Решение № 6423 от 02.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 6423

Пловдив, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XX Касационен състав, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЯНКО АНГЕЛОВ

Членове:

НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ХРИСТИНА ЮРУКОВА

При секретар ЗЛАТКА ЧОБАНОВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО БЕКИРОВ канд № 20267180701208 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11 от 3.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба №11/03.07.2001г.).

В. А. В., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], община ***, ул. “***“ №3, обжалва Решение №206 от 25.02.2026г., поправено с Решение №270 от 13.03.2026г., по Н.А.Х. дело №20265330200399 (399) по описа на Районен съд- Пловдив за 2026г., IV-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №*** от ***г., издадено от Началник на Областен отдел “Автомобилна администрация“ (ООАА) - Пловдив в Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ (ИААА), с което на жалбоподателя В. е наложена глоба в размер на 3 000,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради недопустимост и неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, и постановяване на решение по същество, с което да се отмени изцяло процесното НП. На 13.05.2026г. по делото постъпва молба с Вх.№10275 от жалбоподателя В., с която заявява, че поддържа изцяло касационната жалба, в която са представени в пълен обем възраженията му против оспореното решение на Районен съд – Пловдив.

Ответникът по делото- Началник на ООАА - Пловдив в ИААА, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не дава заключение по жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият състав на съда приема за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от служители на ООАА- Пловдив в ИААА, на 24.11.2025г., около 14:47ч., на главен път I-8, в посока към [населено място] (преди комплекс “Кемера“), е прието за установено, че касаторът В. управлява моторно превозно средство (МПС), представляващо товарен автомобил “МАН ТГС“, с Рег.№[рег. номер], собственост на “ИРИ ТРАНС 15“ ЕООД, [ЕИК], което МПС е от категория N3 (по смисъла на чл.149, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП). Прието е за установено, че В. извършва обществен превоз на товари (фракция 0/63) на територията на Република България, със заверено копие на Лиценз на Общността №**********, с Пътен лист №*** от ***г., товарителница №*** от ***г. и кантарна бележка №*** от ***г., по маршрут [населено място] (община ***) – [населено място] (община ***). Прието е за установено, че управляваният от В. автомобил е с четири оси, с две управляеми оси, с обща маса 42200,00 кг., като допустимата маса за движение на пътно превозно средство (ППС) по пътищата, отворени за обществено ползване, е 32000,00 кг. Налице е превишение на допустимата маса с 10200,00 кг. В. не представя на проверяващите документ за претоварване или извънгабаритен товар.

За установеното в рамките на проверката К. С. К.- инспектор в ООАА – Пловдив в ИААА, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №**** от ***г., с който деянието на В., изразяващо се в управление на процесния товарен автомобил, при претоварване с 10200,00 кг., се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, във връзка с чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001г.

Видно от процесния АУАН, същият е подписан от касатора В. за “нарушител“ и не са вписани възражения от негова страна. По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение.

Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Що се отнася до възраженията на касатора В., то същите са неоснователни.

Според разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на жалбоподателя В., Движещите се по пътя пътни превозни средства (ППС) трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството (МинРРБ), и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Според разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, Наказва се с глоба 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МинРРБ.

Според разпоредбите на чл.1 от Наредба №11/03.07.2001г., с наредбата се определят: 1. допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл.139 от ЗДвП, наричани за краткост “ППС“, които не представляват опасност за участниците в движението; 2. условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване.

Според §3 от ЗР на Наредба №11/03.07.2001г. (издадена от МинРРБ), наредбата се издава на основание чл.139 от ЗДвП и отменя Наредба №24 за движение на тежки или извънгабаритни пътни превозни средства (ДВ, бр.73 от 1983г.) и въвежда разпоредбите на Директива 96/53/ЕО, последно изменена с Директива 2002/7/ЕО.

Според чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001г., Допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за МПС с четири оси с две управляеми оси – 32 t.

В случая, обстоятелствата, че касаторът В. управлява ППС с 4 оси с 2 управляеми оси, с обща маса от 42200,00 кг. или с 10200,00 кг. над допустимата максимална маса от 32000,00 кг.; че касаторът В. притежава качеството на “водач“ по смисъла на легалното определение, дадено в нормата на §6, т.25 от ДР на ЗДвП; както и че път I-8 представлява път “отворен за обществено ползване“ по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДвП, се явяват установени по делото. Съответно, налице е от обективна страна вмененото на В. административно нарушение по смисъла на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, във връзка с чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001г. и субект на което нарушение е именно жалбоподателят В..

