Акт от 17.09.2020, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 259/2020
- Подписан
- 17.09.2020
- В сила
- 28.04.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 12, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 1, предл. второ и ал. 4 и сл. · Закон за митниците
- чл. 19, ал. 1, предл. второ и ал. 4 и сл. · Закон за митниците
- чл. 13, ал. 1 и 2 · Наредба за командировките в страната
- чл. 13, ал. 1 и 2 · Наредба за командировките в страната
- чл. 15, параграф 1 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
- чл. 22 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
- чл. 22, параграф 6 и 7 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
- чл. 22, параграф 7 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
- чл. 44 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
- чл. 69 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
- чл. 70, параграф 1 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
- чл. 74 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
- чл. 74, параграф 2, б. "б" · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
Р Е Ш
Е Н И Е
№546 гр. Хасково, 17.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА при участието на секретаря Гергана Мазгалова, като постави за разглеждане докладваното от съдия А. Митрушева адм. д. № 259/2020г. по описа на Административен съд – Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 220 от Закона за митниците ЗМ) във връзка с чл. 44 във връзка с чл. 22, т. 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Делото е образувано по жалба на „ПАОЛО“ ЕООД гр.Д., ул.“Х. ш.“ № *, ЕИК : 12*******, представлявано от П.П.П., чрез адв.С.Ж., срещу Решение рег. № 32-62798 от 26.02.2020 г. към МД: 19BG0020**********/17.12.2019г. на директора на Териториална дирекция „Северна Морска“ в Агенция „Митници“.
В жалбата се твърди, че посоченото решение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, като доводите, които се изтъкват в подкрепа на това твърдение, са следните:
На първо място, дефиницията за митническа стойност била дадена в разпоредбата на чл. 70 от Регламент 952/2013 г., а именно „договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост“. В чл. 74 от Митническия Кодекс на Общността било предвидено, че когато не може митническата стойност да се определи по договорната стойност, митническите органи пристъпват към определянето ѝ по строго регламентирани способи в параграф 2, б. "а" до "г" от МК. В случая административният орган приложил разпоредбата на чл. 74, параграф 2, б.
"б" от Регламент 952/2013 г. вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, а именно: договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване.
Не било ясно защо административният орган пристъпил към определяне на митническата стойност по чл. 74, параграф 2, б. "б" от МК, тъй като жалбоподателят представил на митническите органи договор за покупко-продажба, платежни документи за заплащане цената на стоките, писмено съгласие за разкриване на банкова тайна, с което доказал декларираната митническа стойност. Обратното, митническите органи не били извършвали проверка в счетоводството на дружеството относно платената или подлежаща на плащане цена, а само изложили твърдение, че тя била недоказана, защото платежните документи не били "категорично доказателство" за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, като считали, че това можело да счете за авансови плащания. Според жалбоподателя, подобно твърдение било абсурдно, тъй като плащането било по фактура с фиксирана стойност и не можело да се твърди дължимост за сума по-висока от тази по фактурата. От друга страна, в случай че митническите органи твърдели, че платената сума по приложената към митническата декларация фактура е само частично плащане, то следвало в условията на пълно и общо доказване да докажат, че дружеството договорило или платило повече от декларираното. По преписката не се съдържали такива доказателства, нито се твърдяло наличието на такива доказателства в обжалваното решение.
Безспорно митническата стойност била договорната стойност на стоките, съобразно приложения договор, поради което следвало да се изследва само действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че жалбоподателят представил своевременно на митническите органи систематизирани и в логична последователност документи, които доказвали цената на стоката.
С оглед цитираното в административния акт решение на СЕС по преюдициално дело N 291/15 г. следвало да се приеме, че не е достатъчно митническите органи да имат само съмнения, но и трябвало вносителят да не представя документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, като двете предпоставки трябвало да са кумулативно дадени.
В същото време обжалваното решение не съдържало всички данни, от които да се направи обоснован извод, че така определената от митническите органи стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде приложена, а именно "сходните стоки" да са произведени в същата страна, а също и стоките, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, да имат еднакви характеристики и еднакви съставни материали, които им позволяват да изпълняват едни и същи функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговията. Качеството на стоките, тяхното добро име и наличието на търговска марка били едни от факторите, които следвало да се вземат предвид, за да се определи дали стоките са сходни по смисъла на чл. 141 от Регламент 2015/2447, а също така трябвало стоките да са продадени на същото търговско равнище и в приблизително същото количество, както стоките, подлежащи на остойностяване. Когато такива продажби не можело да се установят, се използвала договорната стойност на сходни стоки, продадени на друго търговско равнище и/или в други количества, като се направи корекция, за да бъдат отчетени разликите в търговското равнище и/или количествата, при условие че такава корекция може да бъде направена на базата на доказателства, които ясно установяват основателността и прецизността на корекцията, независимо от това дали тя води до увеличаване или до намаляване на стойността. Не на последно място, в чл. 141, параграф 3 от Регламент 2015/2447 било записано, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. В тази връзка неслучайно в решение на СЕС се говорело за средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, тъй като само една-единствена декларация не можела да бъде основание за определяне на по-висока митническа стойност, при положение, че имало други с по-ниски цени от тези на остойностяваните стоки.
В конкретния случай стоките, предмет на вноса, и тези, ползвани от митницата по декларацията на третото лице, се различавали съществено - процесните стоки представлявали „светлоотразителни жилетки“ с грамаж, според митническата декларация - 70 гр. всяка, докато тези, посочени в сайта на производителя, били с грамаж 120 гр. всяка. В решението не се съдържали данни относно грамажа на светлоотразителните жилетки, внасяни от третото лице, нито данни за внесеното количество, тъй като жабоподателят декларирал 60 000 бр., което било голямо количество, респективно довело до по-добра цена при договарянето.
