Определение № 7883 от 15.02.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7883 гр. София, 15.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. А*ОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А*ОВ Гражданско дело № 20241110132491 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) В открито съдебно заседание ответникът прави възражение по правната квалификация на насрещния иск. Твърди, че следва да е по чл.59 ЗЗД. Съдът приема, че правната квалификация следва да бъде дадена с мотивите на решението, като за сега следва да се разпредели само доказателствената тежест.

Ищецът по насрещния иск уточнява, че предявява осъдителната претенция за периода от м.01.2020 г. до датата на предявяване на ИМ, т.е. до 05.11.2024г.

С оглед прилагане на императивна правна норма, съдът приема, че следва да докладва главния иск на ищеца като осъдителен, а правната квалификация ще бъде дадена с мотивите на решението.

Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства двете съдебни решения (същите не са представени в цялост ), както и кога ищецът е установил владение.

Следва да се укаже на страните, че не сочат доказателства за извършен въвод във владение.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства за какво качество на владелец има (добросъвестен или недобросъвестен), какви подобрения е направил, какви разходи по имота е направил, с колко се е увеличила стойността на имота, собственикът на имота е знаел и не се е противопоставил на ползването на имота за процесния период (чл.74, ал.2 ЗС), на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства, че ищецът е 1 недобросъвестен владелец, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК.

Следва да се изготви нов проект за доклад и да се отмени Определение 1174/09.01.2025 г. в частта за проекта за доклад, на основание чл.253 ГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение 1174/09.01.2025 г. в частта за проекта за доклад, на основание чл.253 ГПК.

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано о т „Б*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. Боровица /област Видин, община Белоградчик/, Стопански двор, представлявано от управителя Т. Д* С* чрез: пълномощник адв. Е. Г. В., съдебен адрес: гр.

Со*, тел. *, имейл: [email protected] срещу Т. А. Н., ЕГН **********, от гр. София, ж. к.

М*, с която са предявени обективно евентуални съединени осъдителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. Главен иск - с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 8000 лв. - сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот вследствие на направените от него подобрения или (АЛТЕРНАТИВНО) по-малката сума измежду направените разноски по подобренията през периода от 01.05.2018 г. до 09.01.2024 г. или ведно със законна лихва от датата на ИМ (04.06.2024) до окончателното й заплащане 2. Евентуален иск - чл. 59 от ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата, с която той се е обеднил, а тя се е обогатила без основание за негова сметка, а именно 8000 лв., инвестирани в рекултивация на процесния имот, прокарване на път до него и осъществяване на агротехнически мероприятия за подобряване на почвените показатели.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила на 09.01.2024 г. Решение № 61 от 18.04.2023 г. по гр. д. № 249/21 РС-Белоградчик /Приложение № 1/ признал, че ответницата Т. А. Н. е собственик на поземлен имот *, празен и незастроен, с площ 721 кв. м. в квартал 13 по Кадастралния и регулационен план на с. Боровица, общ. Белоградчик, одобрен със заповед № 296 от 10.03.1997 г. на Кмета на община Белоградчик /процесният имот/, при съседи: улица, имот VII-291, улица, имот X342 и осъдил доверителя ми да предаде владението му в качеството си на владеещ несобственик.

Срещу ищеца е издаден ИЛ № 7/31.01.2024 г. и е образувано ИД № 23/2024 г. по описа на ДСИ при РС-Белоградчик и е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 383/25.04.2024 г..

През периода на владението си от 01.05.2018 г. до влизането в сила на решението по горепосочения ревандикационен иск, ищецът е инвестирал значителни суми в подобрения на процесния имот и той значително е увеличил цената си.

