Глава двадесет и седма „Защита срещу принудителното изпълнение“ – чл.268 ал.2 ДОПК. Съдът не се произнася с определение по реда на чл.147 ал.3 ДОПК, а с решение.

1. Решение № 27/28.01.2025г. е издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, компетентен орган по смисъла на чл.267 ал.2 т.6 ДОПК, въз основа на което правно основание е издаден оспорения административен акт : „ Решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение, с което може да: 6. остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на принудителното изпълнение или когато оттегли жалбата.“.

Съгласно чл. 268 ал.1 и ал.2 ДОПК : „В случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението. Преписката се изпраща на административния съд в тридневен срок от постъпването на жалбата.; Решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.“. Длъжник по ИД /2014г. е Еко Фрут – 1 ЕООД с адрес по чл.8 ДОПК и за кореспонденция – в [населено място], което обстоятелство е от значение за подсъдността /Определение № 12032/2024г. по д. № 10004/2024г., ВАС/.

Директорът на ТД на НАП – Пловдив е обсъдил данните от преписката, като се отбелязва, че спор относно фактическата установеност няма : От справка по партида на [ПИ] и сградите в същия по КККР на [населено място], община Чепеларе, е видно, че са наложени тежести /възбрана, искова молба, съдебно решение/. Недвижимият имот, описан в жалбата и оспорените актове – предмет на принудително изпълнение, е бил собственост на Еко Фрут – 1 ЕООД. Това дружество е прехвърлило имота на Фри Трейд 79 ЕООД на 17.03.2015г., след което на 19.09.2024г. имотът е придобит с последваща покупко-продажба от Ауто Тур 777 ЕООД, като жалбоподателят претендира качество на трето лица със самостоятелни права върху вещ, спрямо която е насочено принудителното изпълнение. Предвид тези данни, е посочено, че сделката от 17.03.2015г. за продажба на недвижимия имот е обявена за недействителна по отношение Държавата със съдебно Решение № 21005/21.01.2021г. по гр.д.№ 25/2020г., ОС – Смолян, влязло в законна сила на 23.10.2021г. Съдебният акт е вписан в СВп. – Чепеларе на 29.11.2021г. В случая има наложена възбрана върху имота със сградите в полза на НАП, вписана в СВп.-Чепеларе на 21.02.2024г. – преди придобиването на 19.09.2024г.

Според Директорът на ТД на НАП – Пловдив, с обявяване на относителна недействителност по реда на чл.216 ал.2 ДОПК, недвижимият имот със сградите в него – предмет на сделката, се считат за собственост на длъжника по отношение на публичния взискател /Държавата/. В тази вр. за целите на принудителното изпълнение по ДОПК, собственик на недвижимото имущество е Еко Фрут -1 ЕООД, длъжник по ИД / 2014г. по описа на Дирекция Събиране в ТД на НАП – Пловдив. По обявената за недействителна сделка с влязъл в сила съдебен акт - Фри Трейд 79 ЕООД не се явява собственик на имота по отношение на държавата, предвид което и извършената между дружеството и Ауто Тур 777 ЕООД покупко-продажба, е недействителна по отношение Държавата.

По изложените доводи е прието, че жалбоподателят няма качеството на трето лице със самостоятелни права в производството по принудително изпълнение, водено от НАП против ЕАко Фрут – 1 ЕООД. Последвал е извод, че жалбоподателят не разполага с активна процесуална легитимация по чл.266 ал.4 вр. с чл.210 ал.1 т.3 ДОПК.

2. Жалбоподателят е поддържал, че е собственик на имота и сградите в него, по отношение на които са били предприети изпълнителни действия от публичния изпълнител, обективирани в оспорените актове. Твърдението се поддържа и пред съда с последиците от качеството – трето лице, претендиращо самостоятелни права върху вещта. При основателност на тезата - това лице няма право да обжалва по съдебен ред действията на публичния изпълнител. В разпоредбите на чл. 269 ал. 1 и ал. 2 ДОПК е предвидено, че трето лице, чието право е засегнато от изпълнението може да предяви иск, за да установи правото си, като искът се предявява срещу длъжника и взискателя. Според чл. 268 ал. 1 ДОПК, решението на директора на ТД на НАП, постановено в производство по административно обжалване на действията на публичния изпълнител, може да се обжалва от длъжника и взискателя, но не и от третото лице, а за случаите в които жалбата на третото лице със самостоятелни права върху вещта не бъде уважена, изрично е предвидено в чл. 267 ал. 2 т. 4 ДОПК, че третото лице може да предяви иск в 30-дневен срок от получаване на решението. Следователно, в приложимия процесуален закон е изключена възможността за обжалване по съдебен ред от трето лице, претендиращо самостоятелни права върху вещта, предмет на изпълнението. В конкретния случай директорът на ТД на НАП е преценил, че оспорващото дружество не е трето лице, претендиращо самостоятелни права върху вещта, а лице, което не разполага с активна процесуална легитимация по чл.266 ал.4 /нормата се отнася до подаването на жалба срещу действията на публичния изпълнител пред административния орган, а не пред съда/, вр. с чл.210 ал.1 т.3 ДОПК, поради което не е оставил без уважения жалбата, а без разглеждане.

Не е спорно, че е наложена възбрана върху имота със сградите в полза на НАП, вписана в СВп. - Чепеларе на 21.02.2024г. – преди придобиването на имота от жалбоподателя на 19.09.2024г. Фактът е относим към спора, тъй като съобразно чл. 452 ал. 1 и ал. 2 и чл. 453 ал. 1 ГПК вр. с чл. 206 ал. 1 ДОПК, всички разпореждания с процесния имот, извършени след вписването на възбраната, са недействителни по отношение на държавата.