Описаното означавало, че за процесните стоки и тези, внесени от третото лице, ползвани от митническите органи за увеличаването на митническата стойност, нямало данни да са продадени на същото търговско равнище, което било едно от задължителните условия при прилагане на метода по чл. 74, параграф 2, б. "б" от Регламент 952/12 на ЕС. Това правело стоките по двете декларации несъотносими по цена и количество, респективно не можело да бъдат използвани за целите на чл. 74, параграф 2, б. "б" от МК.
Нищо от посоченото по-горе като условие за прилагане на чл. 74, параграф 2, б. "б" от МК вр. чл.
141 от Регламент ********* не било описано в административния акт. Само бил посочен номера на ЕАД, който послужил за определяне на по-високата митническа стойност и твърдение, че стоките са "сходни". Всичко това нарушавало правото на защита на жалбоподателя и правело невъзможно съдът да провери дали са били налице предпоставките на закона при определянето на по-високата митническа стойност точно по чл. 74, параграф 2, б. "б" от Регламент 952/2013 г., още повече, че според трайната съдебна практика - митническата декларация била частен документ, който нямал обвързваща съда доказателствена сила и следвало да се преценява с оглед събраните по делото доказателства, а такива изобщо липсвали.
Следвало да се вземе предвид и начина на определяне на по-високата митническа стойност, а именно в решението бил посочен номер на една митническа декларация на трето лице, по която се твърдяло, че стоките са "сходни" и на по-висока стойност. В тази връзка жалбоподателят твърди, че е нарушено правото му на защита, защото, освен номера на митническата декларация, нямало данни нито за търговското равнище, нито за произхода на стоката, транспортните разходи, застраховки, кой е производителят, датата на сключения договор за продажбата на стоките, както и датата и стойността на фактурата. Всички тези елементи било обуславящи за извода дали стоките по тази декларация отговарят на дефиницията за "сходни стоки" и дали били приложени правилно разпоредбите, касаещи определяне на митническата стойност съобразно принципа за сходни стоки.
Относно т. нар.
"справедливи цени", следвало да се има предвид, че според дефиницията на § 1, т. 40 от ДР на 3М, става дума за статистически стойности, извлечени от базата данни на ЕС за период от 4 години и не можело да бъдат вменени на отделения вносител като по-висока митническа стойност, тъй като тези "справедливи цени" или "статистически стойности" не фигурирали в определението за митническа стойност, дадено в чл. 70 или чл. 74 от МК.
С оглед гореизложеното се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като неправилно е приложен материалният закон. Моли се за отмяна на същото и присъждане на сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – ТЕРИТОРИАЛНА
ДИРЕКЦИЯ „СЕВЕРНА МОРСКА“ към АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Посочва, че стойността на стоките е определена по реда на чл. 74, § 2, б. „б“ от регламент /ЕС/ № 952/2013, като е използвана договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено Решение рег. N 32-62798/26.02.2020 г. на Директора на ТД „Северна Морска“ в Агенция „Митници“.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.
От приложените към жалбата писмени доказателства и тези, представени с административната преписка, както и събраните такива в хода на производството, съдът установи следното от фактическа страна:
Във връзка с осъществен внос на стоки от Китай, на 17.12.2019 г. жалбоподателят „ПАОЛО“ ЕООД гр.Д. декларира с Митническа декларация № 19BG0020**********/17.12.2019 г. под режим „допускане за свободно обращение“ следните стоки, разпределени в 1 515 броя колета:
Стока № 1 - поставка за чаша в МПС – 3000 бр., топка за скоростен лост – 2000 бр., капачка за резервоар на МПС в комплект, с ключ – 1600 бр.;
Стока № 2 – пожарогасител за МПС – 10000 бр.;
Стока № 3 – метални стелажи – 8 бр./компл., метален палетен бокс за, принадлежности – 60 бр./компл.;
Стока № 4 – светлоотразителни жилетки – 60000 бр.;
Стока № 5 – ключ маса
12824 V – 1500 бр., ел.копче за МПС – 3000 бр., букса за крушка – 5000 бр.;
Стока № 6 – заден диоден стоп за МПС – 1500 бр.;
Стока № 7 – ел.помпа/компресор за МПС – 200 компл.;
Стока № 8 – ел.сирена за
МПС 12 V – 1000 бр.
Към митническата декларация вносителят прилага: Фактура № GLT 298 от 30.09.2019г., опаковъчен лист от 30.09.2019г., фактура № ********** от 10.12.2019г. за морски транспорт и терминални разходи, платежно нареждане към бюджета за внесен депозит, коносамент № SESH191074.
На основание чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 същият декларира митническа стойност за стока № 4 „Светлоотразителни жилетки – 60000 бр.“, код по ТАРК **********, държава на произход Китай, 4500 кг. бруто, 4200 кг. нето, за 1 брой в размер на 0.44 лв. или 6.35 лв./кг. нето тегло, условие на доставка FOB Нингбо.
Доколкото тази стока попада в Списъка на стоки с висок риск за финансовите интереси на Европейския съюз, утвърден със Заповед № ЗМФ-30/14.01.2020г. на Министъра на финансите, и при извършен сравнителен анализ на митническата ѝ стойност у митническите органи се поражда съмнение в декларираната митническа стойност, от жалбоподателя е изискано учредяване на обезпечение за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките, както и инициирана проверка.
Разпечатката съдържа 42 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75630d0e-1bf6-4fd7-9761-7646204f7972