Решение № 777 от 22.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. Бургас, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Светла Б. Терзиева Колева като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело № 20252100101428 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молбауточнение вх.№ 17559/12.09.2025 г., на С. Д. К. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. *** № **, чрез адв. Николай Димитров и адв. Георги Радков, против ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, с която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.432 вр.чл.429 КЗ ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 40 903,35 евро /равностойност 80 000 лв./ – частичен иск от 76 693,78 евро / равностойност 150 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 2 206,43 евро /равностойност 4 315,40 лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от датата на уведомяване на ответника за извънсъдебната претенция – 28.05.2025 г. до окончателното изплащане, които вреди са причинени на ищцата вследствие ПТП на 02.05.2025 г. с МПС л.а. марка „Фиат“, модел „Добло“ с рег.№ А7539КН, управляван от виновния водач М.Й.И., който автомобил е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

1

В исковата молба ищцата твърди, че на 02.05.2025 г. в гр.Несебър, на ул.

„Отец Паисий“ № 66 настъпва ПТП, при което шофьорът на л.а. марка „Фиат“, модел „Добло“ с рег.№ А7539КН – М.Й.И., движейки се с несъобразена и превишена скорост, я ударил, докато пресичала на обозначена пешеходна пътека. По случая било образувано ДП № 304- ЗМ-229/2025 г. по описа на РУ Несебър. В резултат на настъпилото ПТП ищцата получила фрактура на долния край на бедрената кост, натъртвания и охлузвания по цялото тяло, които наложили хоспитализацията й в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД. На 07.05.2025 г. същата била оперирана, като й била извършена открита репозиция с вътрешна фиксация посредством интрамедуларен пирон; на 15.05.2025 г. била изписана от болницата и насочена за рехабилитация, с назначена консервативна медикаментозна терапия.

Понастоящем наказателното производство против виновния водач е приключило с одобрено на 22.04.2026 г. споразумение по НОХД № 227/2026 г. по описа на Районен съд - Несебър, по силата на което водачът М.Й.И. се е признал за виновен в това, че на 02.05.2025 г. около 16,57 часа в гр. Несебър, на ул. „Отец Паисий“, на пешеходна пътека пред блок № 68, при управление на МПС – л.а. марка „Фиат“, модел „Добло“ с рег. № А7539КН, с посока на движение от с. Равда към Общински пазар гр. Несебър, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно – чл.20, ал.1 ЗДвП, чл.116 ЗДвП и чл.119, ал.1 ЗДвП, като не пропуснал пресичащата на пешеходната пътека С. Д. К. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в извънставно счупване на дясно бедро в долна трета, довело до трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок от около 46 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл. 343, ал.3, б.“а“ вр.ал.1, б.“б“ вр.чл.342, ал.1 НК.

Получените от ищцата наранявания й причинили и продължавали да й причиняват силни болки и страдания. Сочи, че е изживяла изключителен шок и ужас, получила проблеми с паметта, граничещ с параноя страх за нея и семейството й; същата все още не била възстановена, изпитвала болки при всяко движение на трамвирания крайник и имала нужда от постоянна чужда помощ за всички ежедневни и битови дейности, а преди това била самостоятелен и деен човек; пострадала и психиката й. Ищцата счита, че й се полага справедливо обезщетение за причинените болки и страдания, което 2 намира, че е съответно на сумата от 76 693,78 евро /150 000 лв./, като предявява частичен иск за сумата от 40 903,35 евро /80 000 лв./ съгласно приетото в с.з. на 16.07.2026 г. изменение на иска. Отделно от това сочи, че е направила разходи за лечението си в общ размер на 2 206,43 евро /4 315 лв./, която сума също търси в настоящото производство, ведно с лихвата върху главниците, считано от датата на уведомяването на застрахователя – 28.05.2025 г. до окончателното изплащане.

