Решение № 3502 от 09.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3502 гр. ***, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110110046 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищцата М. М. М., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, с рег.№ ***, със служебен адрес: ***, тел:

***, e-mail: *** е подала във ВРС исковата си молба с рег. вх. № 58704/07.08.2023 г. против ответника Г. А. Р., с адрес : ***, пощенски код ***, род. ********** г.

Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени факти и обстоятелства:

Г. А. Р., с адрес ***, пощенски код ***, род. ********** г., твърди ищцата М.М., че е баща на детето йм С. М. Р. (Р. съгласно НБДН на РБ ), родена на *** г. в ***, която понастоящем живеела с майка си на адрес : ***.

Изрично е уточнено от ищцата, че няма сключен граждански брак с ответника.

Сочи се в исковата молба, че през 2012 г. ищцата се преместила да живее в щата К.. М. М. твърди, че нямала кола, доходи и не познавала никого. Г. й предложил да живеят заедно и тя се съгласила, като той й обещавал, че ще я обича и ще се грижи за нея, както и че искал да създадат семейство. След като ищцата забременяла, ответникът твърди ищцата, че започнал да агресира към нея, за което му спомагала и честата употреба на алкохол. Г. Р. първо започнал да си позволява често да обижда М.М., а след това започнал да я гони от дома йм, като при един от скандалите йм подпалил и изгори детската кошара, която ищцата закупила по повод предстоящото раждане на детето. После, твърди ищцата, че ответникът не отишъл на раждането на детето и не помагал в отглеждането му, а ищцата трябвало сама да го отглежда, възпитава и да се издържам. Сочи се от ищцата, че изпитвала трудности, имало и случай при който ответникът я ритнал по стълбите докато тя носи бебето. Впоследствие, заявява ищцата, че ответникът си построил нова къща, напуснал семейното 1 жилище и заживял там сам, като допускал ищцата и детето да му ходят само на гости, т.к. ищцата не разполага с ключ от дома му. Поведението на ответника твърди ищцата, че било все така грубо, обиждал ищцата и детето без повод и ги гонел от неговата къща. Когато детето пораснало, то казало, че се страхува от баща си и не иска да живее с него. Реално Р. не бил отглеждал детето и не се грижил за него. Многократно твърди ищцата, че се опитвала да заздрави отношенията между нея и ответника, като се надявала , че той ще изгради връзка с дъщеря си и това ще го накара да се промени и да престане да упражнява насилие. Скандалите на ответника определя ищцата като чести, уточнявайки, че включвали хвърляне на предмети по ищцата и по детето, по автомобила на ищцата, изхвърляне и горене на дрехите и други вещи на ищцата ,ответникът удрял ищцата с обувки, чупил пръст на ръката на ищцата, заплашвал ищцата с побой с бухалка, причинявал на ищцата синини по тялото от удари с ръце и крака ; наричал ищцата: „ кучка, курва, мързелива, глупава, свиня, прасе...“ .

Ищцата твърди в исковата си молба, че чакала седем години, за да може да се прибере отново в България с дъщеря си и да види родителите си - баба и дядо на детето. Г. А. Р. до последния момент сочи ищцата, че не искал да даде разрешение за пътуване на детето зад граница. Изрично ищцата уточнява , че детето С. Р. е и българска гражданка по рождение, но към момента на сезиране на ВРС ищцата разполагала само с американски паспорт и предстояло да се сдобие с български такъв. Уточнила е също, че към момента на подаване на исковата молба, заради агресивното поведение на г-н Р. , ищцата и детето й се установили трайно България, след пристигането йм на 07.07.2023 г. в гр. *** и ищцата нямала намерение да се завръща в САЩ, тъй като това нямало да бъде в интерес на детето.

