Решение № 1271 от 14.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1271 гр. София, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

М. Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Красимира Г. Г.а в присъствието на прокурора Р. Г. С. М. Д. М. като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20231000500482 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 2 4 от 04.01.2023 г., постановено по гр.д. № 6260/2021 г. на С офийски градски съд, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Ц. В. Д. сумата 10000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 1000 лева – обезщетение за имуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 26.06.2019 г. до окончателното изплащане на двете суми, като иск овете за имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени за разликата до пълните предявеин размери. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и 4 65,87 лева разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от ответника Прокуратура на Република България срещу решението в осъдителната част, с оплакване за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон и искане за отмяната му и отхвърляне на исковете. Оспорва се да е установена причинна връзка между установените вреди и дейността на ответника. Твърди завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, което не е определено в 1 съответствие с установените критерии. В съдебно заседание представителят на ответника моли обезщетението за неимуществени вреди да се намали предвид липсата на вреди над обичайните. Въззивната жалба не се поддържа досежно обезщетението за имуществени вреди.

Ответникът оспорва жалбата, счита решението за правилно и законосъобразно.

Софийски апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в процеса в срока по чл.259 от ГПК против валидно съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима. и следва да бъде разгледана по същество.

СГС е сезиран с предявен от Ц. В. Д. против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на с у м а т а 75000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 1100 лева – обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконно обвинение в престъпление по чл.172а, ал.1 от НК, със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 03.06.2019 г. до окончателното плащане на двете суми. Твърдял е в исковата молба, че досъдебното производство било образувано през 2011 г., а през 2012 г. бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпение по чл.172а, ал.1 от НК. Бил предаден на съд през 201 3 г. и оправдан по повдигнатото обвинение с присъда от 23.09.2017 г. на СРС, влязл а в сила на 03.06.2019 г.

В резултат на незаконното обвинение ищецът претърпял неимуществени вреди. По време на производството в продължение на седем години и осем месеца изпитвал притеснение и стрес, накърнено достойнство; бил увреден авторитетът му сред близки и познати.

Ответникът Прокуратурата на РБ е оспорил предявения иск с възражения за недоказаност на вредите, липса на причинна връзка на действия на Прокуратурата с твърдените вреди. Направено е възражение за прекомерност на претенцията предвид тежестта на обвинението, вида и срока на мярката за неотклонение, продължителността на производството и липсата 2 на доказателства за описаните от ищеца вреди.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства настоящият състав намира следното:

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на подробен анализ на събраните доказателства, тя не се оспорва във въззивната жалба и в отговора по нея. Ето защо при спазване разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК липсва основание за нейната ревизия от настоящата инстанция.

Събраните доказателства установяват наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за вреди, претърпени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпления.

Не се спори между страните и се установява от писмените доказателства, че на 03.10.2011 г. в офиса на фирмата на ищеца е извършена проверка, при която с протокол за доброволно предаване ищецът е предал на разследващите персонален компютър и лаптоп. На 04.07.2012 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.172а, ал.1 от НК за това, че: на 03.10.2011 г., в гр. София, ул. „Оборище“ № 1В, в магазин на фирма „Глобъл Систем Сълюшън“ ООД е възпроизвел /инсталирал и съхранил в паметта на настолна асемблирана компютърна система/ и разпространил /предоставил за продажба на клиент - А. К. К./ обект на авторско право - компютърни програми - Windows 7 Ultimate, Microsoft Office Professional Edition 2003, без необходимото по закон /Закон за авторското право и сродните му права/ съгласие на носителя на съответното право престъпление по чл. 172а, ал. 1 от Наказателния кодекс. Била наложена мярка за неотклонение „подписка“. По образуваното НОХД № 22278/2013 г. на С РС след проведени 13 съдебни заседания с участие на ищеца, на 23.10.2017 г. е постановена оправдателна присъда. По подаден срещу присъдата протест делото е изпратено в СГС, който прекратил производството и върнал делото на СРС за отстраняване нередовности на протеста. С разпореждане от 03.06.2019 г. въззивният протест е върнат, а оправдателната присъда е влязла в сила на 26.06.2019 г. От свидетелските показания се установява, че ищецът бил притеснен и уплашен от воденото срещу него наказателно производство, станал раздразнителен, получавал паник атаки. Работата му намаляла, наложило се да затвори магазина.

3

Спорът пред въззивния съд е досежно обема на търпените вреди и справедливия размер на дължимото обезщетение. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложените мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда, злепоставящия характер на обвинението и интензитета на негативните изживявания, предизвикани от него, данните за личността на ищеца с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на психичното му състояние, на контактите, професионалния и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания.

Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера му - тежестта и характера на обвинението (престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години и н е е тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК); продължителността на наказателното преследване - производството срещу ищеца е продължило около седем години и осем месеца; характера и интензитета на търпените мерки на процесуална принуда (най-леката мярка за неотклонение „подписка“), както и претърпените от ищеца морални страдания от преживения страх, тревоги и притеснения. От обсъдените свидетелски показания се установява, че повдигането на обвинение е причинило на ищеца душевни страдания и неудобства и е довело до промяна в поведението и начина му на живот. Установените при ищеца душевни страдания и неудобства са в рамките на обичайните, съпътстващи незаконно обвинение в престъпление – изпитвал тревога и страх, станал раздразнителен.

Моралните страдания, макар и от субективен характер, имат обективен измерител и той е общественото разбиране за справедливост. В този смисъл на обезщетение подлежат онези негативни субективни преживявания, предизвикани от незаконното обвинение, за които в общественото съзнание съществува консенсус, че представляват вреда.

4

Настоящата инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, че адекватното обезщетение за претърпените вреди е съизмеримо със сумата 10000 лева. Обезщетението се определя към датата на влизане в сила на оправдателната присъда 26.06.2019 г. В тази степен обичайните неимуществени вреди - психически тревоги, притеснения, стрес от повдигнатото обвинение - не се нуждаят от изрично доказване, а се презумират с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права. Наказателното производство е продължило извън разумния срок. Ето защо съдът намира, че ищецът е търпял значителни по продължителност и интензитет вреди , които следва да се обезщетят чрез заплащане на сумата 10000 лева.

С оглед съвпадане на изводите на настоящата инстанция с изводите на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 4 от 04.01.2023 г., постановено по гр.д.

№ 6260/2021 на Софийски градски съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5