Решение № 10297 от 15.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10297 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря .. като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110125118 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца А. К. Т. искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника „......., че клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения между страните Договор за паричен заем № ..... от 07.10.2021 г., с която е уговорена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1863,81 лева и клауза на чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем № ..... от 07.10.2021 г., с която е предвидена неустойка за неизпълнение задължение за обезпечение в размер на 1242,54 лева са нищожни като противоречащи на добрите нрави, евентуално неравноправни поради неспазване на нормите на чл. 146, ал. 1 ЗЗП – не са индивидуално уговорени, чл. 143, ал. 1 ЗЗП - не отговарят на изискването за добросъвестност, чл. 10а ЗПК, чл. 11 ЗПК – не са изготвени на разбираем език с предвиденото в закона съдържание и чл.

19 ЗПК.

Приети за са съвместно разглеждане в настоящото производство насрещни искови претенции на първоначалния ответник „....... за осъждане на първоначалния ищец и ответник по насрещните искове А. К. Т. да заплати на основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 2260,20 лева – главница по Договор за паричен заем № ...../07.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 11.07.2022 г. до окончателното плащане и сумата 222,62 лева – мораторна лихва за забава за периода 07.04.2022 г. до 30.06.2022 г.

В подадената искова молба ищцата А. К. Т. твърди, че клаузата съдържаща се в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № ..... от 07.10.2021 г., сключен между ищеца и ответника „..... която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 1863,81 лева и клаузата съдържаща се в чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем № ..... от 1

07.10.2021 г., която предвижда заплащането на неустойка в размер на 1242,54 лева, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът „....... подава отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК, като оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че процесните клаузи са действителни. Оспорва същите да противоречат на закона, на добрите нрави или на принципа за справедливост, респекивно да заобикалят закона. Посочва, че начисляването на неустойката зависи единствено от поведението на кредитополучателя, че е предвидена възможност за отказ от договора. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът „....... в срока за отговор подава насрещна искова исковата молба срещу първоначалния ищец. Сочи, че първоначалният ищец и ответник по насрещните искове е преустановил плащане по сключения договор за кредит, поради което обявява същия за предсрочно изискуем и претендира заплащане на посочените суми. Моли съда да уважи исковете, претендира присъждане на разноски.

Първоначалният ищец и ответник по насрещните А. К. Т. подава отговор на насрещната искова молба, в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва насрещните претенции като изцяло неоснователни. Счита, че целият договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави, противоречащ на чл. 22 ЗПК. Счита, че от заплатената сума по нищожните клаузи следва да бъде приспадната от главницата. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото относими доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, поради което и с доклада по делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ...../07.10.2021 г., със соченото съдържание, включително клаузите на чл. 1, ал. 3, с която е уговорена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1863,81 лева и клауза на чл. 5, ал. 2, с която е предвидена неустойка за неизпълнение задължение за обезпечение в размер на 1242,54 лева.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от сключения между страните Договор гласи, че за извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1863.81 лева.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от сключения между страните договор гласи, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1 от Договора /предоставяне в 3-дневен срок на обезпечение: поръчител - физическо лице, което да отговаря на определи 2 условия ИЛИ банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение/ Заемателят дължи неустойка в размер на 1242,54, която разсрочва и се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 182,74 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 7126,86 лева.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него кредиторът се е задължил да предостави на ищеца заем, съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК.

Съгласно трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност на сделките в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на форма. Аналогичен подход следва да се приложи и за исковете за недействителност на отделни клаузи от сключения между страните договор.

Клаузата на чл. 5, ал. 2 за дължимост на горепосочената неустойка изпълва характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка. Уговореното задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство има за цел кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем, което представлява заобикаляне изискванията на специалния закон (ЗПК) и води до нейната нищожност съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Кредиторът е длъжен преди сключване на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, разполага с възможността да откаже предоставянето на заемните средства. На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.

Наред с това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума.

Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите и обезпечителна и обезщетителна функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване за кредитора, поради което същата се явява нищожна и поради противоречието и с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

3

Горепосочената клауза не може да се приеме, че е индивидуално уговорена, доколкото е част от предварително подготвен от кредитора типов договор. С оглед изложеното, съдът приема, че клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договора се явява нищожна и предявеният иск следва да бъде уважен.

Досежно клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения между страните договор за заплащане такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1863,81 лева: Разпоредбата на чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3). Следователно, законът не допуска възникване в полза на кредитора на вземания за допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му, поради което и уговарянето на възнаграждение за такива, дори и формално непосочени като такси, а като възнаграждения за допълнителни услуги, е в пряко противоречие с императивна правна норма и е нищожно на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. От друга страна когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Съдът намира, че уговарянето на възнаграждение в размер на 62% от заетата сума, дори и да се приеме за допустимо съгласно ЗПК, се явява нееквивалетно на насрещната престация на заемодателя. Посочената клауза за уговаряне на възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушава принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Резултатът от прилагане на посочената договорна клауза не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Поради изложеното, съдът счита, че уговорките за посочените възнаграждения освен, че противоречат на чл.

10а ЗПК, накърняват и добрите нрави, поради което са нищожни и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

На следващо място, клаузата се явява и пряко насочена към заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като добавянето на разходите за посочената услуга би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. При тези съображения и на това самостоятелно основание нищожна е уговорката за посочената допълнителна услуга. Общата преценката на процесната клауза и изложените съображения налага извод и че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като съставлява по същество уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя.

По изложените съображения съдът намира, че клаузата, предвиждаща заплащане такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1863,81 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, както и на основание чл.146, ал.1 вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т.3 4

ЗЗП като неравноправна, което налага уважаване на предявения иск.

За основателност на предявените насрещни искови претенции, в тежест на първоначалния ответник и ищец по насрещния иск е да докаже възникване на правоотношението по договор за заем между него и ответника по насрещния иск, който договор е действителен, тъй като отговаря на императивните изисквания на ЗПК, с твърдяното от ищеца съдържание; обстоятелството, че ответникът е усвоил твърдения от ищеца кредит в размера, посочен в насрещната искова молба, забавата на кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница и размера на дължимата мораторна лихва; редовно уведомяване на ответника за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по договор.