Решение № 770 от 07.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20241100503034 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 19070 от 20.11.2023 г., постановено по гр. дело № 20231110130735 по описа за 2023 г., Софийският районен съд, 83 -ти състав, е осъдил Ю. П. П., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното му дете М.

Ю. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка М. Д. М., ЕГН **********, месечна издръжка от 350.00 лева, считано от 06.06.2023 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, и е отхвърлил иска за останалата му част до пълния предявен размер от 450.00 лева, като неоснователен; да заплаща на малолетното му дете Д. Ю. П., ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител М. Д. М., ЕГН **********, месечна издръжка от 250.00 лева, считано от 06.06.2023 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, и е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 350.00 лева, като неоснователен. Осъдил е Ю. П. П. да заплати на Софийски районен съд сумата от 144.00 лева – държавна такса. Със същото Решение е осъдил М. Ю.

П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка М.

Д. М., ЕГН **********, и Д. Ю. П., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител М. Д. М., ЕГН **********, да заплати на Ю. П.

1

П., ЕГН **********, направените разноски по делото в размер на 125.00 лева.

Допуснал е предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки.

Ответникът Ю. П. П. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от постановеното Решение от 20.11.2023 г. и го е обжалвал изцяло с въззивна жалба, вх. № 351059 от 06.12.2023 г. по описа на СРС. В жалбата се излагат оплаквания, че постановеното решение е неправилно, не кореспондира с материалния закон, необосновано и постановено на база на предположения какво може да се случи и не е съобразно със съдопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Ищците М. Ю. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка М. Д. М., ЕГН **********, и Д. Ю. П., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител М. Д. М., ЕГН ********** (въззиваеми в настоящото производство) са останали недоволни от постановеното Решение от 20.11.2023 г. и са ги обжалвали с насрещна въззивна жалба, вх. № 49103 от 14.02.2024 г. по описа на СРС в частта, в която са отхвърлени исковете за присъдена месечна издръжка до пълния предявен размер от 450.00 лева месечно на детето М. и до пълния предявен размер от 350.00 лева месечно на детето Д.. В жалбата се посочва, че предявените искове са основателни и доказани до пълния им предявен размер. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Ю. П. П. (въззивник в настоящото производство) е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба. Същият представи и писмени бележки по делото, чрез пълномощника му.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими.

Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, съответно по чл. 263, ал. 2 ГПК, от страни в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваните му части съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от съответната жалба предмет на спора, прие следното:

Софийският районен съд е сезиран с искове по чл. 150 СК от М. Ю.

П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка М.

Д. М., ЕГН **********, и от Д. Ю. П., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител М. Д. М., ЕГН **********, за увеличение на присъдената с Решение № 14918 от 20.12.2022 г., постановено по гр. дело № 53779/2022 г. на CPC, 80-ти състав, месечна издръжка от 200.00 лева на 350.00 лева за малолетния Д. Ю. П. и от 300.00 лева на 450.00 лева – за 2 непълнолетната М. Ю. П., считано от датата на исковата молба (06.06.2023 г.), заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелствата, свързани с изменението или прекратяването на задължението за издръжка. Ищците претендират разноски.

От приетите по делото заверени копия на удостоверения за раждане е установено, че ищците са деца на ответника, като това обстоятелство не е и спорно между страните.

В първата инстанция са приети медицински документи, от които е видно, че непълнолетната М. има здравословни проблеми със зъбите и се нуждае от допълнителни средства за профилактика и ортодонтско лечение на зъбите.

Съгласно представените справки от НАП и НОИ (лист 53 до 58 от първоинстанционното дело) осигурителният доход на майката за периода от 10.2022 г. до 04.2023 г. е средно месечно около 780.00 лева, а за бащата – няма данни за реализиран доход.

Първостепенният съд е приел, съобразно с обсъдената доказателствена съвкупност, че исковете са частично основателни. Изложил е мотиви, че макар и ответникът да е безработен, същият е в трудоспособна възраст, няма предоставени данни за влошено здравословно състояние или други обстоятелства, които да предполагат негова намалена трудоспособност, няма данни да издържа друго ненавършило пълнолетие лице. Ответникът би могъл да реализира доход, от който да заплаща издръжка на двете му деца, поради което може да заплаща част от претендираната месечна издръжка, като е осъдил Ю. П. да заплаща на ищците месечна издръжка, както следва – 250.00 лева на малолетния Д. и 350.00 лева за непълнолетната М., считано от датата на исковата молба (06.06.2023г.), а исковете в останалите им части до пълния предявен размер, като неоснователни, са отхвърлени.

