Решение № 2 от 17.01.2023, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№2 гр. София, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: полк. Георги П. Георгиев

Членове: полк. Стойко Др. Спасов полк. Воля П. Кънев при участието на секретаря Ваня В. Янчева като разгледа докладваното от полк. Георги П. Георгиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20226000600039 по описа за 2022 година образувано по ЖАЛБА от подсъдимия Д. В. Д. от град Благоевград, срещу Присъда № 2 от 29.06.2021 г. по НОХД № 149/2020 г. по описа на Военен съд – гр. София.

С обжалваната Присъда № 2 от 29.06.2021 г. по НОХД № 149/2020 г. състав на Военен съд – гр. София е признал подсъдимия бивш редник Д. В. Д. - от Национална гвардейска част за виновен в това, че:

1. за времето от м. юли 2014 г. до 14.12.2017 г. на територията на Република България – обл. Кюстендил, обл. Благоевград и обл. Пловдив - е участвал в организирана престъпна група, заедно с участниците гр. лице А. П. Х. от гр. П., гр. лице Д. С. В. от с. Б., общ. М., обл. П., гр. лице Е. Н. Х. от гр. К., гр. лице Т. Л. И. от гр. К. и гр. лице Р.

Б. С. от гр. К., и ръководена от гр. лице А. Д. Д. от с. П., обл. Б. и гр. лице А. И. К. от с. К., общ. С., обл. П., като групата е създадена с користна цел и на основание чл. 321, ал. 3, предложение 2-ро, т. 2, вр. ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на 1 (една) година и 3 (три) месеца „Лишаване от свобода“.

1. На 12.10.2017 г. около 15.30 ч. в района на гр. Дупница, на път II – 62, при 57+100 км., при разклона на с. Сапарево, в лек автомобил марка „Я.“, модел Х Т.“, с рег. № ****, 1 държал акцизни стоки - 320 (триста и двадесет) литра неденатуриран етилов алкохол с различно процентно съдържание на етилов алкохол, с действително алкохолно съдържание по обем при 20 градуса С, над 1,2% vol или 264.310 (двеста шестдесет и четири литра и триста и десет милилитра) чист етилов алкохол с обща пазарна цена от 3858.93 (три хиляди осемстотин петдесет и осем лева и деветдесет и три стотинки) лева, с дължим акциз от 2907.41 (две хиляди деветстотин и седем лева и четиридесет и една стотинки) лева, налят в 32 (тридесет и две) пластмасови туби от минерална вода от по 10 литра – без бандерол, когато такъв се изисква по закон, по смисъла на чл. 4, т.

1, вр. чл. 2, т. 1 от Закона за акцизните и данъчните складове, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено от две лица, сговорили се предварително, а именно след като редник Д. В. Д. се е сговорил предварително за извършването му с гр. лице А. Д. Д. от с. П., обл. Б., и на основание чл. 234, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, предложение 2 -ро (в редакция преди ЗИДНК, обн. ДВ бр. 7 от 22.01.2019 г.), вр. чл. 2, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК го е осъдил на 1 (една) година и 6 (шест) месеца „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от право да упражнява търговска дейност“ за срок от 3 (три) години.

Първоинстанционният съд е признал подсъдимия за невинен в това, че от неустановена дата до 14.12.2017 г. в апартамент, находящ се на приземния етаж в жилищна сграда в гр. Б., ул. „Д. Й.“ № **, без надлежно разрешение държал 2,32 грама високорисково наркотично вещество – кокаин на стойност 185.60 (сто осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки) лева и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал изцяло по обвинението да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3, предложение 2-ро, т. 1, предложение 1-во от НК.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал така наложените наказания, лишаване от свобода като е определил подсъдимият да изтърпи едно общо наказание в размер на найтежкото от наложените му, а именно 1 (една) година и 6 (шест) месеца „Лишаване от свобода” условно с изпитателен срок от 3 (три) години.

На основание чл. 23, ал. 2 от НК към така определеното най-тежко общо наказание съдът е присъединил и наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК „Лишаване от право да упражнява търговска дейност” за срок от 3 (три) години.

