Решение № 890 от 07.02.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е

Н И Е гр.

София 7.02.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,

ІI-б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 9983 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от С.Д.Б.,

Е.В.Б. и А.В.Б. срещу решението на СРС, І Г.О., 25 състав, постановено на 28.05.2018 г. по гр. дело № 74191/2017 г., в частта, в която съдът е признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр. първо от ЗЗД, във вр. с чл.150, ал.1 от ЗЕ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С.Д.Б., Е.В.Б. и А.В.Б. дължат разделно (всяка от тях по 1/3) на ищеца сумата от 926.53 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода м. май 2014 г. - м. април 2016 г. в топлоснабден имот - ателие № 18, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № 331872, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 18.07.2017 г., до окончателното й погасяване, както и сумата от 130.20 лв. - обезщетение за забава на главницата за периода 15.09.2015 г. - 7.07.2017 г., за които суми в производството по ч. гр. дело № 48647/2017 г. по описа на СРС, 25 състав е издадена заповед за изпълнение За да уважи исковете, СРС е приел, че първоначалният ответник В.С.Б.(починал в хода на първоинстанционното производство, с конституирани наследници по закон С.Д.Б.,

Е.В.Б. и А.В.Б.), е бил наемател на процесния топлоснабден имот. Посочил е, че съгласно чл.64, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД *** (ОУ), публикувани през 2008 г., купувач на топлинна енергия може да бъде и физическо лице, което ползва топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване в жилище, в което е наемател, ако юридическото лице-собственик на имота е подал декларация пред продавача, че топлинната енергия ще се ползва за битови нужди, с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащане на дължимите суми за топлинна енергия. СРС е заключил, че именно такъв е казусът пред него. Относно размера на дължимите суми съдът е изходил от заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, приети по делото.

Жалбоподателите оспорват изводите на СРС за това, че те, респ. – техният праводател, се явяват потребители на топлинна енергия и битови клиенти. Твърдят, че решението противоречи на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Заявяват, че между В.Б.и „Т.С.“ ЕАД липсва облигационно отношение, както липсва и декларация от собственика по смисъла на чл.64 от ОУ.

„Т.С.“

ЕАД не взема становище по въззивната жалба.

Пред

СГС не са събрани нови доказателства.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК въззивният съд следва да отговори на повдигнатите във въззивната жалба въпроси.

Основният спорен въпрос по делото е дали ответникът по исковата молба, респ. правоприемниците му, са пасивно легитимирани да отговарят по исковете, т.е. дали между тях и „Т.С.“ ЕАД е налице облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия.

По делото не се спори и се установява от събраните доказателства, че собственик на процесния имот е Столична община, а членовете на семейството на В.Б.са наематели на същия.

Въз основа на събраните доказателства въззивният съд намира исковете за неоснователни.

Съображенията му за това са следните:

Ищецът не е доказал твърденията си от исковата молба, че с ответника се намира в облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди за визирания в исковата молба апартамент.

Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване имат качеството на потребители/клиенти на топлинна енергия и са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, без да е необходимо сключването на договор в писмена форма. Същевременно, съгласно ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и други правни субекти, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този имот директно с топлопреносното предприятие. В тълкувателното решение е прието и че такъв договор не се презумира, а подлежи на доказване по общия ред.

В конкретния казус не се спори, че В.Б.не е имал качеството на собственик или на носител на вещно право на ползване по отношение на процесния топлоснабден имот, а е бил наемател на същия заедно с членовете на семейството си. По делото не са представени доказателства за сключен между наемателите и „Т.С.“ ЕАД договор за доставка на топлинна енергия. Следователно, съгласно нормите на ЗЕ и постановките на визираното по-горе тълкувателно решение, С.Д.Б., Е.В.Б. и А.В.Б. не се намират в облигационна връзка с „Т.С.“ ЕАД, което е достатъчно за отхвърляне на заявените претенции на предявеното с исковата молба основание.

Изложеното налага отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго за отхвърляне на претенциите.

Жалбоподателите имат право на направените от тях разноски в исковото производство в пълен размер. На адвокат С.Г. се дължат допълнителни разноски за заповедното производство на основание чл.38 от ЗА.

Водим от горното, съдът

Р

Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението на СРС,

І Г.О., 25 състав, постановено на 28.05.2018 г. по гр. дело № 74191/2017 г., в частта, в която исковете са уважени, както и в частта на присъдените в полза на „Т.С.“ ЕАД разноски, И ВМЕСТО ТОВА

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.С.” ЕАД с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр. първо от ЗЗД, във вр. с чл.150, ал.1 от ЗЕ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени срещу С.Д.Б., Е.В.Б. и А.В.Б., за признаване за установено, че ответниците дължат разделно (всяка от тях по 1/3) на ищеца сумата от 926.53 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м. май 2014 г. до м. април 2016 г. в топлоснабден имот - ателие № 18, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № 331872, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 18.07.2017 г., до окончателното й погасяване, както и сумата от 130.20 лв. - обезщетение за забава на главницата за периода 15.09.2015 г. - 7.07.2017 г., за които суми в производството по ч. гр. дело № 48647/2017 г. по описа на СРС, 25 състав е издадена заповед за изпълнение

ОСЪЖДА

„Т.С.” ЕАД да заплати на С.Д.Б., Е.В.Б. и А.В.Б. допълнителни разноски за исковото производство пред СРС в размер на 1 776.45 лв., както и разноски пред СГС в размер на 975 лв.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД да заплати на адвокат

С.Л.Г.,***, допълнителни разноски за заповедното производство в размер на 596.01 лв.,

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.