Решение № 1113 от 07.09.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1113 гр. София, 06.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20221000503392 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 297020/19.07.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответниците и насрещни ищци : В. Ж. Т. и М. В. М., лично и като наследник на ответника и насрещен ищец Л. Д. М. М., починал на ******** г. ( след приключване на дата 22.10.2021 г. на заседанието, в което първоинстанционният съд е обявил делото за решаване ), чрез представителя им по пълномощие - адвокат М. М. – срещу постановеното от СГС, I -2 състав решение № 262080 от 23.06.2022 г. по гр.д.№ 6 566/2018 г. , в частите, с които са уважени следните предявени срещу тях от В. М. Ж. пасивно субективно съединени искове : отрицателните установителни искове за право на собственост върху 1/ 4 идеална част от гараж ; ревандикационни искове относно 7,35 % идеални части от подробно обозначената в решението реална част от поземления имот и негаторни осъдителни искове за премахване на заграждащата я ограда , както и в частите, с които са отхвърлени следните заявени от тях срещу Ж. активно субективно съединени насрещни искове : отрицателните установителни искове за право на собственост върху 7,35 % 1 идеални части от поземления имот и върху самостоятелен обект в построената в него сграда - магазин на приземен етаж на площ от 60 кв.м. и месалня на втори полуетаж на площ от 28 кв.м.

В жалбата има оплаквания за постановяване на решението при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, обусловили неправилно възприемане на фактическата обстановка . Оспорен е изводът в решението относно обема на одържавените от Б. Г., Г. Г., Е. Г. , С. Г. и Е. Г. права в дворното място. Не е отчетено, че към 1949 година е завършен фактическият състав

( с утвърждаване от МС на решенията от 4.08.1949 година на комисията по член 11 от ЗОЕГПНС ) на одържавяването от всеки от съсобствениците на по 1/5 идеална част от правото на собственост върху дворното място и построената в него четириетажната сграда ( с изключение на първия и втория надпартерни етажи и на вътрешната къща със застроена площ от 30 кв.м.); че допълнителните решения от 6.12.1951 г. и 7.12.1951 г. на комисията по член 11 от ЗОЕПНС за определяне на припадащите се на одържавената част от четириетажната сграда дялове ( от по 10 /100 идеални части от всеки съсобственик ) от дворното място нямат вещнопрехвърлителен ефект по липса на правомощия на комисията и на утвърждаването им от МС и поради неправилно приложение на закона - отменената Наредба – закон за етажната собственост ( отм., Изв. бр. 92 от 16. 11. 1951 година ). Неправилно е прието, че последващите правни актове – доброволната делба от 25.04.1962 година и договорът за продажба от 27.09.1982 година между наследодателката С. Г. ( М. ) и държавата нямат вещнотранслативно действие относно ¼ от дворното място и неправилно за тази идеална част от построения в дворното място гараж е изключено придобиването по давност .

Игнорирана е силата на пресъдено нещо на решение № 58 от 12.05.2014 г. на ВКС, ІІ г.о. по вещноправен спор относно „ вътрешната къща“ между Ж. ( като ответник ) и А. М. Х. ( като ищец , на когото Т. е била помагач ), разрешен при правния извод, че ответникът не притежава идеални части от дворното място. Необсъдени са доводи на ответната страна и събрани по делото доказателства. Неправилно са зачетени последиците на порочни актове - решението по член 19, ал.3 от ЗЗД по гр.д.№ 505/ 1994 г. по описа на СРС и съдебната спогодба по гр.д.№ 2 295/1994 г. по описа на СРС.

В срока по 263,ал.1 от ГПК насрещната страна В. М. Ж. отговаря чрез 2 пълномощниците си – адвокат С. А. и адвокат М. А. , че жалбата е неоснователна по съображения , че съдът не е допуснал твърдените нарушения, фактическите му изводи са изведени въз основа на обсъждане на относимите доказателства и съответстват на същите и правните му изводи са правилни .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените от пълномощниците на страните в откритото съдебно заседание и в писмените защити становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно , но недопустимо в една част, а в останалата част - допустимо и правилно .

