Решение № 307 от 11.07.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 270/2024
- Вид
- Решение № 307
- Подписан
- 11.07.2024
- В сила
- 11.07.2024
- Състав
- СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 307 гр. Плевен, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:
РЕНИ В. Г.
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500270 по описа за 2024 година Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 133 от 07.02.2024 г. на Районен съд – Плевен, постановено по гр.д. № 4933/2023 г., Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.Плевен са осъдени на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплатят солидарно на Р. И. Г., от гр.Плевен, ЕГН **********, сумата от 3050,75 лв., от която: 2500 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 550,75 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, като за разликата до 4550,75 лв. и в частта досежно искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от 30.11.2021 г. до 07.07.2022 г. предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение в осъдителната му част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, подадена от Областна дирекция на МВР гр.Плевен, чрез пълномощника юрк. Г. А.. В жалбата са изложени оплаквания, че по делото не 1 са доказани конкретни действия на служители на МВР, имащи пряка връзка с твърдените от ищцата вреди. Не е взета предвид характеристичната справка от Първо РУ за свидетелите, които са криминално проявени лица. Не е обсъден факта, че нито ищцата, нито домакинството й разполага с лек автомобил. Липсват доказателства, че до момента на отнемане на СУМПС ищцата обичайно се е придвижвала до работното си място и обратно, управлявайки МПС. От показанията на разпитаните свидетели не може да се направи обоснован и категоричен извод за претърпени от ищцата конкретни неимуществени вреди.
Въззивният жалбоподател моли окръжния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да отхвърли предявения иск, а ако приеме, че искът е основателен – да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който е завишен, не отговаря на обществените критерии за справедливост и не кореспондира с присъдени от съдилищата обезщетения за неимуществени вреди по аналогични казуси.
Срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част досежно присъденото обезщетение за неимуществени вреди е постъпила и въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, подадена чрез представител на Районна прокуратура – Плевен, в която са изложени сходни по съдържание оплаквания. Претендира се отмяната на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск за неимуществени вреди.
В съдебно заседание тази въззивна жалба се поддържа от представител на Окръжна прокуратура – Плевен.
Ответницата по двете въззивни жалби счита същите за неоснователни и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част чрез процесуалния си представител адв. Р. И..
По допустимостта на въззивните жалби окръжният съд се е произнесъл с определението по чл.267 ГПК от 08.04.2024 г.
Като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав на въззивната инстанция намира по същество двете въззивни жалби за неоснователни, предвид следните съображения:
Не е спорно по делото, че на 30.11.2021 г., в гр.Плевен, на ищцата Р. Г.
2 била извършена проверка като водач на лек автомобил, при която било констатирано с техническо средства, че е употребила наркотични вещества.
Наложена й била принудителна административна мярка, като свидетелството й за правоуправление било отнето за срок до 18 месеца.
Безспорно е също така, че срещу ищцата било образувано досъдебно производство № ЗМ 652/2021 г. по описа на Първо РУ – Плевен за престъпление па чл.343б, ал.3 от НК, приключило с постановление за прекратяването му на прокурор от Районна прокуратура – Плевен от 21.06.2022 г. на основание чл.243, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Предявеният от Р. И. Г. иск за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ и ОД на МВР - Плевен във връзка с обезщетяването на претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на проведеното срещу нея наказателно производство, приключило с прокурорско постановление за прекратяването му поради това, че деянието не съставлява престъпление, намира своето правно основание в разпоредбата на чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Следва да бъде посочено, че отговорността на държавата, регламентирана в чл. 2 от ЗОДОВ е обективна и възниква при наличието на предвидените в закона предпоставки. В случая, независимо че срещу ищцата не е било повдигнато обвинение, фактът, че срещу нея е било образувано наказателно производство, впоследствие прекратено поради липсата на престъпление, е достатъчен да обоснове изпълнението на предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДСВ.
Установената съдебна практика приема, че изразът в цитираната разпоредба „обвинение в извършено престъпление“ следва да се тълкува разширително за нуждите на деликта, а не в тесния му наказтелно процесуален смисъл, както правилно е приел и първоинстанционният съд, позовавайки се на цитираните съдебни актове на ВКС.
В този смисъл вредите, които ищцата е претърпяла от образуваното срещу нея наказателно производство, подлежат на репариране.
Що се касае до определянето на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, този въпрос е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.
52 от ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно 3 конкретно установените по делото обстоятелства, като важи общото правило на разпределяне на доказателствената тежест между страните, съгласно което всяка страна носи доказателствена тежест относно фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
В конкретния случай безспорно за периода на наказателното преследване, продължило седем месеца, ищцата е имала отрицателни изживявани от воденото срещу нея наказателно производство и е търпяла ограничения на гражданските й права, предвид наложената й принудителна административна мярка. От събраните по делото гласни доказателства става ясно, че за този период е била ограничена възможносттта на ищцата да се придвижва сама с МПС, което е създавало неудобства в ежедневието й.
Фактът, че същата не е собственик на МПС е ирелевантен, доколкото до извършената й проверка тя е могла да управлява предоставено й такова.
Наред с това, ищцата се е чувствала злепоставена пред близките, съседите и приятелите й, изпитвала е негативни емоции от това, че те я възприемат като наркоманка.
С оглед на конкретно установените по делото обстоятелства за неблагоприятното отражение на наказателното преследване върху ищцата, въззивният съд приема, че определеното от районния съд обезщетение в размер на 2500 лв. е съобразено с дефинитивно определения в чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост и се явява справедливо и достатъчно да обезщети претърпените от нея неимуществени вреди.
Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Като е достигнал до същите фактически и прави изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в обжалваната му част, което подлежи на потвърждаване.
Въззиваемата е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение, но не е представила доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция, с оглед на което и предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 133 от 07.02.2024 г. на Районен съд – Плевен, постановено по гр.д. № 4933/2023 г., в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5