Решение № 1287 от 27.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1287 гр. Варна, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100502280 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 32803 от 02.09.2024г. от Г. С. Д., ЕГН ********** и Д. П. Д., ЕГН **********, чрез адв. С. Н. против разпореждане от 16.08.2024г. постановено по ИД № 20238920401142 по описа на ЧСИ Хр.Г с peг. № 892, р-н на действие ОС гр. Варна, с което се предявяват такси и разноски в размер на 5420,50 лв.

Жалбоподателите излагат следното: Не се дължи сумата от 5420,50 лв. тъй като посочените действия не са извършени. Неправилно т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е определена в размер на 2136,50 лв., тъй като от нея следва да се извади сумата от 1544,00 – т. 20 от тарифата на основание чл. 73, ал. 5 от ГПК.

Не са дължат 45 броя такса по т. 5 в размер на 1080 лв., тъй като не са връчени 45 броя книжа. Не се дължи такса по т. 5, тъй като изрично са заявили, че дават съгласие да получават електрони призовки, съобщение, книжа по изпълнителното дело.

В срока по чл. 436, ал.2 от ГПК, както и към настоящия момент взискателят „Юробанк България“ АД и присъединеният взискател „ОББ“ АД, не са депозирали становище.

На основание чл. 436, ал.3 от ГПК, ЧСИ е изложил доводи за неоснователност на жалбата.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата 1 съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

Изпълнително дело 20238920401142 по описа на ЧСИ Хр.Г е образувано по молба от 04.12.2023г. на „Юробанк България“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 05.04.2023г., издаден по търговско дело № 860/2020 г. по описа на ВОС, по силата на който Г. С. Д. и Д. П. Д. са осъдени солидарно да заплатят на взискателя следните сумите: 28 929 евро - главница, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2020г.; 342.34 евро – възнаградителна лихва за периода 14.05.2019г. до 05.08.2019г. ; 299.74 евро мораторна лихва за периода 14.06.2019г. до 10.09.2019г. Осъдени са още да заплатят на Юробанк България“ АД 4834.63 лв. – деловодни разноски по търговското дело.

Поканите за доброволно изпълнение са получени от длъжниците на 02.01.2024г. Извършени са справки. Наложени са запори на банковите сметки, трудовите възнаграждения и автомобили на длъжниците. Наложена е и възбрана върху ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот. На 24.01.2024г. е извършен опис на същия.

С Разпореждане на ЧСИ Г. от 11.12.2023 г. по делото е присъединен като взискател „ООБ“ АД – с преходна възбрана на основание чл. 459 от ГПК.

С обжалваното разпореждане ЧСИ е определил обикновени такси в размер общо по т. 1,3,4,5,9,10, 12 и 20 от ТТР към ЗЧСИ – 3080,00 лв. по т.26 – 2136,50 лв. с ДДС, по т.31 – 204.00 лв., общ размер – 5420.50 лв.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице - длъжник по изпълнителното дело и срещу действие, което подлежи на обжалване, поради което е допустима.

По основателността на жалбата.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Отделните правни субекти могат да обжалват само конкретни действия, изрично посочени в разпоредбата на чл.435 от ГПК. Длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Съгласно т.2 от ТР 3/2015г. по ТД 3/2015г. на ОСГТК на ВКС - На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Посочено е в мотивите на тълкувателното решение, че използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.

Всеки от длъжниците, независимо, че отговоря солидарно за главното задължение, носи индивидуална отговорност за разноските по изпълнението, които са се наложили от предприетите спрямо него изпълнителни способи и 2 други действия, съпътстващи изпълнението, каквито са таксите за връчване на покани, уведомления, запори на банковите му сметки и трудовото му възнаграждение и дрги.

Обжалваното разпореждане от 16.08.2024г. е изцяло незаконосъобразно доколкото в същото липсват съществени елементи – субектите по отношение на които се касаят посочените разноски. В същото задължението е посочено общо, като не е конкретизирано какво сума поотделно дължи всеки един от длъжниците. Не е индивидуализирано задължение на всеки един длъжник за такси и разноски, с посочване на общия му размер и поотделно всяко задължение с отбелязване на основанието за начисляване на таксата и нейния размер.

Липсата на конкретизация относно субекта на изпълнението, както и конкретизация на вземането влече съществен порок на обжалваното разпореждане, поради което същото следва да бъде отменено, а жалбата на Г.

С. Д. и Д. П. Д. – уважена.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ПО ЖАЛБА с вх. № 32803 от 02.09.2024г. от Г. С. Д., ЕГН ********** и Д. П. Д., ЕГН ********** и двама с адрес: гр. Варна, р-н Младост, ********** Разпореждане от 16.08.2024г. постановено по ИД № 20238920401142 по описа на ЧСИ Хр.Г с peг. № 892, р-н на действие Окръжен съд - гр. Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3