Решение № 161 от 07.04.2022, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 1826/2021
- Вид
- Решение № 161
- Подписан
- 07.04.2022
- В сила
- 07.04.2022
- Състав
- Димитър Руменов Беровски
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 - 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 - 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 - 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 318, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 161 гр. Благоевград, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101826 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от "Д." ООД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. Г., бул. „С." № , представлявано от законния представител управителя С.Ц.
К., чрез пълномощника – адв. С.В. К., АК - Г. срещу „Р." ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. Г.„. С. Р." № , представлявано от законния представител управителя Л. И. Ч..
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на продавач, и ответника, действащ като купувач, в периода от 2017г. до началото на 2020г. са били сключени няколко договора за продажба на стоки, а именно: бои, лакове, грундове, мазилки, покрития и други бояджийски, и строителни материали, като стойността на тези стоки била в общ размер на 7883,64 лв.
Заявява, че е изпълнил задължението си да достави на ответната страна строителните материали и стоки, за което били издадени и следните фактури: Фактура № г. за сумата от 3 792,48 лв. с ДДС, Фактура № **********/30.05.2019 г. за сумата от 1 292,52 лв. с ДДС, Фактура № г. за сумата от 1 968,89 лв. с ДДС и Фактура № г. за сумата от 1 033,84 лв. с ДДС. Поддържа, че ответникът-купувач по договорите не е заплатил в пълен размер дължимата цена на стоките, възлизаща общо на сумата от 7883,64 лв. Претендира ответникът да му заплати и лихва за забава по всяка една от отделните фактури в общ размер на 1355,41 лв. за периода от 30.06.2019г. до 22.04.2021г. Навежда, че за претендираните суми по ч. гр. д. № 1035/2021г. на РС - Б. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът, имащ качеството на длъжник в заповедното производство, е депозирал възражение.
В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който прави искане за постановяване на неприсъствено решение, излагайки съображения, че са изпълнени изискванията на закона в тази насока.
Ответникът „Р." ООД не взема становище по спора в рамките на настоящото производство.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 318, ал. 1 във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД - относно иска за сумата от 7 883,64 лв. /седем хиляди, осемстотин осемдесет и три лева, шестдесет и четири стотинки/ - главница по следните фактури:
Фактура № г. за сумата от 3 792,48 лв. с ДДС, Фактура № **********/30.05.2019 г. за сумата от 1 292,52 лв. с ДДС, Фактура № г. за сумата от 1 968,89 лв. с ДДС и Фактура № за сумата от 1 033,84 лв. с ДДС, на основание продадени от заявителя на длъжника стоки (бои, лакове, грундове, мазилки, покрития и други бояджийски, и строителни материали), за които са издадени фактури от заявителя - продавач, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно иска за сумата от 1 355,41 лв. /хиляда триста петдесет и пет лева, четиридесет и една стотинки/- общ размер на лихва по чл. 86 ЗЗД за забава в плащанията по процесните фактури за периода от 30.06.2019г. до 22.04.2021г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 93990 от 30.04.2021г. по ч. гр. д. № 1035/2021г. на Районен съд – гр. Б.
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящият ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК. От анализа на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.
Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.
Второ. На ответника „Р. ООД е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й и същият е бил редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание. Като въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК той не е представил отговор на исковата молба.
Същевременно в проведените две открити съдебни заседания не се е явил негов законен или процесуален представител и не е било направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на такива представители.
Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от 2 ищеца писмени доказателства, както и заключението на вещото лице С. И. Т.по съдебносчетоводната експертиза, касаещи: наличието на твърдените договори за продажба, по силата на които ищецът има качеството на продавач на стоките, визирана в исковата молба, а ответникът притежава качеството на техен купувач; доставяне на процесните стоки от продавача на купувача, и изискуемост (настъпил падеж) на вземането на продавача, касаещо цената на стоките, установена чрез доказване на уговорка за конкретна дата, от която купувачът изпада в забава, или чрез отправяне на покана до същия, наличието на главен дълг, произтичащ от незаплащането на дължимата се цена по процесните договори за продажба; изпадане в забава на ответника, както и размера на претендираното обезщетение, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че същите се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото исково дело.
Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед сторените и заявени от ищеца съдебно-деловодни разходи (185 лв. – държавна такса и 560 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство, и 185 лв. – държавна такса, 350 лв. – възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза 700 лв. –адвокатско възнаграждение, за исковото производство), отговорността за разноски на ответницата в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 745 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и - 1235 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр.
Б., Гражданско отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че „Р." ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г. С.Р." № , представлявано от законния представител управителя Л. И. Ч. дължи на "Д." ООД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. Г., бул. „С." № , представлявано от законния представител управителя С. Ц.
К., следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 93990 от 30.04.2021г., издадена по ч. гр. д. № 1035/2021г. на Районен съд – гр. Б., а именно:
- сумата от 7 883,64 лв. /седем хиляди осемстотин осемдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/ - главница по следните фактури: Фактура № г. за сумата от 3 792,48 лв. с ДДС, Фактура № **********/30.05.2019 г. за сумата от 1 292,52 лв. с ДДС, Фактура № г. за сумата от 1 968,89 лв. с ДДС и Фактура № г. за сумата от 1 033,84 лв. с ДДС, на основание продадени от заявителя на длъжника стоки (бои, лакове, грундове, мазилки, покрития и други бояджийски, и строителни материали), за които са издадени фактури от заявителя продавач, ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда 26.04.2021 г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 1 355,41 лв. /хиляда триста петдесет и пет лева и четиридесет и една 3 стотинки/, представляваща общ размер на лихва по чл. 86 ЗЗД за забава в плащанията по процесните фактури за периода от 30.06.2019г. до 22.04.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Р." ООД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г. С.Р." №, представлявано от законния представител управителя Л.
И.Ч. да заплати на "Д." ООД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. Г., бул. „С." №, представлявано от законния представител управителя С. Ц. К. разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 745 лв. /седемстотин четиридесет и пет лева/ – представляваща разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 1035/2021г. на РС – гр. Б.), и - сумата от 1235 лв. /хиляда двеста и тридесет и пет лева/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 1826/2021г. на РС – гр. Б.).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Б.), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4