Изложени са твърдения в исковата молба, че в РБ, в гр. *** ищцата и дъщеря й С. се чувствали сигурни и в безопасност, детето било весело, комуникативно, контактно и с интерес опознавало новата за него среда и култура. Детето било записано на американско училище в България, като ищцата разполагала с необходимите битови условия за отглеждане на дете, имала подкрепата на родителите си за полагане на необходимите семейни грижи, които също живеели в гр. ***, разполагала и със съответните материални и финансови възможности да издържа дъщеря си по най- добрия за нея начин. Завръщането на детето в САЩ, на този етап, счита ищцата, че не в негов интерес заради влошените отношения между родителите, постоянните спорове и скандали предизвиквани от ответника и поради това, че детето ставало свидетел на насилие упражнявано от бащата над майката, и че самото то било обект на насилие от страна на ответника, на неглижиране, на липса на грижа и нормален контакт. Според ищцата между ответника и дъщеря йм С. нямало пълноценно общуване и не била изградена съответната за възрастта и на двамата емоционална и духовна връзка, така например : бащата не играел с детето, не учел уроци с него, не му давал издръжка, не се интересувал как е в училище, не го водел и вземал на и от училище, не излизал с него в свободното време. Детето С. е посочила ищцата, че живеело в нейната къща, бащата я вземал когато пожелаел, но това се случвало изключително рядко и за много кратък период от време. Детето било свидетел на цялостното отношение на бащата към майката , което вредяло на детската психика и пълноценно израстване на С. .

На следващо място в исковата си молба ищцата е дала няколко примера 2 затова какво се е случвало между нея и ответника. През месец юни г-н Р. изпращал постоянно съобщения до ищцата от телефона си, които гласели :

„Радвам се, че те няма.“, „ Не мога да те понасям.“, „Не ми липсвате със С., никога не се връщайте.“, твърдял, че ищцата има любовник, че С. нямало да пътува с майката си, че ще се обади в Паспортна служба и ще отмени съгласието си за пътуване; говорел, че ищцата била ужасна майка, че не се грижела за детето, че къщата й била е мизерна, че с детето били дебелеели, че ищцата не ставала за нищо, че той щял да си намери нова жена, която да му готви, чисти и да го обслужва сексуално, че ще си намерел по - млада жена, която да не толкова дебела като ищцата, че ищцата станала дебела като свиня, че С. се била угоила и приличала на балон. Ответникът наричал ищцата :

„безполезна глупава кучка, проста, мързелива, задник...“ като съобщенията му продължавали да се изпращат по цял ден, включително докато ищцата била на работа. На 29.06.2023 г. Г. изпратил на ищцата съобщение, че я уволнява от работа, тъй като работела във фирмата на майка му, и да си търсела друга работа. Нарекъл ищцата безполезна глупава кучка, че не си вършела добре работата си - директор на детска градина, че била мързелива българка. На 30.06.2023 г. сочи ищцата, че отишли в дома на ответника за да го помолят да се съгласи да пътуват за България с детето и Г. Р. се напил пред детето, след това ги напсувал и изгонил без причина. На 02.07.2023 г. ищцата получила съобщения от Г. Р., че ищцата му изневерявала с друг мъж, когото не познавала лично и отново я нерекъл кучка и курва. След това ответникът изхвърлил всички дрехи от дома му на улицата. На 04.07.2023 г. след многократни преговори по телефона цял ден Г. се съгласил да подпише съгласие детето йм да пътува за България, но изискал от ищцата първо да правят първо секс в замяна на подписа му. Ищцата му отказала , като му казала, че не е проститутка, но се принудила да отиде в дома му, за да може с детето да се приберат в България и правила секс с него противно на своята воля.

С оглед на взаимоотношенията между страните и споровете възникнали между тях, обобщава ищцата, че същите не са уредили законно въпросите относно местоживеенето на детето, режима на лични контакти, както и размера на издръжката, поради което, ищцата моли на основание чл.127, ал. 2 от Семейния кодекс РС *** да се произнесе по тях, съгласно чл.чл.: 59, 127,142,143, 144 и 149 СК.

