Акт от 02.12.2022, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- 324/2022
- Подписан
- 02.12.2022
- В сила
- 21.12.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 2, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 277 гр. Сливен, 02. 12. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 324 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава единадесета от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Т.П.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена против Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/– Сливен, за заплащане на сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 17-0804-001855 от 08.09.2017 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР – Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, представляващи разноски по АНД № 454 / 2018 г. по описа на Районен съд– Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението на Районния съд до окончателното й изплащане. Заявена е и претенция за присъждане на направените по настоящото дело разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че: с Решение № 297 от
12.06.2018 г., постановено по АНД № 454 / 2018 г. по описа на Районен съд – Сливен, е отменено като незаконосъобразно НП № 17-0804-001855 от 08.09.2017 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР – Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, в частта, в която на ищеца, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300 лева; в производството по обжалване на НП пред Районен съд – Сливен, ищецът е направил разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатен хонорар за адвокат; направените разходи са причинена имуществена вреда на ищеца поради издадения незаконосъобразен акт; исковата сума представлява 3/5 от платения адвокатски хонорар по посоченото АНД, като размерът й е съобразен с частичната отмяна на НП.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представена писмена молба чрез упълномощен процесуален представител поддържа исковата молба и моли да бъде уважена.
Ответникът – ОД на МВР – Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва исковата молба като неоснователна; моли предявените искове да бъдат отхвърлени или да бъде намален размерът на исковата претенция съответно на извършената правна защита и съдействие в административнонаказателното производство; прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по настоящото производство, като моли да бъде намален размерът на същото, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, в съответствие с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на подписване на договора за правна защита и съдействие.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище за основателност на исковата молба.
Административният съд, след като обсъди и прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С НП № 17-0804-001855 от 08.09.2017 г., издадено от
Началник Група към ОД на МВР – Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, на ищеца Т.П.Б. са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП /т. 1 от НП/; и глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП /т. 3 от НП/. НП е обжалвано от Б. пред Районен съд – Сливен. С Решение № 297 от 12.06.2018 г., постановено по АНД № 454 / 2018 г. по описа на Районен съд– Сливен, обжалваното НП е потвърдено като законосъобразно в частта, в която на ищеца, за нарушение на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лева, и е отменено като незаконосъобразно в частта, в която на ищеца, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300 лева. Съдебното решение е влязло в сила на 10.07.2018 г. За производството по обжалване на НП, на 29.03.2018 г. Б. е сключил с адв. Х.М.
***, договор за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в обжалване на НП и процесуално представителство по делото, и е заплатил в брой договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева /видно от Договор за правна защита и съдействие от 29.03.2018 г./. Жалбата против НП е подадена от Б. чрез упълномощения адвокат, като към жалбата са приложени и доказателства.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обективно съединените искове – иск за присъждане на обезщетение за вреди и иск за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение, са предявени от лице с правен интерес, след отмяната на частично незаконосъобразно НП, за производството по обжалване на което се претендират вредите, и са насочени срещу процесуално легитимиран ответник, имащ качеството на юридическо лице.
Производството по АНД № 454 / 2018 г. по описа на
Районен съд– Сливен, е приключило на 04.06.2018 г. – датата на последното проведено по делото съдебно заседание, в което страната е могла валидно да заяви претенция за присъждане на разноски. Към датата на приключване на горепосоченото съдебно производство по оспорване на НП, във връзка с което се претендират вреди от заплатено възнаграждение за адвокат, е липсвал процесуален ред, по който направените разноски да могат да бъдат присъдени в самото производство, тъй като създаването на новите ал. 3 – ал. 5 на чл. 63 от ЗАНН /ред. до ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ е извършено по-късно - с § 9 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ /обн., ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г./ и има действие занапред. Това обосновава материалноправната възможност и процесуалното право на ищеца да претендира същите по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По изложените съображения, предявените искове са допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. В чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ е предвидено, че Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на Държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В разглеждания случай от доказателствата по делото е установено наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Областна дирекция на
МВР – Сливен. Налице е незаконосъобразен акт– НП № 17-0804-001855 от 08.09.2017 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР – Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, в частта му по т. 3, в която част е отменено с влязло в сила Решение № 297 от 12.06.2018 г., постановено по АНД № 454 / 2018 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Частично незаконосъобразният акт е издаден от длъжностно лице на ответника Областна дирекция на МВР – Сливен, която е юридическо лице, съгласно чл. 37 ал.
2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск, с оглед разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от АПК.
Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните.
Административният характер на дейността по издаване на акта, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните актове като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Настоящият съдебен състав приема, че от издаването на частично незаконосъобразния акт – процесното НП, отменено в частта му по т. 3 с влязло в сила съдебно решение, ищецът Б. е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът Б. не би заплатил адвокатско възнаграждение и това не би представлявало вреда, ако не бе издадено частично незаконосъобразното НП. Макар и да липсва нормативно установено задължение, адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на Б. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на НП, с което е наложено административно наказание, считано от Б. за незаконосъобразно наложено. /В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2 / 2016 г. на ОСС на ВАС/.
Направеното от ответника възражение относно размера на исковата претенция е допустимо, видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2 / 2016 г. на ОСС на ВАС, но е неоснователно. За да защити интересите на всяка от страните в процеса и да я предпази от заплащане на разноски, които са необосновано завишени, законът е предвидил правилото за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В чл. 36, ал. 2 от ЗА законодателят е посочил, че размерът на възнаграждението на адвоката трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр. 41 от 23.05.2017 г., в сила от 23.05.2017 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по процесното АНД минималният размер на адвокатското възнаграждение, съобразно санкцията по НП в отменената част, е 300 лева. Законодателят е предоставил на съда преценката за фактическата и правна сложност на делото, съответно - за наличието на неоснователно завишаване на размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. В случая производството по АНД не се отличава с особена фактическа и правна сложност, но съдът намира, че извършените от пълномощника на ищеца-жалбоподател действия надхвърлят минималните такива, поради което претендираният размер на адвокатско възнаграждение от 360 лева съответства на изискванията за справедливост и обоснованост по чл. 36 от ЗА.