Определение № 870 от 20.03.2025, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 870 гр. С., 20.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20255530101371 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на -, с която са предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на о. -, че му дължи сумата от 435 лева за неплатени месечни вноски по договори за предоставяне на - от 05.12.2021 г., със 126.78 лева мораторна лихва от 06.09.2022 г. до 18.12.2024 г., и законна лихва върху главницата от 19.12.2024 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 22038 по описа за 2024 г. на П. районен съд.

След като извърши, съгласно чл. 119, ал. 3, във вр. с чл. 113 ГПК, служебна проверка на местната подсъдност на делото, С. районен съд намери, че -ото дело не му е местно подсъдно, а мотивите за този извод са следните:

С мотивите на ТР № 3/2019 от 23.02.2022 г. на ОСГТК на ВКС се дадоха задължителни разяснения, че преценката за това дали се касае до иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор (напр., §1, т. 20 от ЗКНИП, в чл. 9, ал.

3 от ЗПК и др). Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните му характеристики в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на ЕС, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономически живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, 1 потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие „потребител“ се припокрива с това в чл. 2, б.“б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според което, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса, кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на СЕС, според които, потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор съдът трябва да прецени характера и целта му, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е новото изречение второ на чл. 113 ГПК. Според мотивите на същото ТР на ОСГТК на ВКС, след влизане в сила на изменението на чл. 113 ГПК, обнародвано в ДВ бр.100/2019 г., целта на законодателя е постигане на значително по-ефективна защита на потребителя, в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, и гарантиране ефективността на задължителната местна подсъдност по потребителски спорове по чл. 113, ал. 1 ГПК, въведена със ЗИД на ГПК (ТР № 3/2019 от 23.02.2022 г. на ОСГТК на ВКС).

В случая предмет на сключените от страните два договора, от които произтичат процесните вземания, чието съществуване е предмет на предявените по делото искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, е предоставяне от ищеца на посочените във всеки от тях - на - на о. (л. 8-15). По делото няма данни последната да ползва тези извършвани по занятие от ищеца услуги по същите договори за своя търговска или професионална дейност. А такъв договор, 2 който - сключва за осигуряване на -, несъмнено попада в обхвата на нормите на ЗЗП (§13 ДР на ЗЗП). Поради това по същите договори о. има качеството на "потребител" по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП на предоставяните от ищеца по занятие услуги, а последният има качеството на „търговец“ по смисъла на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Поради това спорът по делото е потребителски и за местната му подсъдност намира приложение нормата на чл. 113 ГПК. А според последната, искът срещу потребители се предявява пред съда, в чийто район се намира -ият - на потребителя, а при липса на - - – по постоянния.

В случая, след служебна проверка, съдът установи, че о., която е „потребител“ по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, има - (а и -) - в - (л. 46).

Поради това, местно компетентен да разгледа и реши предявените срещу нея искове по делото е само П. районен съд, защото в неговия съдебен район е (чл. 113 ГПК). Ето защо С. районен съд намери, че -ото дело не му е местно подсъдно (чл. 118, ал. 1 ГПК). За спазването на тази особена местна подсъдност по чл. 113 ГПК съдът следи служебно до приключване на първото по делото заседание (чл. 119, ал. 3 ГПК и Опр. 2481-2023-III г.о.). А според нормата на чл. 118, ал. 2 ГПК, констатира ли, че делото не му е подсъдно, съдът следва да го прекрати пред себе и го изпрати на надлежния съд. Поради това С. районен съд намери, че следва да прекрати пред себе си -ото дело и го изпрати на надлежния по правилата на подсъдността, местно компетентен П. районен съд (чл. 118, ал. 2 ГПК).

Воден от горните мотиви, С. районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА пред себе си производството по -ото гражданско дело номер 1371 по описа за 2025 г. на С. районен съд и го ИЗПРАЩА на надлежния по правилата на подсъдността, местно компетентен П. районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред С. окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3