Акт № 239 от 18.03.2022, съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 239 гр. Велико Търново, 18.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Пламен Борисов

Членове:Йордан Воденичаров

Ирена Колева като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско дело № 20224100500144 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от адв. Н.К. от ВТАК, действащ като процесуален представител на В. ЕМ. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Г.

О., ул. „Г. Б.“ № .. срещу Определение № 149 от 27.01.2022 г. постановено по гр. д. № 1704/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което по реда на чл. 248 от ГПК е оставена без уважение молбата и за изменение на постановеното по делото протоколно определение от 17.12.2021 г. в частта относно разноските, в която В.П. като ищец по делото е осъдена да заплати на ответника „Е.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. В., бул.

„В. В.“ № ., В. Т., кула ., сумата от 360,00 лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар в първоинстанционното производство.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение като се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил относимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби на закона. Неправилно, според жалбоподателя, е прието, че потребителят е имал възможност преди да подаде исковата молба, въз основа на която е образувано делото, да отправи покана за доброволно изпълнение до ответника, като по този начин приема, че ответното дружество не е било поставено в забава и следователно не следва да носи отговорност за разноските в процеса. Изтъква се, че ответникът не е направил признание на иска, независимо че е извършено плащане на претендираната сума. Според жалбоподателя не са осъществени двете кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, за да е приложима тази разпоредба. Въз основа на тези доводи моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да измени протоколно определение от 17.12.2021 г. по гр. д. № 1704/2021 г. на Районен съд – Горна Оряховица, като осъди ответното дружество „Е.“ АД да заплати на В. ЕМ. П. сумата от 1

50,00 лева, представляваща платена държавна такса, както и да заплати на процесуалния представител сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответното дружество. В отговора се излагат твърдения за неоснователност на сочените в жалбата искания и доводи. Твърди се, че първоинстанционното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Великотърновския окръжен съд, след като обсъди изложените от страните доводи, приема следното:

Подадената частна жалба е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е в законоустановения срок и от лице имащо право на обжалване, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

С определение от 17.12.2021 г. Районен съд – Горна Оряховица е прекратил производството по гр.д. № 1704/2021 г. поради оттегляне на иск за плащане на сумата от 38,00 лева, представляваща сбор от начислени и събрани без основание суми по фактура № ТП **********/12.06.2017 г. и фактура № ТП **********/09.07.2018 г., поради извършено плащане на сумата от страна на „Е.“ АД, направено след получаване на препис от исковата молба.

В обжалваното определение съдът е приел, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на иска, поради което същият не следва да носи отговорността за разноските, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

С поведението си ответникът дава повод за завеждане на делото винаги, когато поставя ищеца в необходимост да търси съдебна защита на правото си.

В тази връзка всяко едно действие или бездействие на длъжника /ответник/, с което се нарушава правото на страната следва да бъде тълкувано като достатъчен повод тя да потърси защита по съдебен ред. Законът не предвижда и не изисква като допълнителна предпоставка страната да е отправила извънсъдебна покана до длъжника за плащане, неизпълнението на която да се счита за повод от страна на ответника за завеждане на делото.

Поканата до ответника разгледана в материята на отговорността за разноски, би могла да се счита като едно пожелателно действие на ищеца, с цел да провери дали реално съществува или не материалноправен спор между страните. Тя е и правно средство, поставящо длъжника в положение на забава, щом няма предвиден срок за изпълнение, с някои произтичащи от закона материалноправни последици, една от които при паричните задължения е правото на обезщетение на кредитора в размер на законната лихва - чл. 84, ал. 2, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Още в момента на извършеното плащане от страна на ищеца по издадените фактури е възникнало задължението на ответника да върне неправомерно събраната сума - чл. 55, 2 ал. 1 ЗЗД, без да е от значение обстоятелството дали той е знаел, че дължи или е мислел, че съществува основание за плащането.

Материалноправният спор между страните е породен и съществува преди завеждане на делото заради поведението на ответника, тъй като от възникване на задължението му до датата на предявяване на иска е изминал достатъчно дълъг период от време на бездействие, нарушаващо правото на ищеца и водейки до необходимост да потърси съдебна защита за удовлетворяване на правото си. Вземането на кредитора е възникнало и е било изискуемо още в момента, когато е извършил недължимото плащане.

Ако се признае значението на поканата, такова каквото ответникът настоява да е, това би довело приравняването и като условие за настъпване на изискуемостта на вземането. Бездействието в очертания смисъл е дало повод за завеждане на делото и затова не е приложимо правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността на ответника за разноските.

Фактът, че след получаване на исковата молба, ответникът е извършил плащане на претендираната сума е едно неформално признание на вземането.

Макар делото да е прекратено по тази причина, това не води до извода, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, респективно до прилагане на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Нелогично и несправедливо е да се отрече правото на разноски на ищеца в тази хипотеза, предвид факта, че същият е защитавал свое нарушено право.

Направените от ищеца разноски в производството възлизат на сумата 50,00 лева, представляваща заплатена държавна такса за разглеждане на делото по предявения иск.

Пълномощникът му е упражнил правото си по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да иска присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна защита по производството. От представения договор за правна защита и съдействие се вижда, че тя е поета в полза на материално затруднено лице.

Определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вземането възлиза на сумата 300 лева и подлежи на присъждане, тъй-като насрещната страна е осъдена за разноски и защитата е реално осъществена.

Предвид изложеното въззивният съд намира частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваният съдебен акт, постановен от Районен съд – Горна Оряховица, отменен като неправилен.

Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 149/27.01.2022 г. постановено по гр.д. № 1704/2021 г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което по реда на чл. 248 от ГПК е оставена без уважение молбата на В. ЕМ. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Г. О., ул. „Г. Б.“ № .., за изменение на постановеното по делото 3 протоколно определение от 17.12.2021 г. в частта относно разноските, в която ищец по делото е осъдена да заплати на ответника „Е.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.“ № ., В. Т., кула ., сумата от 360,00 лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар, като незаконосъобразно.

ИЗМЕНЯ определение в съдебен протокол № 810 от 17.12. 2021г по гр.д. № 1704/2021 г. на РС – Г. Оряховица в частта му за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Е.“ АД , с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.В., бул. „В. В.“ № . , В. Т., кула ., да заплати на В. ЕМ. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Г. О., ул. „Г. Б.“ № .. сумата 50,00 /петдесет/ лева, представляваща направени по производството разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. „Е.“ АД , с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В. В.“ № ., В. Т., кула ., да заплати на адвокат Н.И. К. от ВТАК сумата 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4