Решение № 19161 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19161 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Т. при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Т. Гражданско дело № 20241110103359 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на М. С. С., ЕГН: **********, и М. С. С., ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника им адв. Г. М., срещу М. М. П., ЕГН: **********, с която е предявен иск за делба на следния имот: *******, представляващ по КККР на гр. София имот с идентификатор ******, област София, община Столична, ******, с предназначение: Жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ по документ 83.81 кв.м., заедно с прилежащите към обекта мазе *** и 0.850% ид.ч. от общите части на сградата, при квоти в съсобствеността: за М. С. С. и М. С. С. общо ½ идеална част и за М. М. П. идеална – ½ идеална част.

Заедно с това е предявен и иск за прогласяване на нищожност на завещателно разпореждане, извършено от лицето М. С. С. в полза на ответницата М. М. П.. При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли иска за прогласяване на нищожност на завещанието, се предявява иск за възстановяване на правото на запазена част на М. С. С., ΕΓΗ: **********, и М. С. С., ЕГН: **********, от наследството на дядо им М. С. С., ЕГН:

**********.

В исковата молба се твърди, че ищците М. С. С. и М. С. С. са деца и наследници по закон на лицето С. М. С. – починал на 22.12.2007 г. Същият, от своя страна, е син на лицето М. С. С. – починал на 05.06.2019 г. В тази връзка се прави извод, че ищците са наследници по право на заместване на М. С. С., 1 доколкото са низходящи на починалия му преди него син.

На следващо място, твърди се, че ответницата М. М. П. също е наследник по закон на М. С. С., доколкото същата е негова дъщеря и сестра на С. М. С..

Твърди се, че след смъртта си М. С. С. оставил в наследство единствено процесния недвижим имот – апартамент с прилежащите към него мазе и общи части. Посоченият имот бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ по време на брака му с лицето М. М. С. – починала на 21.10.2021 г. Наследници на последната са дъщеря , М. М. П., и внучките /дъщери на починалия син/, М. С. С. и М. С. С..

Посочва се, че когато ищците отишли да платят данъци за процесния имот, са разбрали, че ответницата е декларирала същия като свой, позовавайки се на саморъчно завещание, направено в нейна полза. Със завещанието М. С. завещавал на ответницата цялото си движимо и недвижимо имущество, което към този момент представлявало само ½ идеална част от процесния имот, тъй като последният бил придобит в режим на СИО. Във връзка със саморъчното завещание в исковата молба се твърди се, че нито ръкописният текст в завещанието, нито подписът на същото са положени от лицето М. С. С., тъй като наследодателят е страдал от множество заболявания, които, от своя страна, възпрепятстват съставянето на саморъчно завещание, както и използваните в същото изречения не са били типични за неговия речник. В тази връзка се иска обявяване на нищожност на процесното завещание. Ако все пак завещанието бъде прието за валидно, то ищците считат, че същото нарушава запазената им част от наследството като наследници по право на заместване на сина на М. С. С.. В тази връзка се иска намаляване на завещателното разпореждане до размера, необходим за възстановяване на запазената им част.

Към исковата молба са представени: Удостоверение за наследници на С.

М. С. с изх. № ********** г.; Удостоверение за наследници на М. С. С. с изх.

№ ****** г.; Саморъчно завещание на М. С. С. от 24.07.2018 г., вписано като Акт № 54, т. II, вх. Рег. № ****** г.; Експертно решение № ****** от 14.11.2011 г. от IV МБАЛ; Схема № ****** г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******; Данъчна оценка за недвижим имот в размер на 40 351,20 лева; квитанция за платена ДТ в размер на 50 лева, както и пълномощно.

Посочва се, че ищците са образували дело по иск за възстановяване на правото на запазена част – гр. д. № ****** г. на СРС, поради което е направено искане същото да бъде присъединено към настоящето дело.

Отправя се и покана ответницата да заплати обезщетение на ищците по чл. 31, ал. 2 от ЗС за лишаване от ползването им на процесния имот в размер на 450 лева месечно за половината от имота.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата по делото – чрез назначен особен представител, е постъпил писмен отговор, в който последната оспорва предявения преюдициален иск за нищожност на 2 завещанието като неоснователен и поддържа, че завещанието е валидно и негов автор е именно М. С. С. /неин баща/, както и че същото е изготвено, обявено и вписвано при спазване на нарочните правила. Със завещанието М.

С. завещава на ответницата цялото си движимо и недвижимо имущество.

Релевира възражение, че процесният имот не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, като твърди, че същият бил еднолична собственост от М. С. С., придобит като обезщетение срещу отчужден собствен имот и с нот. дело № ***** г. му е признато правото на собственост.

Сочи, че заедно с оспореното завещание на М. С. С. /баща на ответницата/, саморъчно завещание е било изготвено и от лицето М. М. С.

/майка на ответницата/, която също завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на дъщеря си – М. М. П..

