Решение № 6397 от 10.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6397 гр. София, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. Ф.А при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф.А Гражданско дело №

20241110108383 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „(ФИРМА) против Л. А. М., И. А. М., Ф. Л. М. и П.

А. М. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на топлофикационното дружество при квоти, както следва: по 1/18 за Л.

А. М., И. А. М. и Ф. Л. М., и 15/18 за П. А. М., следните суми: 4447,31 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (ФИРМА) с аб. № ****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва за периода от 21.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 684,23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 11.08.2023 г., сумата в размер на 50,99 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 21.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 11,36 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 11.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3501/29.06.2023 г. по ч. гр. д. № 46648/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. М. оспорва предявените искове. Страната поддържа, че макар по делото да е представен договор, обективиран в нотариален акт, по силата на който ответницата се е разпоредила с част от процесния имот, то липсват каквито и да е доказателства относно датата на придобиване на вещта. С отговора е направено възражение за изтекла погасителна давност. В отговора са изложени доводи за недължимост на претендираните обезщетения за забава, тъй като ищецът не е издавал данъчни фактури на името на ответницата, респ. същата не е изпаднала в забава. Оспорена е дължимостта на претендираната цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, тъй като сочената услуга се предоставя от трето лице. С отговора е направено изрично искане да не бъде допускано изслушване на поисканите с исковата молба съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, тъй като поставените въпроси не са спорни по делото. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК Л. М., И. М. и Ф. Л. оспорват предявените искове, като в депозираните отговори са изложени твърдения, че ответниците не притежават качеството потребители на топлинна енергия за процесния имот и период. Оспорена е дължимостта на претендираната цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, тъй като сочената услуга се предоставя от трето лице. Оспорена е дължимостта и на претендираните обезщетения за забава с доводи, че ответниците на първо място не дължат заявените главници за топлинна енергия и дялово разпределение, а в допълнение не са поставени в забава. С отговорите е направено възражение за изтекла погасителна давност. С отговорите е направено изрично искане да не бъде допускано изслушване на поисканите с исковата молба съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, тъй като поставените въпроси не са спорни по делото. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

При съобразяване на поддържаните от страните доводи на основание чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 ГПК с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че в описания в исковата молба период процесния имот е топлоснабден, ищецът е доставил топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност, предоставена е услуга дялово разпределение на топлинна енергия на стойност посочена в исковата молба, като върху вземанията е начислено обезщетение в размер на законната лихва в размер посочен в исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено 2 приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа.

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора е представен договор за дарение от 07.04.2022 г., обективиран в нот. акт № 61, том I, нот. дело № 49/2022 г. по описа на нотариус А.Н, по силата на който ответницата П. А. М. е прехвърлила правото на собственост върху 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот в полза на внучка си Г.И.И като прехвърлителката е запазила вещното право на ползване върху имота до края на живота си. При съставяне на нотариалния акт пред нотариуса е представен Договор за продажба на жилище с МНО, рег.

№ 64, том Х от 19.08.1981 г., удостоверения за откази от наследство, вписани в специалната книга на съда под № 107 от 29.01.2018 г. и № 597 от 30.04.2018г., удостоверение за наследници от 13.08.2020 г. и удостоверение за раждане. От представените пред нотариуса документи и при липса на ангажирани такива, от които да се установява противното, следва, че в процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2022 г. именно ответникът П. М. е притежавала право на собственост върху 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот. Ответникът не е навел надлежни твърдения относно момента, в който е придобил право на собственост върху идеалните части, които по силата на договора за дарение от 07.04.2022 г. е прехвърлил в полза на трето за спора лице, поради което и доколкото по делото не е спорно, че имотът е топлоснабден, съдът приема, че между страните по спора е съществувало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия, респ. ответникът отваря за задълженията за имота съобразно дела си в съсобствеността.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.

Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез 3 нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на топлинната енергия в такива сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.