Ищцата моли Районен съд - ***, на основание чл.127, ал.1 от Семейния кодекс : да определи местоживеенето на детето С. М. Р., родена на *** г. в ***, на адреса на майката в ***; упражняването на родителските права по отношение на детето С. М. Р., родена на *** г. в ***, да се предостави на М. М. М., ЕГН **********; да бъде определен следния режим на лични отношения на детето С. М.

Р. с неговия баща Г. А. Р.: всяка втора и четвърта събота и неделя от календарния месец за времето от 09:00 ч. в събота до 19:00 ч. в неделя с преспиване; както и 15 дни с преспиване през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на територията на Република България и да бъде осъден Г. А. Р. да заплаща месечна издръжка за детето С. М. Р., платима, чрез неговата майка М. М. М., ЕГН **********, в размер на 500 лв.

(петстотин лева) месечно, с падеж пето число на месеца, за който се дължи 3 издръжката, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.

С протоколно определение постановено в открито съдебно заседание от 12.09.2025 г. ,съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на предявения от М. М. М., ЕГН **********, адрес ***, против ответника Г.

А. Р., с адрес ***, пощенски код ***, род. ********** г., иск за заплащане на месечна издръжка за детето С. М. Р., платима чрез неговата майка М. М. М., ЕГН **********, като същият вместо за първоначално предявения размер от 500 лв. (петстотин лева) месечно, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, да се счита за предявен в размер на 1000 лв. (хиляда лева) месечно, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.

Ищцата претендира и присъждане на съдебно-деловодните разноски в нейна полза и в тежест на ответника.В подкрепа на твърденията и исканията си до съда ищцата е направила доказателствени искания. В изпълнение на дадените с Разпореждане № 38740/11.10.2023 г.указания от съда, с нарочна молба с рег.№ 89 360/28.11.2023 г. ищцата е навела твърдения свързани с избора на РС *** като местно и международно компетентен да се произнесе по исковата й молба с правно осн. чл. 127, ал. 2 СК. С Определението си по чл.140 – 146 ГПК РС *** е констатирал, че в срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е посочил и съдебен адрес.

Депозирания извън срока по чл.131 ГПК отговор не може да се цени като отговор на искова молба съгласно процесуалния закон - ГПК.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 12.09.2025 г. ищцата се е явила лично, представлявана е от адвокати Е. М. и П. Н. .

Ответникът по делото – Г. Р. – редовно призован при условията на чл.

40,ал.2 ГПК не се явява в о.с.з. , не се представлява.

Дирекция „Социално подпомагане „ – *** – редовно уведомени за производството съгласно чл. 15, ал.6 от Закона за закрила на детето не са изпратили представител за о.с.з., не са депозирали и становище .

В хода на устните състезания адв.Н., в качество на процесуален представител на ищцата, моли съда да уважи исковата молба изцяло като намира същата за основателна и доказана .Обективирано е искане от адв.Н. РС *** да съобрази и Решението на Софийски градски съд и да бъде определено местоживеенето на детето на адреса на майката в България, доколкото в производството пред СГС не се установило отвличане на дете по смисъла на Хагската конвенция . Ищцата, чрез адв.Н. моли и да й бъдат присъдени сторените разноски по делото съгласно представения списък по чл.80 ГПК .

СЪДЪТ, след запознаване със събраните по делото доказателства, съгласно приложимия закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и изяснено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

Районен съд *** е сезиран с искова молба предявена в съда на 07.08.2023 г. от М. М. против ответника Г. Р. . Предявените искове съдът е квалифицирал както следва: I. искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето С. на майката, за определяне местоживеене на детето при майката на посочен от ищцовата 4 страна адрес и определяне на режим на лични контакти с другия родител; II.с правно основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК, за осъждането на ответника да заплаща издръжка в полза на детето чрез неговата майка в размер на по 500.00 лева месечно, считано от подаване на исковата молба в съда 07.08.2023 г. до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й ( иска в тази само част е изменен посредством увеличаване на размера от 500 лв.на 1000 лв. в последното о.с.з. на осн. чл.214 ГПК ).