Решение № 70 от 09.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100506114 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Д. Т. С. И А. Н. С. срещу решение № 20031880/26.04.2022г. постановено по гр.д. № 1049/2021г. на Софийския районен съд, ГО, 75 състав, в частта, с което са уважени предявените от „Т.С.“ЕАД срещу тях искове по реда на чл.422 от ГПК и при условията на солидарност, както следва:

- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗЗ за сумата над 1905,89 лв. до присъдения размер от 3811,79 лв. представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за периода 01.02.2017г. -. 30.04.2019г.;

-с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 27,90 лв. представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.01.2017г. – 30.04.2019г.

Ведно със законната лихва върху главниците считано от 24.02.2020г. до окончателното им изплащане.

В жалбата се твърди, решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Считат, че решението в частта относно присъдената главница за дялово разпределение е недопустимо. Посочват, че не са налице основания за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците. Оспроват вземането на ищеца както по основание, така и размер и поддържат, че същия не е установил, че е възникнало право да начслява служебен р.азход за БГВ за три лица. Претендират отмяна на решението като незаконосъобразно и отхвърляне на исковете като .неоснователни до обжалвания размер.

Въззиваемата страна „Т.С.“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба довод за неправилно приложение на закона и счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Решението в частта, с което е уважен предявения от „Т.С.“ЕАД срещу Д. Т. С. И А.

Н. С. иск правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1905,89 лв.-цена на топлинна енергия за периода 01.02.2017г. – 30.04.2019г., като необжалвано е влязло в сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Страните не спорят, че въз основа на нотариален акт № 134, том I, рег.

№134/29.12.2006г. считано от същата дата ответниците се легитимират като съсобственици на топлоснабден имот - апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж.к. *******, който е придобит от тях като съпрузи и в този смисъл е станал семейна имуществена общност – чл.19 от СК /отм/. В качеството си на съсобственици, отвениците за периода след 2006г. имат качеството на "потребители на топлинна енергия за битови нужди" по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ/отм/, действал до 17.07.2012г., според която физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153 ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДЕКВР/КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Доколкото правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/, а ответниците не са направили възражение, нито доказали, че е настъпило разпореждане с правото на собственост след придобиването им, то съдът счита, че и за процесни период същите се легитимират като съсобственици и в този смисъл потребители на топлинна енергия, като отговорността им е солидарна на основание чл.25 ал.2 от СК /отм/, респ. чл.32 ал.2 от СК.

2

Следователно настоящият състав счита, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил, че за процесния период ответниците се легитимират като носители на вещно право на собственост върху процесния имот, съставляващ абонатен № *******.

Възражението на ответниците, че процесния недвижим имот по никакъв начин не може да бъде свързан с цитирания от ищеца абонатен номер е неоснователно. Видно от покана до ответниците в топлофикациноното дружество – л.15 от делото на СРС, партидата на процесния имот е с присъединен абонатен номер ******* и под който абонатен номер се е водил на името на праводателя на ответниците, съответно прехвърлена служебно на името на ответниците, поради уведомяване на ищеца за прехвърляне на собствеността и след като новите съсобственици не са изпълнили задължението си за подаване на надлежно искане за прехвърляне на партидата на тяхно име. Че недвижимия имот, предмет на нотариален акт № 134, том I, рег.№134/29.12.2006г. е абонатен № *******, се установява категорично и от заключенията по СТЕ и ССчЕ.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ одобрени с решение № ОУ1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бл.19/11.07.2016г. , които са обявени по реда на чл.155 от ГПК като служебно известни, /без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150 ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ - отм/ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответниците да са направили предложения за промени в общите условия /чл.150 ал.3 от ЗЕ/, поради което и същите ги обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.

2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление /топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице./.

По изложените съображения въззивният съд счита, че правилен е изводът на решаващия съд, че за исковия период между страните в производството е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на третото лице помагач на страната на ищеца с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно количеството потребена от ответниците топлинна енергия отдадена от сградната инсталация през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.

Неоснователни са релевираните във въззивната жалба оплаквания, че изслушаната съдебно - техническа експертиза не следва да бъде кредитирана. Експертизата е допусната в съответствие с изискванията на чл. 195 ал. 1 ГПК, поради необходимост от специални знания. В конкретният случай вещото лице е топлотехник и притежава необходимите специални знания, предвид предмета на допуснатата експертиза. Заключението му е ясно и обстойно обосновано, като същото е дало пълен и точен отговор на поставените му задачи, които не изискват отговор на правен въпрос, а напротив именно технически такива.

Ответникът не е ангажирал пред първата и настоящата съдебна инстанция доказателства, които да опровергаят или разколебаят изводите на вещото лице относно доставените количества топлинна енергия вкл. и начисленията за сградна инсталация за процесния имот през исковия период, поради което доводите в тази насока се явяват неоснователни. Ето защо, като е възприел изводите на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза, решаващият съд не е допуснал соченото от въззивника процесуално нарушение.