Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 13.01.2025, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Административно наказателно дело 351/2024
Вид
Решение № 21
Подписан
13.01.2025
В сила
06.02.2025
Състав
Рая Димитрова Манолева

Цитирани разпоредби

  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 107 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.57, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1, т.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 354в, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Сандански, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20241250200351 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по подадена от В. К. К., ЕГН – **********, с адрес – с. Л. , общ. С., чрез адв.И. С., гр. П., ул.“В.“ № ****, против Заповед за задържане на лице рег. № 339-зз-121/17.07.2024г. на разузнавач в Г“КП“ при РУ – Сандански – Г. К. Г., с която на жалбоподателя е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ "Задържане за срок до 24 часа".

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, в частност липса на мотиви и липса на наличие на данни за извършване на посоченото в Заповедта деяние. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка моли съдът да постанови Решение, с което да отмени Заповедта като незаконосъобразна и необоснована. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

За органа издал атакуваната заповед, в съдебно заседание се явява представител, който по същество пледира за оставянето на жалбата без уважение и за потвърждаване на издадената заповед за задържане като 1 законосъобразна.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните по делото доказателства:

Спрямо жалбоподателя е била издадена Заповед за задържане, изведена с рег. № 339-зз-121/17.07.2024г. на разузнавач в Г“КП“ при Ру – Сандански – Г.

К. Г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с вписано основание: "чл. 354в, ал.1 от НК/отглеждане на наркотични вещества/. В нея е посочено, че лицето е задържано в 08.40 часа на 17.07.2024г. в помещение за временно задържане на РУ – Петрич и е освободено в 08.20ч. на 18.07.2024г. Същата е връчена надлежно срещу разписка на жалбоподателя и е налице подпис срещу задържано лице. Заедно със Заповедта е изготвен и протокол за обиск на лице, като са иззети и описани вещи. Жалбоподателят е посочил, че няма възражения и подписал разписката под протокола. На жалбоподателя му е била предоставена и декларация за правата на задържаното лице срещу подпис, връчена му на 17.07.2024г. в 09.50 часа. Същият е посочил, че не желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка или служебен по Закона за правната помощ, както и е направил отказ от другите предоставени му права.

При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав стига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от оспорване, като разгледана по същество е основателна, поради следното:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл.57, ал. 1 от ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Издадена е в предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и има изискуемото по чл.

74, ал. 2 от ЗМВР съдържание. Посочено е и правното основание за издаването, а именно по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която норма предвижда, че основанието за издаването е срещу лице, "за което има данни, че е извършило престъпление". Посочени са фактическите и правни основания за задържането на жалбоподателя в оспорваната заповед: "чл.354в, ал.1 от НК –отглеждане на наркотични вещества във връзка с ДП № 339ЗМ-306/2024г. по описан а РУ – Сандански.“

2

Но следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е произволно, то следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел.

Като в тази насока е Решение № 9425/2016г. на ВАС по адм. д. № 3914/2015 г.

Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта на закона.

Като тази ПАМ е с превантивна функция. В случая е налице нарушение на чл. 5 от ЕКЗПЧОС. В първата точка на чл. 5 от ЕКЗПЧОС са изброени хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като изброяването е изчерпателно и поради това следва да се тълкува ограничително. Разпоредбата на чл. 5, т. 1 от ЕКЗПЧОС изисква на първо място задържането да е законосъобразно, което включва условието да бъде спазен редът, посочен в националния закон, като такъв ред е разписан в ЗМВР, а именно чл. 72 и сл. от същия. Като в процесния случай са били налице осъществявани действия по разследване по подозрение за извършено престъпление след задържането на жалб.К. с процесната заповед. Но не е спазено изискването на чл.5, т.1, б. "с" от ЕКЗПЧОС, а именно: "с цел да се осигури явяване пред компетентния съгласно закона орган, по обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление". Такива индиции по преписката липсват. Незабавно след проверката на жалбоподателя от полицейските органи същият е бил задържан, като липсват данни, че същият е нямало да се яви пред компетентен орган, респективно, че целта на задържането е, за да се попречи на същия да се укрие или да извърши друго престъпление. По делото се установи, че проверката на жалбоподателя е протекла със съдействие на същия и са липсвали каквито й да било индиции, че същия ще се укрие или ще извърши престъпление. Поради което при задържането следва да бъде съобразено дали е налице обективна необходимост от прилагане на такава принудителна административна мярка (ПАМ). Като тази ПАМ е с превантивна функция, а именно цели да се попречи на конкретното лице да извършва престъпления и да се укрива. Касае се необходимост от мярка за намаляване на интензитета от опасностите, които 3 крие едно лице, което в процесния случай не е налице.

Като в случая задържането на жалбоподателя с атакуваната полицейска заповед не допринася за постигане на целите, посочени в закона и съставлява необоснован акт на неоснователна принуда върху жалбоподателя чрез лишаването му от свобода, което протИ.речи на същността и предназначението на принудителните административни мерки, каквито са заповедите за задържане.

Предвид което оспорената заповед макар и издадена от компетентен орган в кръга на службата му, не е съобразена с предпоставките, посочени в чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, които се установи, че не са налице, както и с целите предвидени в ЗМВР, а именно ограничението и последиците да са пропорционални на засегнатото право на свобода и сигурност, което е залегнало в разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от АПК и чл. 107 ЗМВР, а и същата се явява несъобразена с чл. 5, т. 1, б. "с" от ЕКЗПЧОС, поради което се явява незаконосъобразна. Предвид което и жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваната заповед следва да бъде отменена.

С оглед изхода на производството претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатски хонорар се явява основателна.

Претендира се адвокатски хонорар в размер на 1000 лева, и тъй като не е направеното възражение на ответната страна претенцията следва да бъде удовлетворена изцяло.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 339-зз121/17.07.2024г. на разузнавач в Г“КП“ при РУ – Сандански – Г. К. Г., с която на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя В. К. К., ЕГН – **********, с адрес – с. Л. , общ. С..

ОСЪЖДА ОДМВР – Благоевград да заплати на жалбоподателя В. К.

К., ЕГН – **********, с адрес – с. Л., общ. С. сумата от 1000 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

4

Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл.138 от АПК.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 5