С искова молба, уточнена с молба с вх.№ 325/ 3.01.2020 г. , СГС е сезиран от В. М. Ж., като етажен собственик на самостоятелен обект в сграда – магазин на приземния и подземния етаж, ведно с 7,77 % идеални части от общите й части и 7,35 % идеални части от застроения с нея поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град София съгласно констативен нотариален акт № 77 от 5.05.1995 г. на Нотариуса Б. при СРС, с искове по член 124, ал.1 от ГПК във връзка с член 108 и по член 109 от ЗС за : установяване, че ответниците – В. Ж. Т., М. В. М. и неговият наследодател Л. Д. М. М. – като етажни собственици и собственици на идеални части от поземления имот , не са собственици на сграда – гараж с идентификатор *** и застроена площ от 21 кв.м., съгласно издаден в тяхна полза констативен нотариален акт № 96 от дата 11.04.2011 г. на Нотариус В. Б. за право на собственост на основание покупка, възстановяване по ЗВСОНИ и наследство; ревандикация на 7,35 % идеални части от описана в исковата молба реална част от поземления имот и за осъждане на ответниците да премахнат изградената от тях през 1995 година ограда, отделяща реалната част от останалото дворно място. Ищецът обосновал правния си интерес от провеждане на отрицателния установителен иск с качеството си на съсобственик в дворното място , изложил твърдения, че ползването от ответниците на оградената реална част е без основание и му пречи на упражнява правото си на съсобственик в двора .

В отговора на основната искова молба с вх. № 28871/ 1.03.2019 г. ответниците В. Т., М. М. и Л. М. оспорили първия иск като недопустим, а втория – като неоснователен. Твърдели са, че от техните наследодатели е 3 одържавено на основание ЗОЕГНПС „ цялото дворно място“ и с влизане в сила на ЗВСОНИ то е реституирано изцяло, ведно с одържавените части от четириетажната сграда. В о.с.з от 30.10.2020 г. ( протокол на л. 416 от делото ) са поддържали, че по наследствено правоприемство се легитимират като настоящи собственици на магазина и дворното място. Предявили насрещни искове , от които предмет на обжалваното решение са исковете за установяване, че Ж. не е собственик на посочената идеална част от поземления имот и на самостоятелен обект в сградата – магазин - при твърдения за опорочаване на придобивните му основания - съдебно решение в производство по член 19, ал.3 от ЗЗД – гр.д.№ 505/ 1994 г. по описа на СРС и съдебна спогодба по гр.д.№ 2 295/ 1994 г. по описа на СРС по липса на изискуемото от действалия тогава член 23,б.“а“ във връзка с член 5 от ЗСВЦВК разрешение от МФ за разпореждане с дела на наследодателката С.

М. – британска гражданка от 1947 година до смъртта й , произнасяне от съда извън предмета на предварителния договор, с който наследодателите поели задължения за прехвърляне на идеална част само от магазина ( не и от дворното място ) при условие, че им бъде реституиран .

Влязло в сила е решението в частите, с които насрещните искове за право на собственост върху сградата – гараж - на основание давност - са уважени до размера от ¾ идеални части и са отхвърлени за ¼ идеална част и насрещните им искове за право на собственост върху реалната част с площ от 331 кв.м. от дворното място на основание давност са отхвърлени изцяло .

Ищецът Ж. няма правен интерес да отрича правото на собственост на ответниците върху постройка, за която твърди, че е била изградена в общото дворно място, но не съществува към подаването на исковата молба. Ако ответниците претендират право на строеж ( с оглед възможност за изграждането й наново вбъдеще) , ищецът има правен интерес да отрича това право – правото на строеж. Ако сграда реално съществува, той има правен интерес да отрича вещните права на ответниците върху нея, защото те ограничават правото му като съсобственик в дворното място . В случая е налице тази хипотеза. Но с влязлото в сила решение по насрещните положителни установителни искове относно гаража са отречени правата им на собственост върху ¼ идеална част от гаража . Произнасянето по същите права – предмет на основните отрицателни установителни искове, е 4 недопустимо. Въззивният съд го обезсилва и прекратява производството в частта по отрицателния установителен иск на Ж. за несъществуване у ответниците на право на собственост върху ¼ идеална част от гаража.

