Решение № 176 от 29.11.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. гр. ДОБРИЧ, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ. в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Десислава Б. Николова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20213200500450 по описа за 2021 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 267750/16.06.2021 г. ( по регистратурата на ДРС) на ответницата и ищца по насрещен иск СТ. СТ. К. от град Д. и по насрещната въззивна жалба ( подадена с отговора в един документ ) с вх.№ 268153/30.06.2021 г. ( по регистратурата на ДРС ) на ищеца и ответник по насрещен иск Г. СТ. Г. от град Д. срещу Решение № 260381 от 25.05.2021 г. н а Добричкия районен съд по гр.д.№ 1444/2021 г. в частта на режима на лични контакти между детето и неговия баща в преходния период с 8месечна продължителност, разделен на четири двумесечия при различно ( за всяко от тях ) уреждане на присъствието на психолога и майката, времетраенето и мястото на контакта и в частта относно определената над 165,50 лева в размер от 350 лева дължима от бащата месечна издръжка.

В жалбата на К. се претендира продължителността на преходния период да бъде увеличена двойно - от 8 месеца на 16 месеца, тъй като срокът от 8 месеца се явява кратък и недостатъчен за адаптация с оглед сложността на 1 отношенията между родителите и между бащата и детето, необходимостта от преодоляване на последиците от синдрома на родителското отчуждение и от постигане на резултати от прилагане на предвидените в решението мерки за подкрепа и закрила чрез работа с родителите и детето.

В насрещната въззивна жалба на Г. се претендира продължителността на преходния период да бъде намалена на 6 месеца въз основа на оплаквания за : несъобразяване на „ трайно установената съдебна практика “ за средната му продължителност от 6 месеца и на липса на извършена от съда оценка на факти от поведението на майката , окачествено като злоупотреба с права : не посещава Центъра за обществена подкрепа ( ЦОП ) към БЧК , не изпълнява разпорежданията на ЧСИ при изпълнение на режима по привременните мерки и необсъждането на множеството събрани по делото доказателства ( в т.ч. изявленията на вещото лице Господинова за това, че на срещата на 16.02.2021 г. детето казало за баща си „ искам да умре “ и други изявления на вещите лица , направени само при изслушването им в о.с.з., но не е в експертното заключение; писмото от ЦОП от 2.03.2021 г. до ЧСИ ) , установяващи според насрещния въззивник обстоятелства за : настройването на детето от майката срещу бащата ( и чрез информирането му за образуваните от бащата срещу майката дела ); вината на майката за настъпилото родителско отчуждение и липсата на съдействие от нейна страна за изграждане у детето положително отношение към бащата, несъответно на препоръките на назначените по делото експерти. Оплакванията срещу даденото от съда разрешение относно издръжката чрез осъждането на бащата за 350 лева месечна издръжка се свеждат до : необоснованост на изводите на съда относно възможностите на родителя и нуждите на детето ( с оглед липсата на нужда от транспортни разходи ; безплатността на учебниците до 4 клас, на образованието и здравеопазването за лицата до 18 години), неотчитането от съда на фактите за : обезпечеността на майката като земеделски производител и невъзможността за изпълнение ( вбъдеще време ) на режима на лични контакти по причини у майката .

В отговор на първоначалната жалба въззиваемият Г. СТ. Г. я оспорва като недопустима ( без реквизита по член 260,т.3 от ГПК ) и неоснователна.

Развит е довод, че посочената в решението продължителност на преходния период от режима на лични контакти надвишава необходимата такава за 2 адаптация ,че увеличаването й няма да бъде в интерес на детето, ще влоши състоянието му при преустановените контакти от месец март 2020 г. и двукратното виждане на детето от бащата в присъствие на ЧСИ за период от година и половина въпреки образуваните производства - изп.д. № 257/2020 ,нчхд № 1301/2020 г. и гр.д.№ 1444/2020 г., двете по описа на ДРС ).

Позовава се на досегашното поведение на майката по осуетяване на режима на лични контакти (вкл. чрез воденето му на лекари и снабдяване с документи за удостоверяване на мними негови заболявания ) и на извършената с обжалването злоупотреба с право, която цели забавяне влизането на решението в сила и снабдяването на бащата с изпълнителен лист за режима на лични контакти и ще резултира негативно върху психиката и развитието на детето. Решението в обжалваната от майката част е постановено при точно приложение на материалния и процесуалния закон след задълбочен анализ на доказателствата ( в т.ч. препоръките на експертите ) и при адекватност на постановените защитни мерки по член 59,ал.8 от СК.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите на двете страни , доводите в отговора на Г. и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Спорът по член 127,ал.2 от СК във връзка с член 59,ал.2 от СК между СТ. СТ. К. и Г. СТ. Г. относно родителските права върху родения от фактическото съпружеско съжителство техен син В. Г. Г. ( сега на 9 години ) е разрешен с влязлото в сила решение № 260381 от 25.05.2021 г. на ДРС по гр.д.№ 1444/2021 г. с уважаване на насрещното искане на майката и отхвърляне на искането на бащата. Фактите, свързани с проявите на родителско отчуждение на детето и причините за формирането му имат правно значение за разрешаване на въпроса на кого от родителите да бъде възложено упражняването на родителските права и по тях ново установяване въззивният съд не дължи. По предмета на въззивното производство – режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права – въззивният съд е длъжен да приеме, че е налице родителско отчуждение и да съобрази какви мерки за необходими за неговото преодоляване .

При произнасянето по режима на лични контакти съдът извършва задължителна преценка за интереса на детето по член 59,ал.4 от СК и §1,т.5 3 от ДР на ЗЗакрлД въз основа на посочените в последното правило критерии, които не са изчерпателно изброени и не са степенувани по важност.