Към момента на настъпване на ПТП, за процесния л.а. марка „Фиат“, модел „Добло“ с рег. № А7539КН, управляван от М.Й.И., имало валидно сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД „Бул Инс“ АД, със срок на действие на застрахователния договор от 23.02.2025 г. до 22.02.2026 г., поради което на основание чл.432, ал.1 от КЗ пасивно материално легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение б и л ЗД „Бул Инс“ АД. С писмо, получено от ответното дружество на 28.05.2025 г., ищцата предявила претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени от нея вреди пред застрахователя, но с писмо от 12.06.2025 г. получила отказ.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адвокат, който поддържа исковете, сочи доказателства и моли за уважаването им, като претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА с включен ДДС в полза на адв. Георги Георгиев Радков. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Правното основание на предявените при условията на обективно съединяване искове е чл. 432 вр.чл.429 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е оспорило исковете. Не е оспорило, че е страна по сключена с водача застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС, както и че пред него е била депозирана претенция от ищцата на 28.05.2025 г. за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 КЗ, по която е била образувана щета и по която до момента липсва плащане. Не се оспорва и фактът на настъпване на твърдяното ПТП, при което е пострадала с описаните в исковата молба увреждания ищцата, която е пресичала на обозначена пешеходна пътека.

Оспорват се основанията за ангажиране на отговорността на ответното дружество с твърдения, че не са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД, в т.ч. не 3 е доказано да е настъпил деликт по вина на водача, както и че неговото поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат. В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване в размер на 30 %, като се сочи, че ищцата, макар да е пресичала на обозначена за това пешеходна пътека, не се е уверила, че към нея няма приближаващи МПС, които не биха могли да преустановят своевременно движението си, т.е. нарушила е чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП. Сочи се, че претендираното обезщетение не съответства на критериите за справедливост в чл.52 ЗЗД и че е прекомерно завишено, неотговарящо на реално причинените вреди. Отделно от това, според ответника е налице основание същото да бъде намалено съгласно чл.

51, ал.2 ЗЗД предвид наличното съпричиняване на вредата. Не се оспорват направените разходи, които се претендират с исковата молба, но се сочи, че те също следва да бъдат намалени предвид съпричиняването.

В с.з. ответникът изпраща процесуален представител, който сочи доказателства, претендира частично уважаване на исковете при отчитане приноса на пострадалата за настъпване на вредите и присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска, вкл. адвокатски хонорар с включен ДДС.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че ищцата и водачът на МПС л.а. марка „Фиат“, модел „Добло“ с рег. № А7539КН - М.Й.И., са участвали на 02.05.2025 г. в ПТП в гр.Несебър, на ул. „Отец Паисий“ № 66, при което И., движейки се с несъобразена и превишена скорост, ударил ищцата, докато пресичала на обозначена пешеходна пътека. Няма спор, че в резултат на инцидента ищцата е получила описаните в исковата молба увреждания - фрактура на долния край на бедрената кост, натъртвания и охлузвания по цялото тяло, като на 07.05.2025 г. в Отделение по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Дева Мария“ – Бургас й е осъществена оперативна интервенция – открита репозиция с вътрешна фиксация посредством интрамедуларен пирон, а на 15.05.2025 г. била изписана от болницата и насочена за рехабилитация, с 4 назначена консервативна медикаментозна терапия. Вината на водача на МПС и противоправното му поведение са установени с влязло в сила на 22.04.2026 г. споразумение по НОХД № 227/2026 г. по описа на Районен съд - Несебър, по силата на което водачът М.Й.И. се е признал за виновен в това, че на 02.05.2025 г. около 16,57 часа в гр. Несебър, на ул. „Отец Паисий“, на пешеходна пътека пред блок № 68, при управление на МПС – л.а. марка „Фиат“, модел „Добло“ с рег. № А7539КН, с посока на движение от с. Равда към Общински пазар гр. Несебър, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно – чл.20, ал.1 ЗДвП, чл.116 ЗДвП и чл.119, ал.1 ЗДвП, като не пропуснал пресичащата на пешеходната пътека С.

Д. К. и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в извънставно счупване на дясно бедро в долна трета, довело до трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок от около 4-6 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл. 343, ал.3, б.“а“ вр.ал.1, б.“б“ вр.чл.342, ал.1 НК.

Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна съгласно чл.300 ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това извършено ли е то, неговата противоправност и вината на дееца.