Предмет на ревандикационния иск на Ж. е правото му на собственост върху 7,35 % идеални части от заградената от ответниците реална част от дворното място. Предмет на насрещните отрицателни установителни искове е правото му на собственост върху 7,35 % идеални части от цялото дворно място. Насрещните искове поглъщат основния иск в установителната му част и са недопустими в частта относно отричането на правото на Ж. върху 7,35 % идеални части от реалната част – член 299,ал.2 от ГПК. Въззивният съд обезсилва решението относно насрещните искове и прекратява производството по тях за този част от спорното право. Насрещните искове в частта относно отричането на правото на собственост на Ж. върху 7,35 % идеални части от останалата част от дворното място са процесуално допустими .

От фактическа страна по делото е установено, че след възражения на съсобствениците С. В. Г. – М.; Е. В .Г.; Г. В. Г., Б. В. Г. и Е. В. Г. ( три сестри, брат и майка Б. ) с решения на комисията по член 11 от ЗОЕГПНС по преписки № 3377/1948 г. ; № 3376/1948 г.; № 3375/1948 г.; № 3379/1948 г. и № 3378/1948 година , изменени на 22.07.1948 г. и утвърдени с постановление на МС № 54 от 4.08.1949 г. , е одържавена притежаваната от всеки един от тях 1/5 идеална част от партерния и третия надпартерен ( четвърти ) етаж от четириетажната сграда , построена в собственото им дворно място в град София ,бул. „ ***“ № *** . което по нотариален акт № 140 от 5.03.1928 г. ,том ІІ, нот.д. № 338/1928 г. на Нотариуса при Софийски окръжен съд е с площ от 1000 кв.м., а по скица - 1 066 кв.м. Не са одържавени първият и вторият надпартерен етаж и вътрешната къща със застроена площ от 30 кв.м – съгласно съставените актове за завземане на недвижими имоти за държавни .

С „ допълнителни “ решения № 628 от 7.12.1951 г.; № 874 от 8.12.1951 г.; № 619 от 7.12.1951 г.; № 704 от 7.12. 1951 г. и № 626 от 6.12.1951 г. комисията по член 11 от ЗОЕГПНС е определила, че за всеки отчужден от съответния съсобственик дял от сградата се припадат по 10/100 идеални части от общите й части и от мястото.

Допълнителните решения не съставляват актове за одържавяване на 5 нови обекти. Те са постановени от компетентен орган – комисията по член 11 от ЗОЕГПНС - по приложение на правилото на член 2 от Закона за етажната собственост ( обн, Дв,бр.251 от 7.11.1935 година, отменен на 17.12.1951 г. ) , според което етажните собственици съпритежават земята , двора и общите части на сградата. Уточняват дела от дворното място, одържавен в 1949 г. , ведно с двата етажа от сградата. По силата на отчуждаването държавата придобива самостоятелни обекти в сградата , а одържавените съсобственициС., Е. , Г., Б. и Е. запазват друга част от самостоятелните обекти.

Припадащите се на самостоятелните обекти дялове от дворното място са определени с актовете по одържавяването : ½ идеална част за държавата и ½ идеална част за петимата , а не според съотношението на стойностите на самостоятелните обекти . Правилно е приетото от СГС, че принудителното отчуждаване на реални и идеални части от притежаваните от С., Е. , Г., Б. и Е. сграда и дворно място е основание за възникване на етажна собственост относно сградата и съсобственост относно дворното място в дялове според „ допълнителните“ решения на комисията по член 11 от ЗОЕГПНС .