Определение № 137 от 03.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. Бургас, 03.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г. Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20252100600867 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, образувано по частна жалба от Е. Г. П., чрез повереника му адв. Ю. Д. – АК Варна, против Разпореждане № 3217/17.06.2025 г., постановено по НЧХД № 2070/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е прекратено наказателното производство.

В частната жалба се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с основни процесуални принципи, като се изтъква, че делото е образувано въз основа на валидна, редовна и своевременно подадена частна тъжба, като разделянето му е процесуално действие на съда, което не дерогира действието на първоначалната тъжба.

Възразено е, че чл. 247, т. 2 от НПК е изпълнен – съдът е сезиран с тъжба от пострадалия, а прекратяването води до необратимо накърняване на правото на защита, тъй като е изтекъл преклузивният срок за повторно предявяване на тъжбата, порад което са нарушени чл. 56 от Конституцията и чл. 6 §1 от ЕКПЧ. Сочи се, че чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК е неприложим. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на делото за продължаване на съдебното производство.

В съдебно заседание пред въззивния съд адв. Ю. Д. поддържа жалбата 1 изцяло, като се позовава на трайна практика на ВКС, включително Определение № 149/2019 г., че разделянето на производството не поражда необходимост от нова тъжба и не прекратява действието на първоначалната.

В с. з. адв. Р. К., защитник на подсъдимата М. П., оспорва жалбата, като изразява становище за незаконосъобразност на първоначалното разделяне на делото, но поддържа, че потвърждаването на прекратяването няма да увреди правата на тъжителя.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С частна тъжба, подадена в законоустановения шестмесечен срок по чл.

81, ал. 3 о т НПК, тъжителят Е. Г. П. е сезирал Районен съд – Бургас с обвинения срещу три лица за престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр.чл. 147, ал. 1 от НК и чл. 146, ал. 1 от НК, извършени чрез публикации в електронен сайт и YouTube канал.

По тъжбата е било образувано НЧХД № 1325/2025 г., като с разпореждане от 13.06.2025 г. съдията-докладчик е разделил производството на три отделни дела по отношение на всеки от подсъдимите, включително и настоящото НЧХД № 2070/2025 г.

С атакуваното разпореждане съдията-докладчик по НЧХД № 2070/2025 г. е приел, че делото не е образувано по тъжба на пострадалия, а по разпореждане на друг съдия; че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК; ч е съдът не разполага с правомощие да разделя дела поради различие на подсъдимите и на това основание е прекратил производството.

Частната жалба е основателна.

Изводът на съдията-докладчик от районния съд, че настоящото производство не е образувано по тъжба на пострадалия, е очевидно неправилен. Безспорно е установено, че първоначалната частна тъжба е депозирана лично от пострадалия, в срок и срещу всички подсъдими.

Разделянето на делото представлява вътрешно процесуално действие по администриране, което не заличава и не обезсилва сезирането на съда.

Тълкуванието, дадено в атакуваното разпореждане, би довело до абсурдния резултат съдът сам, чрез собствено разпореждане, да обезсмисля вече упражнено процесуално право на тъжителя.

2

Неправилно е позоваването на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, която изисква идентичност на субекта и деянието. В случая липсва висящо производство срещу същото лице за същото престъпление. Фактът, че делата произтичат от една и съща тъжба, не означава дублиране на наказателно производство, а е пряка последица от процесуалното решение на съда да ги раздели.

Относно разграничението между „наказателно“ и „съдебно“ производство – съдията-докрадчик смесва основанията за прекратяване на наказателно производство с последиците по отношение на съдебното производство, като формално се позовава на чл. 2 4 о т НПК, а диспозитивно прекратява съдебното производство, без да е налице валидно правно основание за това. Подобен подход противоречи на систематиката на НПК и създава процесуална несигурност за страните. Предвид изтичането на преклузивния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, прекратяването на производството има необратими последици за тъжителя и на практика представлява отказ от правосъдие, несъвместим с чл. 56 от Конституцията и чл. 6, §1 от ЕКПЧ.

Въззивният съд не може да подмине и обстоятелството, че прекратяването е резултат от процесуални действия, инициирани изцяло от съдията-докладчик, което поставя под съмнение съответствието им с принципите на добросъвестност и служебно начало.

Атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложените съображения, БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 3217/17.06.2025 г., постановено по НЧХД № 2070/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4