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските по делото.

В жалбата на подсъдимия б. редник Д. и в допълнението към нея, чрез защитника му, се сочат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, а също и за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Изтъква се, че доказателствата по делото не са обсъдени съобразно изискванията на чл. 305 ал. 3 от НПК. Фактическите изводи не се основавали на доказателствата по делото и присъдата почивала на предположения. Не съществувало основание за кредитиране на показанията на свидетелите, сключили споразумения по делото, понеже същите имали характер на „оговор“. Не било ясно въз основа на какви доказателства се приема, че Д.

2 заедно с Т. И. и А. Д. е посетил склада на К. 198 пъти. Същото се отнасяло и до честото обаждане от страна на Д. на свидетелите К. и Х.. Това се отнасяло и до твърдените 21 пътувания в периода 07.04.2017 – 12.10.2017 година. Подобно било и положението относно знанието на обстоятелства за търговската дейност на Д., което било в пълно противоречие с данните по делото, че подсъдимият няма представа нито от търговия, нито от спирт и спиртни продукти. Твърди се, че обсъждането на свидетелските показания се било ограничило само до изброяване на имената на свидетелите като частта, която ползвала защитата била пренебрегната без да се изложат мотиви защо. Липсвала конкретика относно формата на участие на Д. в организираната престъпна група (време, начин и функция).

Неправилно били преценени от съда и действията на полицейските служители, които спрели подсъдимия и майка му, тъй като липсвало законно основание за това, характера на действията им и липсата на разрешение от съда за извършване на претърсване и изземване.

Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова оправдателна такава.

В съдебно заседание се поддържат жалбата и допълнението към нея и се излагат допълнително доводи, че е нарушена разпоредбата на чл. 281 от НПК, тъй като не е следвало да се огласяват показанията на свидетели от досъдебното производство, защото не е дадено съгласие от защитата, на разпита не е присъствал защитник и разпитът не е проведен пред съдия.

В съдебно заседание прокурорът излага становище, че обжалваната първоинстанционна присъда е законосъобразна, обоснована и мотивирана. Прави се искане присъдата да бъде потвърдена.

Въззивният съд, в настоящия състав провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, а именно:

През 2014г., свидетелят А. И. К. от с. К. общ. С., обл. П., решил да организира в гр. П. склад, чрез който да разпространява акцизни стоки без бандерол – спирт, тютюн и цигари, да произвежда и разпространява алкохолни напитки. Намеренията му били да печели от разликата между доставната цена на спирта и цената на която щял да го реализира, предвид незаплащането на дължимия акциз. За целта наел складови помещения на територията на „Х.“ ООД, находящ се в гр. П., ул. „Г. Б.“ № **. Наемател на помещението бил гр. лице П. Г.

В. от гр. П.. Наетите помещения били гаражни клетки, офис канцелария и складово помещение. Същите били ползвани за склад за държане на акцизни стоки по смисъла на чл.

4 т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС – редакция от 22.11.2013г.).

Свидетелят гр. лице К. не е имал качеството на „лиценцзиран складодържател” по смисъла на чл.4 т.2 от ЗАДС, тъй като същият е бил търговец по смисъла на Търговския закон, но не е поискал и не е получил лиценз да произвежда, складира и изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. Свидетелят К. складирал спирта в гаражните клетки, а 3 складовото помещение приспособил за производство на алкохолни напитки – уиски, водка, бял ром, черен ром, ракия, джин, текила и др. В това помещение съхранявал и необходимия амбалаж – пластмасови бутилки, капачки, есенции и др. Свидетелят доставял спирта, представляващ етилов алкохол от земеделски произход (не е дестилат от ферментирали дрожди от плодове и грозде, т.е не е домашна ракия) неденатуриран, с действително алкохолно съдържание по обем 95,45 vol% по обем при 20 градуса С и 0,8096 g/см3 плътност на пробата при 20 градуса С, несъдържащ метилов алкохоли и други висши алкохоли и годен за консумация след разреждане с вода от неустановени лица и от неустановен произход. Доставката на спирт в складовите помещения извършвал периодично веднъж или два пъти седмично.