Не е спорно също и че ответникът е страна по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС с рег. № А7539КН, със срок на действие на застрахователния договор от 23.02.2025 г. до 22.02.2026 г., както и че на 28.05.2025 г. пред застрахователя е била депозирана претенция от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 КЗ, по която е била образувана щета и по която до момента липсва плащане.

Изготвеното заключение на СМЕ установява, че ищцата е получила следните увреждания в резултат на ПТП: контузия на гръдния кош /болковите оплаквания обикновено отзвучават за 10-15 дни/, контузия на главата /болковите оплаквания обикновено отзвучават за 7-10 дни/, болка в дясна гръдна половина, счупване на дисталния край на дясната бедрена кост /за което е била оперирана с открито наместване с вътрешна фиксация с ретрограден заключващ пирон/, контузия на дясната подбедрица с екскориация /в момента на огледа се наблюдава овална подутина с размери 7х8 см и бронзово-кафеникави петна дистално на мястото на директната 5 травма/. Счупването на дисталния край на дясната бедрена кост се характеризира с болка, оток, деформация и невъзможност за активни движения в колянната става, като след оперативната интервенция става възможно движенията да се възстановят и този вид операция разрешава поранно натоварване в сравнение с остеосинтезите с плака; обикновено възстановяването при този вид фрактури е 4-6 месеца при обичаен ход на оздравителните процеси, като травмата представлява трайно затруднение на движенията на долен десен крайник. След операцията, на ищцата била предписана 2 месеца походка без натоварване на крайника. Възстановяването от контузията на дясната подбедрица настъпва до месец и представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Конкретното счупване се характеризира с болки с голям интензитет, невъзможност за активни движения, крепитация, хематом – кръвоизливи в меките тъкани.

Болките са били особено силни в първите 15-20 дни, след което са намалели.

Ищцата не е била в състояние сама да се изправя от леглото, необходимо е било да ползва помощни средства за придвижване за дълъг период първоначално проходилка, по-късно и бастун, който ползва и в момента /поради налични болки и ограничени движения в дясното коляно и артрозна болест/; през този период се е нуждаела от постоянни ежедневни грижи за тоалет, хранене, къпане, обличане и др. Относно контузията на подбедрицата, същата следвало да прилага лечение с обезболяващи, мазеви превръзки за охлузванията, компреси, покой; в момента е възстановена от тази травма, като е останала подутина в проксималната част на подбедрицата, която е окончателна. Ищцата е възстановена по отношение на фрактурата, костта е зараснала, но не са възстановени движенията в дясната й колянна става и найвероятно, според вещото лице, няма да могат да бъдат възстановени. В момента на прегледа й движенията в дясната колянна става са болезнени и силно ограничени, като възможната флексия е 45 градуса. В лявата колянна става флексията е също ограничена, но по-малко – 80 градуса, на базата на артрозни изменения. Наличните болки в областта на гърба най-вероятно се дължат на дегенеративни изменения – спондилартроза, остеопороза. Ищцата не е имала декубитални рани от залежаване. По тялото й има белези от операцията, като всички са правилни, бледи на цвят, не загрозяват долния крайник и не смущават функцията му, не се налага специфично лечение за тях. По данни на ищцата, същата е провеждала рехабилитация в домашни 6 условия около 3 месеца, по 3 пъти седмично. Извършвани са били пасивна и активна ЛФК, предимно в дясната колянна става, масажи, вертикализация и приучаване да ходи с помощни средства. Според вещото лице, ищцата би могла да продължи да извършва рехабилитация за подобряване на състоянието си, като провежданата по този начин рехабилитация в домашни условия е била недостатъчна, тъй като са необходими физиопроцедури, назначени от физиотерапевт, консултация с ортопед-травматолог, прилагането на медикаменти – лечение с нестероидни противовъзпалителни средства и евентуално вътреставни апликации с Дипрофос и хондропротектори; след консултация с лекуващия ортопед-травматолог би следвало да се прецени и дали остеосинтезните средства да бъдат отстранени. Изложено е също мнение, че сторените разходи, за които по делото са приложени фактури и касови бонове в общ размер на 4 315,40 лв., са били необходими за лечението на ищцата.