Във въззивната инстанция с насрещната въззивна жалба са представени справка от „Дентална хармония“ за пациент М. П. за периода от 28.06.2018 г. до 02.05.2019 г. и Обяснение от М. М., които въззивният съд не обсъжда, тъй като те не са в предмета на доказване по настоящото дело.

Въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна.

Оплакванията, изложени от въззивника, за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение относно размера на издръжките, не се споделят от въззивния съд. При определяне размера на дължимите месечни издръжки съдът се съобразява с нуждите на децата и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. Те са съобразени правилно от първоинстанционния съд. Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че ответникът, въпреки липса на заболяване, не би могъл да реализира доход и да 3 заплаща така увеличената издръжка на децата му съобразно с тяхната възраст и увеличени потребности. Същият е трудоспособен, в активна възраст, и не би било затруднение за него да си намери работа и да реализира съответните доходи.

Първостепенният съд е увеличил определената месечна издръжка с Решение № 14918 от 20.12.2022 г., постановено по гр. дело № 53779/2022 г. на CPC, 80-ти състав на малолетния Д. П. в размер на 200.00 лева - на 250.00 лева, а издръжката на непълнолетната М. П. в размер на 300.00 лева - на 350.00 лева.

С оглед на обстоятелството, че от 01.01.2024 г. минималната работна заплата за страната е 933.00 лева и следователно минималната издръжка, съгласно чл. 142, ал. 2 СК, следва да е 234.00 лева, определеният от първоинстанционният съд размер на месечната издръжка на малолетното дете Д. е близък да минималната такава. По делото са представени медицински документи за специални потребности на непълнолетното дете М. (за медицински разходи за профилактика и ортодонтско лечение на зъбите) и увеличението при нея на месечния размер на определената издръжка е минимално. Безспорно е, че с възрастта потребностите на децата се увеличават, особено с оглед възрастта, в която са ищците, а с това се увеличават и обичайните разходи за тяхното отглеждане, възпитание и развитие. Отделно от това, детето М. скоро (на 03.04.2025 г.) навършва пълнолетие и това е основание за погасяване правото й на издръжка от родителя, на основание чл. 143, ал. 2 СК, поради което дължимата й издръжка ще бъде заплащана и за по - кратък срок.

Въззивният съд намира, че подадената насрещна въззивна жалба също е неоснователна.

Последното изменение на определената месечна издръжка преди обжалваното решение е от месец декември 2022 г., т.е. по-малко от година.

Ищците, в условията на пълно и главно доказване, трябва да докажат възможностите на родителя да дава претендираното увеличение, респ. - повисока издръжка, както и техните нужди, които да бъдат задоволявани с претендираната по - висока издръжка. В тази насока са представени единствено разходи за ортодонтско лечение на детето М., които са съобразени от първоинстанционния съд. Те, обаче, не са достатъчни за извод относно 4 състоянието и необходимите средства за лечение (не е поискана съдебномедицинска експертиза за това) и за да бъдат зачетени тези потребности и с това да й се определи още по - висока издръжка.

Затова претендираният размер месечна издръжка над 250.00 лева до 350.00 лева относно детето Д., и от 350.00 лева до 450.00 лева относно детето М. е недоказан и насрещната въззивна жалба се явява неоснователна.

Ето защо първоинстанционното Решение от 20.11.2023 г., се явява правилно относно така увеличената месечна издръжка и съответно постановената такава на детето Д. в размер на 250.00 лева месечно и е отхвърлен иска до 350.00 лева, и относно така увеличената месечна издръжка и съответно постановената такава на детето М. в размер на 350.00 лева и е отхвърлен иска до 450.00 лева. Съобразно изложеното обжалвания съдебен акт следва да се потвърди изцяло, а въззивната жалба и насрещната въззивна жалба – се оставят без уважение.

По разноските за настоящото производство

При този изход на спора на страните не се следва репариране на направените разноски в хода на въззивното производство, поради което и исканията им за присъждане на разноски в това производство не следва да бъдат уважени.

Решението не подлежи на обжалване, предвид ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19070 от 20.11.2023 г., постановено по гр. дело № 20231110130735 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 83ти състав.

ОСТАВЯ без уважение искането на Ю. П. П. за присъждане на разноски във въззивното производство.

ОСТАВЯ без уважение искането на Д. Ю. П., действащ чрез неговата майка и законен представител М. Д. М., и искането на М. Ю. П., със съгласието на нейната майка М. Д. М., за присъждане на разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6