Разпореждане № 1199 от 25.02.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1199 гр. Благоевград, 25.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Частно гражданско дело № 20261210100523 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в град С......... представлявано от М...... С.... и Д.... К....К....изпълнителни директори чрез пълномощник срещу длъжника Д. Г. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. С......за заплащане на суми, представляващи незаплатени месечни абонаментни такси и предоставени услуги за потребление на мобилни услуги и неустойки за предсрочно прекратяване на услуги на дата 20.05.2024 година, по сключени договори между длъжника и заявителя по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ....... от 25.08.2016 г., обединени в клиентски номер 005683926, както следва:

-сумата от 83,24 евро (осемдесет и три евро и двадесет и четири евроцента), левовата равностойност на 162,79 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги, начислени за периода от 25.01.2024 година до 20.05.2024 година по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ...... от 25.08.2016 г., обединени в клиентски номер 005683926, ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 83,24 евро, считано от датата на подаване на заявлението - 25.02.2026 г. до окончателното изплащане;

- сумата от 199,82 евро /сто деветдесет и девет евро и осемдесет и два евроцента/, левова равностойност 390,82 лева, начислена неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359889958840 от 25.08.2016 г., като договора е прекратен на 20.05.2024 г.

1

Претендират се сторените в производството разноски.

Заявителят е представил копие от цитираните договори.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори за мобилни услуги е видно, че длъжникът е лицето, за което се твърди, че е в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договорите и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договорите не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТ на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

При сключване на договор за електронни съобщителни услуги операторът поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на електронни съобщителни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят да заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви интервал.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на представените договори, както и от общите условия към тях, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по 2 облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договорите е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три; потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; в случаите когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от потребителя при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва.

В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Предвид изложеното уговорената неустойка има неравноправен характер, а също така излиза и извън обезпечителната и обезщетителна функции на неустойката. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по- силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства „Йеттел България“ ЕАД са предвидили в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор, липсва. Предвид гореизложеното, съдът стига до извод, че така, както е уговорена клаузата за неустойка, същата създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга. Поради тези съображения разпоредбата, регламентираща неустойка в тежест на физическото лице - потребител, има неравноправен характер.

В допълнение трябва да се има предвид, че когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко /в случая три/ неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.

Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния 3 оператор, нарушава принципа за справедливост и също има /и на това основание/ неравноправен характер.

Погледнато през призмата на принципа за ненакърняване на добрите нрави и доколкото съдът е длъжен служебно да съблюдава за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, за да се гарантира потребителската защита на по-слабата в правоотношението страна, настоящият съдебен състав счита, че с уговорената клауза категорично се накърняват добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД и безспорно се явява нищожна. Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции се надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, безспорно приложима в случая. Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора /чл. 146, ал. 2 от ЗЗП/, поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.

Предвид изложеното по-горе заявлението, в частта с която се иска присъждане на сумата в размер общо на 199,82 евро, представляваща начислена неустойка, следва да се отхвърли.

В останалата част, заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя срещу соченото като длъжник лице.

С оглед частичното уважаване на заявлението, сторените от заявителя в заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от заявените претенции, поради което върху соченото като длъжник лице следва да бъдат възложени разноски в размер на 3,19 евро- държавна такса и 72,17 евро - адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление, подадено от заявителя „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в град С....редставлявано от .....С...и Д..К..К... - изпълнителни директори, чрез пълномощник срещу длъжника Д. Г. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. С.......в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 199,82 евро /сто деветдесет и девет евро и осемдесет и два евроцента/, левова равностойност 390,82 лева, начислена неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ......от 25.08.2016 г., като договора е прекратен на 20.05.2024 г.

4

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в полза на заявителя „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в град С......... представлявано от М...С...и Д.... К.. К.. - изпълнителни директори, чрез пълномощник срещу длъжника Д.

Г. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. С......, за заплащане на следните суми:

-сумата в размер на 83,24 евро (осемдесет и три евро и двадесет и четири евроцента), левовата равностойност на 162,79 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги, начислени за периода от 25.01.2024 година до 20.05.2024 година по договор за мобилни услуги с предпочетен номер . от 25.08.2016 г., сключен между „Йеттел България“ ЕАД и Д. Г. С., обединени в клиентски номер 005683926, ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 83,24 евро, считано от датата на подаване на заявлението - 25.02.2026 г. до окончателното изплащане;

- сумата от 3,19 евро /три евро и деветнадесет евроцента/ - държавна такса;

-сумата от 72,17 евро /седемдесет и две евро и седемнадесет евроцента/ заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

Разпореждането, в частта, с която се отхвърля подаденото заявление, подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Б...... с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на заявителя, а в останалата му част е окончателно.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК указва на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които заявлението е отхвърлено , в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 5