Решение № 3952 от 03.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 03.07.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, IV Д въззивен състав, в публичното заседание, проведено на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА мл.съдия

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Снежана

Апостолова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 11892 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 94851 от 16.04.2019 г., постановено по гр. д. № 19618/2018 г., по описа на СРС, 55-ти състав, е признато за установено по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от Т.С.

ЕАД против Н.П.Л. искове с правно основание с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.П.Л. дължи в полза на „Т.С.” ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 214,51 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. до топлоснабден имот, представляващ апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. *********, ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от 18.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане; 2/ сумата от 27,08 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. до топлоснабден имот, представляващ апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. ********, ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от 18.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане; 3/ сумата от 27,08 лева, представляваща лихва за забава за периода 16.09.2015 г. – 06.12.2017 г., дължима върху главницата за доставена топлинна енергия; 4/ сумата от 11,27 лева, представляваща лихва за забава за периода 16.09.2015 г. – 06.12.2017 г., дължима върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д. № 87899/2017 по описа на СРС, ГО, 55-ти състав.

С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.П.Л. е осъдена да заплати в полза на „Т.С.” ЕАД сумата от 350,00 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното производства пред СРС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

В срока по чл.259, ал. 1 от ГПК от името на ответницата Н.П.Л., чрез адвокат Г.В. е депозирана въззивна жалба с вх. № 5100291/11.06.2019г. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от Т.С.

ЕАД против Н.П.Л. искове с правно основание с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.П.Л. дължи в полза на „Т.С.” ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 214,51 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. до топлоснабден имот, представляващ апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. *******, ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от 18.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане; 2/ сумата от 27,08 лева, представляваща лихва за забава за периода 16.09.2015 г. – 06.12.2017 г., дължима върху главницата за доставена топлинна енергия.

В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд не се е съобразил с представените от ищеца и от третото лице – помагач писмени доказателства. В тази връзка се сочи, че от представеното по делото извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен № 122750 е видно, че за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., предвид отчетените показания от третото лице, сумата от 214,90 лева е посочена като сума за получаване от потребителя, а не като дължима такава.

Моли се отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Т.С. ЕАД и третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД не са депозирали становище по изложеното във въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 18.12.2017 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу лицето на за следните суми: 1/ сумата от 1949,72 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. до топлоснабден имот, представляващ апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. *******, ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от 18.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане; 2/ сумата от 62,58 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. до топлоснабден имот, представляващ апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. *******, ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от 18.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане; 3/ сумата от 270,76 лева, представляваща лихва за забава за периода 16.09.2015 г. – 06.12.2017 г., дължима върху главницата за доставена топлинна енергия; 4/ сумата от 11,27 лева, представляваща лихва за забава за периода 16.09.2015 г. – 06.12.2017 г., дължима върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение.

На 29.12.2017 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 87899/2017 г., по описа на СРС, 55 състав, с която е разпоредено Н.П.Л. да заплати на „Т.С.“ ЕАД посочените в заявлението суми, както и разноските по делото.

Издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена лично на Н.П.Л. на 19.01.2018 г., като в законоустановения срок същата е депозирала възражение по реда на чл.

414 ГПК, във връзка с което и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането на съда. В указания срок и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът е предявил иск срещу Н.П.Л. за претендираните в заявлението суми.

С молба от 14.03.2018 г. Н.П.Л. е заявила, че не оспорва претенциите за главница за доставена топлинна енергия в размер на 1735,21 лева и за лихва за забава върху вземането за топлинна енергия за сумата от 243,68 лева, като оттегля възражението си в тези части.

В исковата си молба ищецът „Т.С.“

ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответницата Н.П.Л.. Поддържа, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл.

155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответницата е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Поддържа се, че доколкото с молба от 14.03.2018 г. е оттеглила възражението си срещу претенциите за главница за доставена топлинна енергия в размер на 1735,21 лева и за лихва за забава върху вземането за топлинна енергия за сумата от 243,68 лева, то предявяването на иск за тези суми е недопустимо, предвид наличието на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в тази част. Изрично се заявява, че ответницата не оспорва размера на начислената топлинна енергия за периода и счетоводното отразяване на начислената топлинна енергия за процесния период.

Изрично се заявява, че ответницата не оспорва, че не е заплатила сумите предмет на иска, в частта, в която възражението не е оттеглено. Възразява се, че ответницата е имала качеството потребител на топлинна енергия през процесния период за топлоснабдения имот.

С определение от 29.10.2018 г. постановено по гр. д. № 19618/2018 г. по описа на СРС, ГО, 55-ти състав, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по предявените от Т.С.

ЕАД срещу Н.П.Л. за сумите от 1735,21 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия в топлоснабдения имот през процесния период и 243,68 лева, представляваща лихва за забава лихва върху вземането за топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. – 06.12.2017 г., като недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 55-ти състав, решение за валидно и допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част, въззивният съдебен състав намира следното:

Предявени са искове по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал.

1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период.