Оспорва се твърдението, че ищците са лишени от ползването на процесния имот, като се твърди, че те притежават ключове за същия, съответно – имат достъп до него. В тази връзка се оспорва искането за заплащане на обезщетение на ищците по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Оспорва, че искът за намаляване на завещателните разпореждания до размера, необходим за възстановяване на запазената част от ищците, е недопустим в това производство, тъй като вече е образувано друго производство – гр. д. № ****** г. на СРС, със същия предмет и между същите страни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за следното от фактическа страна:

М. С. С., ЕГН: **********, е бил женен за М. М. С., ЕГН: **********, по отношение на което обстоятелство не е налице спор между страните. От брака си те имат две деца – С. М. С., ЕГН: **********, и М. М. П., ЕГН:

**********. От своя страна, С. М. С. има също две деца – М. С. С., ЕГН:

**********, и М. С. С., ЕГН: **********.

С нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчуждения му недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищно устройство № *****, нот.дело № ****** г. собственик на недвижим имот, представляващ *******, находящ се в жилищна сграда - *****, заедно с принадлежащите му избено помещение № 10 и 0,850 % идеални части от общите части, е М. С. С.. Установява се от представения нотариален акт, че цената на дадения в обезщетение имот тогава възлиза на 12 778 лева и се покрива частично от стойността на отчуждения със заповед № ***** г. имот /до размера на сумата от 7382 лева/, а за останалата част от стойността е разрешен заем от ДСК в размер на 5396 лева.

Със завещателно разпореждане от 24.07.2018 г. М. С. С. се разпорежда след неговата смърт с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на дъщеря си – М. М. П., ЕГН **********. Саморъчното завещание е било 3 обявено от нотариус на 13.12.2019 г. след представянето му от М. М. П..

С молба с вх. № ****** г. на ответницата като писмено доказателство по делото е приложено и саморъчното завещание от 24.07.2018 г. на М. М. С., с което последната прави завещателно разпореждане с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на дъщеря си – М. М. П., ЕГН: **********.

Саморъчното завещание е било обявено от нотариус на 29.11.2021 г. след представянето му от М. М. П..

С горепосочената молба по делото е представен и нотариален акт за собственост на недвижим имот ****** г., по силата на който М. М. П., ЕГН:

**********, се признава за собственик на основание завещание на *******, с идентификатор ******, с адрес: ***********, заедно с избено помещение № 10 и 0,850 % идеални части от общите части.

Гореописаният недвижим имот е с данъчна оценка в размер на 40 351, 20 лева /20 631,24 евро/, видно от приложеното по делото Писмо от Столична община, Дирекция ,,Общински приходи‘‘, Отдел ,,О.П.-С.‘‘, адресирано до СРС във връзка с удостоверение с изх. № 1***** г.

На 22.12.2007 г. С. М. С. е починал, като оставя за свои наследници по закон двете си дъщери и преживялата си съпруга, Р. С. С., видно от удостоверение за наследници с изх. № ****** от 22.02.2022 г. на С. М. С..

М. С. С. е починал на 05.06.2019 г., като с настъпването на смъртта му се открива възможността за неговите наследници да придобият правата и задълженията, които той е имал и които не се погасяват с неговата смърт, т.е. се открива наследството му, като сънаследниците следва да придобият права и задължения, включени в наследствената маса, съобразно своя наследствен дял, който е определен от Закона за наследството (ЗН) в хипотеза на наследяване по закон.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № *** от 24.01.2022 г. на М. С. С. е, че наследници по закон на лицето са преживялата му съпруга М. М. С. (починала на 20.10.2021 г.), дъщеря му М.

М. П. и внучките му М. С. С. и М. С. С. /наследници по право на заместване/.

Впоследствие, М. М. С., ЕГН: **********, е починала на 20.10.2021 г. и нейни законни наследници са дъщеря , М. М. П., ЕГН: **********, и внучките , М. С. С., ЕГН: **********, и М. С. С., ЕГН: ********** /наследници по право на заместване/, видно от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № ***** г.

С доклада по чл. 146 от ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че М. С. С. и М. С. С. – по заместване от своя баща, са наследници на М. С. С. и М. М. С., както и че М.

М. П. е наследник на родителите си М. С. С. и М. М. С..

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:

По делото е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 34 от ЗС, 4 вр. с чл. 341 и следв. от ГПК за делба на процесния имот, във фазата по допускане на делбата, който е обективно и субективно съединен с преюдициалния иск за обявяване на нищожност на саморъчно завещание на наследодателя на страните по делото с правно основание чл. 42, б. ,,б‘‘, вр. с чл. 25 от ЗН, а в условията на евентуалност – с иск за възстановяване на правото на запазена част с правно основание чл. 30 от ЗН.

С оглед пълнота на решението по допустимостта на предявените искове настоящият съдебен състав следва да отбележи следното: В съдебната практика – Решение № **** г. по гр. д. № ***** г., I ГО на ВКС, Определение № ******. по ч. гр. д. № ****** г., I ГО на ВКС, Определение № ****** г. по ч. гр. д. № *** г., I ГО на ВКС, Определение № ****** г. по ч. гр. д. № ****** г., I I ГО на ВКС, Определение № ****** г. по гр. д. № ****** г., II ГО на ВКС и др., се приема, че съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права. Такива са споровете за собственост, произход, осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за действителност на завещания, както и за възстановяване на запазена част. Следователно, с оглед изричната норма на чл. 343 от ГПК и при съобразяване на гореизложената съдебна практика може да се заключи, че искът за делба, искът за обявяване на саморъчното завещание за нищожно, както и искът за възстановяване на запазена част от наследството на ищците не следва да бъдат разгледани в отделни производства, тъй като макар въпросите кои от страните в делбеното производство и при какво съотношение в правото на собственост ще се явят съсобственици е преюдициален по отношение делото за делба, същите могат да бъдат разгледани в самото делбено производство, без необходимост от разделяне на исковете по реда на чл. 210, ал. 2 от ГПК.

Разпечатката съдържа 46 от 148 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7562ceba-75de-47eb-b789-0b0e62b7b1f8