Ищецът завежда иск срещу собственика на процесния имот за заплащане на подобренията, които е направил в него за период от 01.05.2018 г. /началната дата на 2 владението му/ до 09.01.2024 г. /датата на влязлото в сила решение по посочения горе ревандикационен иск срещу него за същия имот/, от които е последвало увеличение на цената му, заедно със законна лихва от датата на ИМ по настоящето дело, а при условие на евентуалност е предявен иск за неоснователно обогатяване на ответницка по чл. 59 от ЗЗД.

Твърди, че подобренията са превени през значителен период от време /шест стопански години/ в чертите на населеното място с използване на тежка селскостопанска техника /трактори/ и пътно-строителна техника /багери/, поради което няма как починалият праводател на ответницата да не е знаел за извършването на тези подобрения и по никой начин приживе не се е противопоставял, поради което счита, че е налице хипотезата на чл.

74 ал.2 от ЗС. Ищецът твърди, че има правата на добросъвестен владелец на процесния имот.

Излагат се твърдения, че ищецът по настоящето дело се намира във владение на процесния имот и към датата на предявяване на исковата молба, считано от 01.05.2018 г., когато е сключил Договор за наем / с лице /В*/, афиширащо се тогава като негов собственик, за което в последствие е установено, че не е такъв. С наемодателя ищецът е имал уговорка да закупи процесния имот след приключване на процедурата за снабдяване с Констативен нотариален акт за собственост, която е била в ход към него момент. Поради възникнали възражения от страна на трети лица, процедурата е прекратена. Следствие на това, ищецът преустановил заплащането на наемна цена и превърнал мнимото си държане във владение осъществявал е фактическата власт и е своил имота за себе си през процесния период.

Последното се установява от голямата по обем и значителна по стойност работа за рекултивиране на процесния имот и подобряване на почвените показатели с използване на най-съвременни технологии, вкл. и от прокарване на път за достъп до него. По ревандикационния иск РС Белоградчик също приема, че ищецът е владелец на процесния имот.

Твърди се, че ищецът е собственик на три съседни имота, а именно, имоти VII-291, VIII-291 и X-342, които е придобил с покупко-продажба по силата на Нотариални актове, съответно от 29.05.2020 г. и 28.01.2021 г. Твърди се, че е собственик на т. нар. Горен стопански двор на бившето ТКЗС, който на приложената скица е имот X-234 от кв. 12. Сочи, че е придобил през последните години или държи под наем още десетки други сгради и поземлени имоти в района на бившето ТКЗС на с. Боровица и има няколко животновъдни обекта за отглеждане на говеда за месо от елитната порода „А*“. Сочи, че търговско дружество е със сериозни и дългосрочни намерения да развива агробизнес и да дава хляб и поминък на жителите на региона. Твърди, че тези обстоятелства също навеждат на осъществявано владение и своене за себе си на процесния имот.

Сочи, че към 01.05.2018 г. процесният имот се е намирал в изключително тежко агроекологично и агротехническо състояние, което не е позволявало използването му по никой полезен начин. Бил е изоставен и запустял, без физически съществуващ път за достъп до него, а именно: -имотът е бил в самозалесено състояние: обрасъл с храсти и трънаци /шипки, глог и къпини/ и с дървета от различни некултивирани диви видове /джанки, акации и диви ябълки/. Предвид размера на дивите сортове дървета, по експертно мнение на ангажирания от ищеца инженер-агроном, имотът не е бил обработван най-малко 15 години повърхностният почвен слой е бил излужен и изтънен в резултат систематичната липса на грижи /оране, торене и пр./ и в следствие на нормалните през годините метеорологични явления – бури, проливни дъждове, интензивно снеготопене и пр., като са се образували естествени ерозионни зони с наклон към близката река Стакевска – дълбоки 30-40 см. естествено образували се вади /канавки/ и обширни петна с отнесен повърхностен почвен слой - между дърветата е имало камари с камъни – една част са били речни, а останалите са били червени дялани камъни, характерни за района, най-вероятно трупани в имота от съседната полуразрушена торова яма на Горния стопански двор на селото, находяща се в 3 долната част на имот IX-296 на кв. 12 или са останали от саморазрушаването на съществувала в далечното минало каменна постройка

Описаното състояние на имота е правело абсолютно невъзможно извършването на селскостопански обработки и отглеждането на каквито и да било културни растения, поради невъзможност вътре да влязат плугове, фрези, брани, редосеялки и пр. селскостопанска техника, както и поради изключително влошените почвени показатели, приравняващи почвата на т. нар. в аграрната наука „мъртвица“ – почва без никакви качества за отглеждане на каквито и да било култури. Не е имало и физически съществуващ път за достъп до имота.

