Определение № 177 от 20.09.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. Варна , 20.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Янко Д. Янков

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20213000600306 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.270 ал.4 НПК и е образувано по повод жалба, подадена от адвокати Р.Ж. и В.Ц. – защитници на подс.К.М.

М., срещу протоколно определение №724/09.09.2021г. по нохд №1037/2020г. на Варненски окръжен съд, с което определение молбата на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ е оставена без уважение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и определяне на по-лека мярка за неотклонение. Акцентира се върху прекомерността на срока на задържане на лицето, като се сочи същевременно, че липсва опасност от извършване на престъпление и укриване. Твърди се и влошено здравословно състояние на подсъдимия.

Жалбата като подадена в срок и от процесуално легитимирано лице се явява допустима, разгледана и по същество тя обаче се преценява като неоснователна.

Варненският апелативен съд /в този си състав/ е имал вече веднъж възможността да се произнесе по искане за изменение на мярката за неотклонение на подс.К. М. – това е станало с определение №81/07.06.2021г. по вчнд №175/2021г. Застъпеното в него становище на съдебния състав не е еволюирало в положителна насока за подсъдимото лице, а то е, че е налице опасност от укриване и извършване на престъпление от страна на 1 жалбоподателя. Вярно е, че М. в РБългария не е осъждан, но това не означава, че въобще не е осъждан. Напротив – М. е осъждан в Белгия през 2006 година за деятелност, свързана с производство, притежание и търговия с наркотични вещества, като му е наложено наказание седем години лишаване от свобода, което е изтърпяно ефективно. През 2016 година отново е осъден, като воденото срещу него наказателно производство е протекло задочно – в негово отсъствие, тъй като не е бил открит. Тези два факта преценени съвкупно с обвинението, което понастоящем му е предявено от българската прокуратура, дават възможност с висока степен на вероятност да се твърди, че съществува опасност както и от укриване от страна на подсъдимия, така и от извършване на престъпление, която опасност в случая не е имагинерна, а напълно реална.

Нейното наличие разбира се само по себе си не е достатъчно щото да се продължи задържането на лицето – при липсата на обосновано подозрение за съпричастие на лицето към вмененото му във вина от страна на прокуратурата деяние това би било немислимо. Такава липса по делото обаче не е налице – и индиция за това са събраните доказателства в рамките на проведените до момента по делото съдебни заседания, които са в състояние да обосноват възникването на съмнение, че подсъдимият би могъл да има нещо общо с отправеното му обвинение. Това от своя страна е напълно достатъчно за целите на настоящото производство.

Що се касае за разумният срок на продължаващото срещу М. наказателно преследване, в рамките на което той е и задържан на 09.06.2018г.

- вярно е, че са изминали повече от три години, както е и вярно, че подсъдимият няма вина за това. Разумният срок обаче не е абстрактно понятие – той всякога следва да се преценява конкретно при съобразяване на различни критерии. В настоящия случай едва ли съществува спор, че делото представлява правна и фактическа сложност /първият от посочените критерии/, които несъмнено са дали отражение и върху продължителността на наказателното производство – както в досъдебната, така и в съдебната му фаза. Затова и настоящият състав не намира този срок за неразумен. Още повече, че по делото предстои в края на месец октомври неговото последно съдебно заседание /по твърдения на първоинстанционния съд/.

За здравословното състояние на подс.М. – не съществува спор, че то е влошено. Същевременно по делото на няколко пъти са назначавани съдебно2 медицински експертизи, в рамките на които е било изследвано състоянието на жалбоподателя. В нито един момент то не е било влошено до степен, че да се налага изменение на мярката му за неотклонение. Така е и понастоящем – от представената от защитата медицинска документация пред първата инстанция на 09.09.2021г. не става ясно какво точно е констатирано /все пак съдилищата нямат медицински познания/. Но ако пък защитата твърди, че здравето на М. се влошава /или пък е застрашено/ то следва да направи искане за назначаване на поредната медицинска експертиза, която да установи това, и да отговори на въпроса пречка ли е то за продължаване престоя му в затвора.

Не бива все пак да се пропуска фактът, че е налице възможност и за настаняване в болнично заведение, от която затворническата администрация би се възползвала при нужда. Очевидно такава към момента не съществува.

В резюме – не са налице основания понастоящем за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“, взета по отношение на подс.К. М., а напротив – налице са всички предпоставки за нейното продължаване. Поради това и атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден в рамките на настоящата въззивна проверка.

По изложените съображения Варненският апелативен съд на основание чл.270 ал.4 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №724/09.09.2021г. по нохд №1037/2020г. на Варненски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3