Нежеланието на детето да има контакти с родителя, който не упражнява родителските права, не може да бъде игнорирано, но се преценява в съвкупност с всички конкретно установени правнозначими факти, като се отчита ефектът на принудата при изпълнението на привременните мерки с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрялост и конкретното му психоемоционално състояние

( решение № 110 от 22.05.

2018 г. по гр.д.№ 327/2018 г. на ІV,г.о. на ВКС). Режимът на лични отношения е приложим за преодоляване на родителското отчуждение, което в най – голяма степен накърнява интереса на детето. При определянето на режима съдът е длъжен да вземе адекватни мерки за преодоляването на родителското отчуждение, като съобрази степента на осъзнаване на проблема от двамата родители и готовността им да се включат в разрешаването му ( решение № 19 от 15.02.2019 г. по гр.д. № 2578/2018 г. на ІV г.о. на ВКС ) .

Най – малко в спора за режима на лични контакти могат да се използват критерии за „ средна продължителност“ на една или друга мярка , тъй като на разкриване подлежи индивидуалният интерес на детето , а той съставлява съчетание на множество , конкретни за всеки отделен случай обстоятелства .

Установено е по делото, че до март 2020 г. родителите , В. и Ж. ( шест години по – голяма дъщеря на майката от друг мъж ) са живяли заедно в къща на Г. в град Д.. Последвала е трайна раздяла. Майката и двете деца са се установили в апартамент в град Д., в който живее тяхната баба по майчина линия. Но в миналото, считано от 2016 г. ( от месец февруари до есента според обясненията на К. и предимно през летните месеца според свидетелствата на Д.К. ) е имало други раздели с преместване на майката и децата при баба им. Отношенията между родителите са били хладни, обтегнати до конфликти по причина на спорове от имуществен характер.

По делото е постановено определение № 260125 от 31.08.2020 г. за привременен, близък до обичайния режим на лични контакти между детето и бащата. Лични контакти не са осъществени нито доброволно, нито по принудителен ред ( по изпълнително дело № 20207390400257 ) в дните :

17.10.2020 г. ; 23.10.2020 г.; 6.03.2021 г. ; 10.04.2021 г. по различни причини, свързани със здравословни проблеми на детето. Лични контакти не са 4 осъществени и по изменения по служебния почин на съда с решението от 25.05.2021 г., в посока стесняване режим, считано от 24.06.2021 г. : за време от 1 час и място ( извън дома на родителя ) в Центъра за обществена подкрепа , в присъствие на майката и с участието на психолог като мярка за закрила по член 4,ал.1,т.1 от ЗЗакрД . Видно от двете писма с изх.№ СЛ/Д-ТХ/966034/8.07.2021 г. и № СЛ/Д-ТХ/966-036/11.08.2021 г. на Дирекция „ СП“- Д.К. ( на л. 61-62 от делото на ДОС ) при явяване в ЦОП на 1.07.2021 г. майката е отказала да приеме предложението за сключване на договор за предоставяне на социални услуги по член 20,ал.1 от ППЗЗакрД ,респ. не се е явила с детето на следваща по време писмена покана от ЦОП. Опитите на бащата да осъществи контакт и в дните : 5.06.2021 г. и 19.06.2021 г., за които приложим е бил първоначалният режим, са останали безрезултатни и след предизвиканите въз основа на негови сигнали по НСТ 112 посещения на полицейски служители и проведен (на по – късната дата) с детето разговор, на който то е изразило нежелание да види баща си .

Със заключението на вещите лица д-р Ж.Н.

( психиатър ) и Б.Г. ( клиничен психолог ) е установено, че психичното състояние на детето е ангажирано с прояви на три различни по вид разстройства. Първото е синдром на родителско отчуждение, умерена към тежка степен, изразено в негативна нагласа към бащата с относително голяма давност, оформена по причина на поведението на бащата : хладно до безразлично негово отношение към детето и предизвикване на тревожни състояния и трайни конфликти в отношенията с майката, към която детето е силно привързано. Второто е разстройство с тревога от раздяла в детството с няколкомесечна давност и съставлява провокиран от желанието на бащата за контакти нереален страх, че ще бъде изоставен от майката; тревожно преработване на контактите и негативна настройка към тях, съчетано със соматични оплаквания – позиви за гадене и действително повръщане, стомашен дискомфорт, сведен до много чести болки в стомаха, значително намален апетит. Третото е персистиращо соматоформно болково разстройство и съставлява постоянна, разтройваща болка в областта на стомаха ( не по причина на патология на стомашно чревния тракт ), свързана с емоционален конфликт в психичното състояние на детето и търсене на внимание от най – близките, особено от майката.

Вещите лица са посочили като условия за преодоляване на 5 родителското отчуждение

: решаването на конфликтите във взаимоотношенията между родителите; преодоляване на тревожността у майката от негативното отношение на В. към неговия баща и полагането на усилия от нея да изгради у детето чрез възпитателни методи положително отношение към него ; полагането на усилия от бащата да извърши корекция в цялостното му отношение и поведение към детето, да прекарва дълго време с него, показвайки му емпатия към неговите интереси и потребности. Вещите лица са препоръчали провеждането на системни психотерапевтични интервенции. За овладяване на соматичните неразположения са препоръчали провеждането на психологични сесии.

Във въззивното производство са събрани писмени доказателства – две епикризи от две клиники на УМБАЛ „ Света Марина“ в град В. и психологично изследване на клиничен психолог в Детска психиатрична клиника в същото лечебно заведение за нововъзникнали факти. При постъпване на детето в периода 27.07.2021 г. – 6.08.2021 г. в едната клиника за изследвания и диагностициране по оплакванията в гастро-интестиналния тракт е установена болест на Крон, тънко черво, средно-тежка форма, неспецифичен колит, хроничен гастродуоденит