През 2014г., свидетелят А. П. Х. от гр. П., който познавал свидетелят К., го помолил да му намери добре заплатена работа. К. му предложил да работи за него и го наел на работа в складовите помещения, да държи и продава спирт, тютюн и цигари: да произвежда алкохолни напитки и да ги продава. В разговорите помежду им, включително и при разговори по мобилните телефони, К. наричал свидетеля Х. с прякора „Е.”. За периода от м. юли 2014 г. до 14.12.2017 г. свидетелят Х. работел при свидетеля К.. Спиртът бил съхраняван в гаражните клетки, налят в пластмасови кубове по 1000 литра. Свидетелят К. поискал от свидетеля Х. да води тетрадка-дневник, в която да записва какво количество спирт доставя и как се изразходва. По този начин К. осъществявал и контрол върху работата на Х.. За периода от 11.11.2013 г. до 14.12.2017 г. свидетелят Х. използвал за записвания тетрадки формат А4, в които отразявал ежедневната дейност. През инкриминирания период използвал три тетрадки, като в първата отразява дейността им за периода 11.11.2013 г. до 27.04.2015 г., втората за периода от 28.04.2015 г. до 29.11.2016 г. и третата за периода 30.11.2016 г. до 14.12.2017 г. Тетрадките били държани от Х. в канцеларията, където съхранявал и мостри от алкохолни напитки и тетрадка, в която вписвал рецепти, по които произвеждал алкохолни напитки.

Свидетелят К. организирал продажбата на чист спирт (неденатуриран спирт от земеделски произход) чрез различни неустановени лица на територията на гр. Пловдив, гр.

Асеновград, гр. Троян, гр. Карлово, гр. Ст. Загора, гр. Пазарджик, гр. Хасково, гр.

Велинград. Наред със спирта свидетелят К. организирал доставката в склада и на други акцизни стоки - нарязан тютюн и цигари без бандерол. Чрез неустановено лице „К.“ от гр.

П., свидетелят К. организирал доставката на цигари без бандерол от марките „DON”, „Velvet” и „Diva”. Свидетелят К. организирал доставката в склада на нарязан тютюн чрез свидетеля Д. С. В.. Когато стоката пристигала в склада свидетелят Х., не вписвал доставките на цигарите без бандерол и не всички доставки на нарязан тютюн, тъй като не са му били предавани пряко на него, като преобладаващо са били оставяни на тайни места на територията на складовата база „Х.“ ЕООД, в близост до наетите от свидетеля К. складови помещения. Независимо от това Х. вписвал извършените от него продажби на цигари без 4 бандерол и нарязан тютюн в тетрадките.

От началото на 2014 г. свидетелката А. Д. - майка на р-к Д. била собственик на фирма „А. Д. – Т.“ ЕТ, със седалище Б., ул. „Д. Й.“ № **, с обширен предмет на дейност, като основна икономическа дейност от НКИД на фирмата била търговия на едро и дребно с алкохолни и други напитки. Свидетелката Д. развивала търговско дейност и в ресторант „Б. х.“, находящ се в местността „Влахов дол“, с. Г. Б., общ. К.. Д. се занимавала с дейност, свързана с търговия на акцизни стоки без бандерол, както и с производство и търговия с алкохолни напитки, тютюн и тютюневи изделия без бандерол и с чужд бандерол, като част от тях били реализирани именно чрез ресторант „Б. х.”. Свидетелката Д. организирала закупуването на спирт, спиртни напитки, тютюн и тютюневи изделия, транспортирането им, намирането и продажбата на различни клиенти, както и производството на алкохолни напитки и пласирането им. Свидетелката Д. към края на м. юни началото на м. юли 2014 г. се запознала със свидетеля Т. И., който бил в лошо финансово състояние и тя решила да го използва в извършваната от нея дейност свързана с търговия на акцизни стоки без бандерол.

В началото на м. юли 2014 г. Д. установила контакт по телефона със свидетеля К., за когото знаела, че търгува с акцизни стоки - спирт и договорила с него да се срещнат в гр.