Решение № 42 от 13.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Велико Търново, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20244000500580 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 232/04.06.2024 год., постановено по гр. д. № 43/2023 г. по описа на Русенски окръжен съд е осъдено ЗАД „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да плати на Н. И. Н., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Л. Т. Д., ЕГН ********** и двамата от с. Н.о, обл. Русе, ******** сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 432 от КЗ във вр с чл. 45 от ЗЗД във вр с чл. 52 от ЗЗД за причинените му неимуществени вреди от ПТП от 07.08.2022 г. в с. Н.о, обл. Русе, при което в качеството му на пешеходец бил блъснат от лек автомобил „Мерцедес ГЛ 420 ЦЦИ 4 Матик“, с рег. № Р 33****, управляван от Д. З. П., ЕГН **********, сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.10.2022 г. до окончателното им плащане, както и 117 лв. разноски по делото, като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за причинени на Н. И. Н. неимуществени вреди над сумата от 40 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законните лихва върху тази суми от 13.10.2022 г. като неоснователни и недоказани. Със същото решение е осъдено ЗАД „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.

1

София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да плати на адв. Я. Д. от САК - гр. София, **********, вляво, на основание чл. 38 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 4 250 лв. Осъдено е ЗАД „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да плати по сметка на Русенски окръжен съд държавна такса в размер на 1 600 лв., както и 146 лв. направени разноски от бюджета на съда, като решението е постановено при участието на трето лице –помагач на страната на ответника ЗАД „Лев Инс“ АД – УМБАЛ „Канев“ АД - Русе.

Постъпила е въззивна жалба от „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявано заедно от двама от четиримата изпълнителни директори - П. В. Д. и В.

В. И., чрез адв. Т. П. от САК против Решение № 232/04.06.2024 год., постановено по гр. д. № 43/2023 г. по описа на Русенски окръжен съд.

В същата се излага, че решението в осъдителната му част за сумата над 20 000 лв. е незаконосъобразно и неправилно. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било завишено с оглед действително претърпените болки и страдания, принципа на справедливостта и трайната съдебна практика. Неправилно била приложена и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде присъдено обезщетение в размер от 20 000 лв. – неимуществени вреди, ведно със законните последици. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Н. И.

Н., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Л. Т. Д., ЕГН ********** и двамата от с. Н.о, обл. Русе, ********, със съд. адрес: гр. София, **********.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от Н. И. Н., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Л. Т. Д., ЕГН ********** и двамата от с. Н.о, обл. Русе, ********, със съд. адрес: гр. София, **********, чрез адв. Д. Н. от АК – Русе против Решение № 232/04.06.2024 год., постановено по гр. д. № 43/2023 г. по описа на Русенски окръжен съд.

В същата се излага, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно в отхвърлителната му част. Излага се, съдът е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото по делото доказателства изводи относно осъществяване на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Излага се обаче съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД (не е отчел всички релевантни факти, касаещи възстановителния период; икономическата конюнктура и установената съдебна практика) и е определил обезщетение, което не съответства на действителната тежест на получените увреждания и търпените от ищеца неимуществени вреди.

Претендира се да се отмени съдебният акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде присъдено обезщетение в пълно предявения му размер от 50 000 лв. – 2 неимуществени вреди, ведно със законните последици. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е подаден отговор на насрещната въззивна жалба от „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявано заедно от двама от четиримата изпълнителни директори - П. В. Д. и В. В. И., чрез адв. Т. П. от САК. В същия се излага, че насрещната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение в тази му част да бъде потвърдено.

Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти на чл. 432, ал. 1 от КЗ, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 40 000 лв., а за причинените имуществени вреди в размер на сумата от 200 лв., като счел за неоснователно възражението за съпричиняване.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционния съд са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД (за имуществени и неимуществени вреди) и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници 3 срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 13.10.2022 г. Н. Н. е предявил претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв. (неимуществени вреди) и 200 лв. (имуществени вреди), по които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните жалби и писмените отговори на въззивните жалби възражения. Освен това обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 20 000 лв. и в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както дали пострадалият Н. Н. със своето противоправно поведение в съвкупния съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност е допринесъл за настъпване на процесния вредоносен резултат (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД).

В случая не е налице възражение на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение и в този смисъл въззивният съд следва да приеме за установени следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: че чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС – Д. З. П. е причинил телесни увреждания на Н. И. Н. (счупване на лява голямопищялна кост и лява малкопищялна кост) и че през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на процесния лек автомобил – управляван от Д. З. П., чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 4

1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ: „Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това“.

Освен това в случая е налице влязла в сила присъда (одобрено от съда споразумение), която по отношение на всички съставомерни признаци на престъплението, вкл. и относно механизма на процесното транспортно произшествие обвързва гражданския съд - арг. чл. 300 от ГПК. От същата се установява, че Д. З. П. е признат за виновен в това, че на 07.08.2022 г. в с. Н.о, общ. Русе, обл. Русе, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес ГЛ 420 ЦЦИ 4 МАТИК“, с рег. № Р 33****, нарушил правилата за движение: - чл. 116 ЗДвП: „водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата“ - като водач на пътно превозно средство не бил внимателен и предпазлив към движещото се на платното за движение дете Н. И. Н., роден на 22.04.2009 г.; - чл. 117 ЗДвП: „при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре“ - като водач на пътно превозно средство при приближаване към място на платното за движение, което се намира дете – Н. И. Н., роден на 22.04.2009 г., не спрял, и по непредпазливост причинил на Н. И. Н. от с. Н.о, общ. Русе, обл. Русе, средна телесна повреда, изразяваща в счупване на лява голямопищялна кост и лява малкопищялна кост, довели до трайно затрудняване на движението на ляв долен крайник, за срок повече от тридесет дни, престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “Б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.