Макар и на скицата да са отбелязани два такива /от към реката и между кв. 12 и 13/, реално те са били обрасли в храсталаци и диви дървета и са били абсолютно непроходими, дори за каруца, камо ли за трактор и прикачна селскостопанска техника. Имотът е бил в състояние, което също така изключва използването му за жилищно строителство, тъй като каквото и да било инвестиционно намерение би било невъзможно без изчистването и рекултивирането му, както и без прокарване на обслужващ път, а така също не би било възможно озеленяването на имота, предвид завишените изисквания по ЗУТ през последните години и необходимостта от проектиране и изграждане на зелена система за всяка една нова сграда.

За пълнота отбелязва, че поради липсата на вода и електричество, реално имотът е могъл да бъде използван единствено за селскостопански цели, но след сериозни и продължителни инвестиции за възстановяване на нормалното му агротехническо и агроекологично състояние. Това наложило използването на мощен трактор и едрогабаритна пътно-строителна техника, с които да се извърши първоначалното рекултивиране на процесния имот и прокарване на реален физически път за достъп до него.

Твърди се, че извършените от ищеца подобрения през процесния период са следните:

1. Прокарване на реален физически път по трасето на отбелязания на скицата в долната част на кв. 13 /от към река Стакевска/, като отклонение на съществуващия източно от Стопанския двор, чрез премахване на камъни и дива растителност и извършване на подравняване и валиране.

2. изсичане и изкореняване на дървета от диви сортове – джанки, акации и диви ябълки и храсти – шипки, глог и къпини. Това е извършено с моторна резачка и храсторез марка Stihl, собственост на ищцовото дружество, а изкореняването и отстраняването на коренищата с помощта на нает комбиниран багер от местно пътно-строително дружество.

3. Премахване на камъните от имота. Същите са премахнати също с помощта на комбиниран багер, нает от дружеството. Част от купчините камъни и сега могат да се видят до брега на Стакевска река под електропровода захранващ селото, а останалите са складирани в съседен имот, собственост на „Б*“ ООД.

4. Подравняването на терена също е извършено с нает комбиниран багер. То е било наложително, тъй като след изваждането на дълбоките коренища и големите вкопани камъни са се отворили дупки, които е трябвало да бъдат покрити с почвен материал.

Същото се отнася и до зариване на възникналите по естествен начин ерозионни вади.

Дейности от 2 до 4 в процесния * по изкореняване, дълбочинно отстраняване на остатъчни коренища, премахване на камъни и подравняване на терена е извършено на няколко етапа през стопанските 21-22 и 22-23 с комбинирани багери (външни услуги) от „Пътно поддържане Белоградчик“ ЕООД и „Т*“ ООД, като услугите са на стойност общо 3600 лв., съгласно приложени фактури. Дейностите по прокарване на път по позиция 1 са извършени през пролетта на 2020 г. с техника и персонал на ищеца, които оценяваме по себестойност /труд, материали, горива и амортизация/ на 600 лева. Т. е. първичното рекултивиране на имота и прокарване на реален път за достъп, без последвалите мерки за възстановяване на почвените показатели, е на стойност общо 4200 лв. с ДДС. Една не малка 4 инвестиция, която обаче е била напълно оправдана и икономически изгодна за ищеца, предвид дългосрочните му планове да използва имота, вкл. като го придобие и стане негов собственик