Също така, административнонаказателното производство, приключило с издаване на процесното НП, е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на възражението на касатора В..

Както в АУАН №00829 от 24.11.2025г., така и в процесното НП ясно и недвусмислено е направено описание на извършеното нарушение. Посочено е, че водачът В. В. управлява ППС със съответните характеристики, като надвишава нормата от 32000,00 кг. с 10200,00 кг.

За разглежданото нарушение по чл.139, ал.1, т.2, от ЗДвП е направена констатацията по документ- кантарна бележка №**** от ****г., която констатация е за превишение на допустимата максимална маса и същата е отразена в съставения АУАН №**** от ****г. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове (АУАН) по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, поради което в тежест за жалбоподателя В. е да установи, че отразените факти относно констатираното надвишаване на допустимата максимална маса не отговарят на това, което е по документи. След като не е оборена констатацията в АУАН, то следва да се приеме, че нарушението е надлежно установено и не се базира само на предположения. Кантарната бележка, въз основа на която е прието за установено, че процесното ППС надхвърля допустимата максимална маса, представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от трето лице, като при извършването на проверката на 24.11.2025г. от В. не е оспорена верността ѝ и не е поискано претегляне на превозното средство. При това положение, не е налице обективна пречка удостоверените с кантарната бележка факти и обстоятелства да бъдат зачетени, както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган. В. получава процесния АУАН срещу подпис и в акта няма вписано възражение.

Вярно е че според чл.35, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001г., Проверката се извършва със средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията (ЗИ), но пък посочената норма се отнася до проверките, визирани в чл.35, ал.1 и ал.2 от наредбата, според които норми (1) Извънгабаритните и/или тежки ППС и колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ), се проверяват от администрацията, издала разрешителното или документа за платена такса в случаите по чл.14, ал.3. Ако те отговарят по масата и габаритните си размери на данните в разрешителното или документа за платена такса за движение и товарът е добре укрепен и сигнализиран съгласно изискванията на раздел V, разрешителното и/или документът за платена такса в случаите по чл.14, ал.3 се заверяват с подпис и печат, с което се удостоверява, че превозът се осъществява. (2) Проверката и заверяването на разрешителното или документа за платена такса в случаите по чл.14, ал.3 на влизащите и напускащи страната извънгабаритни ППС се извършват на граничния контролно-пропускателен пункт от длъжностните лица на Агенция “Митници“.

В случая обаче, по делото няма ангажирани доказателства, нито пък дори се твърди от жалбоподателя В., че за движението на процесното ППС на 24.11.2025г. е било издадено разрешително по смисъла на чл.8, ал.2 от Наредба №11/03.07.2001г. или документ за платена такса по чл.14, ал.3 от наредбата, за да се приеме, че за установяване на разглежданото нарушение е задължително използването на средства за измерване, отговарящи на ЗИ.

Също така, според чл.4, ал.1, т.1 от Наредба №7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари (Наредба №7/27.04.2018г.), водачът на автомобила присъства задължително при товаренето и укрепването на товара и следи за спазване на изискването натоварването да се извършва в съответствие с максимално допустимата маса на ППС, което задължение очевидно не е изпълнено от В., макар на същия да е предоставена кантарната бележка №**** от ****г. и в самата кантарна бележка да е отразено, че бруто теглото (ППС + товар) на автомобил с Рег.№*** е 42,00 t.

Неоснователно е позоваването на Тълкувателно постановление №2 от 08.10.2025г. на Върховния административен съд (ВАС) - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, по Тълкувателно дело №5/2023 година по описа на ВАС, според което “Водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл.177, ал.3, т.1 във връзка с чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза“.

Изрично в мотивите на цитираното тълкувателно постановление се посочва, че водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл.177, ал.3, т.1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП и не носи отговорност по чл.53, ал.1 т.2 ЗП (Закон за пътищата) за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ ЗП. Когато водачът на извънгабаритното и/или тежко ППС е и собственик на същото или извършва превоза в качеството си на лицензиран превозвач, при допуснато нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ ЗП следва да понесе административнонаказателна отговорност на основание чл.53, ал.1, т.2 ЗП.