Решение № 360 от 01.07.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Плевен, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева при участието на секретаря Даниела В. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20254430200375 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА на чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 24-0938-005158 от

15.01.2025 година на Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен, с което на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП на З. Т. Т., ЕГН ********** са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 123 ал. 1 т.

3 б. Г ЗДП, както и на основание чл. 179 ал. 2 предложение 2 ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 23 ал. 1 ЗДП.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адвокат Л. Г., ПлАК. Последният навежда доводи за липса на събрани доказателства, за това че доверителят му е извършил описаните в акта и наказателното постановление нарушения. В подкрепа на възраженията си, адвокат Г. се позовава на събраните в хода на въззивното производство гласни и писмени доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Не претендира разноски.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в

1 съдебно заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо жалбата писмо с рег. № 316000-7872/24.02.2025 година ангажира становище, че жалбата е неоснователна. Моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно. В случай, че същата бъде уважена моли съда да съобрази размера на претендирания адвокатски хонорар с предвидения минимален такъв в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата, съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от приложената по делото в заверено копие Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи е, че Началник група в ОД на МВР- Плевен, сектор „ Пътна полиция“ е овластен да издава наказателни постановления за извършени нарушение по ЗДвП.

На 30.12.2024 година свидетелите М. Д. Г. и В. В., и двамата ***, изпълнявали служебните си задължения в ***, непосредствено пред сградата на бившия „ ***“. И двамата били ангажирани със съставянето на АУАН на неправилно паркирали водачи. Около 14:20 часа, зад патрулния автомобил спрели два автомобила – лек автомобил „БМВ Х4 Х ДРАЙВ“ с рег. № ***, управляван от Н. Ч. и лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя З. Т. Т.. Водачите слезли от автомобилите си, започнали да се разправят помежду си на висок тон, на *** обяснили, че са участници в настъпило на кръстовището между улица „ ***“ и булевард „ ***“ пътно транспортно произшествие. Всеки от двамата водачи обяснявал по различен начин причината за настъпилото автопроизшествие. Ето защо *** отишли на мястото на произшествието и прегледала камерите за видеонаблюдение, но не възприели съприкосновение между двата автомобила. Тъй като не могли да установят по безспорен начин кой е станал причина за настъпилото ПТП, съставили АУАН и на двамата водачи.

2

На 30.12.2024 година на жалбоподателя З. Т. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 3387708 от 30.12.2024 година затова, че на 30.12.2024г. в гр.Плевен, бул. „***“ до № 12 с посока на движение към улица „*** като водач на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ЕН 1727 ВТ, собственост на Ц.Д.В. от *** не спазил необходимата дистанция от намаляващият пред него лек автомобил „БМВ Х4 Х ДРАЙВ“ с рег. № ***,управляван от Н. Ч. не спазил достатъчно дистанция между движещият се пред него лек амтомобил " БМВ" и го ударил в задната лява част, с което допуснал ПТП с материални щети по двата автомобила – нарушение по чл. 23 ал. 1 ЗДП, след което и преместил моторното превозно средство от мястото на пътно – транспортното произшествие – нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. Г от ЗДП.

Жалбоподателят подписал акта за установяване на административно нарушение без възражения.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП на З. Т. Т., ЕГН ********** са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 123 ал. 1 т.

3 б. Г ЗДП, както и на основание чл. 179 ал. 2 предложение 2 ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 23 ал. 1 ЗДП.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства: наказателно постановление № 24-0938-005158 от 15.01.2025 година на Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен; акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 3387708 от 30.12.2024 година на младши автоконтрольор при сектор ПП - Плевен; сведение от жалбоподателя З. Т. Т. от 30.12.2024 година; протокол за ПТП № 2024-1029-51161-1 от 30.12.2024 година; справка за нарушител на името на жалбоподателя З. Т. Т.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи.

В подкрепа на горните обстоятелства са и събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на свидетелите М. Г. и В. К.. Техните показания не пресъздават преки впечатления от описаните нарушения, а се базират на обясненията, дадени от страна на двамата водачи.

3

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато държавните органи искат да ангажират административно наказателна отговорност на конкретен субект, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.

Изпълнението на тези изисквания е от важно значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право.

В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното постановление съдът прие, че са спазени процесуалните правила, визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР Плевен в рамките на неговата материална и териториална компетентност, съставянето на акта е извършено в присъствието на жалбоподателя и връчен му по надлежния ред.

Що се отнася да приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

4

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗАНН административно наказателната отговорност е лична. Наказуеми със съответната санкция от специалния закон са единствено нарушенията извършени виновно от конкретен субект, отговарящ на критериите за вменяемостта.

Разпоредбата на чл. 23 ал. 1 ЗДП, описана като нарушена от страна на жалбоподателя СТ., установява задължението за всеки водач на МПС да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Съгласно параграф 6, т. 30 ДР на ЗДвП пътнотранспортното произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В конкретния случай и по акта и по наказателно постановление е посочено, че са причинени материални щети.

Събраните до момента доказателства, както в хода на досъдебната фаза на административнонаказателния процес, така и в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление не установяват обективният факт на настъпилото ПТП, като съставомерен признак на нарушението по чл. чл.179, ал.2 от ЗДвП. Този факт нито е установен, нито е доказан с надлежни доказателствени средства. Изложената в обстоятелствената част на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка, се основава единствено и само на твърденията на другия участник в заявеното от него като настъпило ПТП, без наказващият орган да е събрал каквито и да е било доказателства за проверка на тези твърдения.

Въпросът кой е автор на извършените нарушения не намира еднозначен и категоричен отговор в доказателствата по делото.Събраните в хода на производството гласни такива, обективирани в показанията на свидетелите М.

Г. и В. К. не могат и не установяват този факт. Г. и К. не са очевидци на извършеното ПТП, съставили актове за установяване и на двамата водачи изцяло въз основа на техните обяснения.

Доколкото административното нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП е резултатно такова - съставомерен признак на нарушението е наличието на причинено пътнотранспортно произшествие, липсата на надлежни 5 доказателства за факта на настъпило ПТП по см. на §6, т.30 от ДР на ЗДвП при описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, обуславя извод за несъставомерност на деянието. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят отговорността. В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен начин.

По отношение на второто, вменено във вина на жалбоподателя нарушение а именно такова по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "г" от ЗДвП съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 123 ал. 1, т. 2, б. "г" от ЗДвП предвижда задължение за всеки водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора да не премества превозното средство, като не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен да се завърне на мястото на произшествието. Следователно, за да е налице нарушение е необходимо жалбоподателя да е бил водачът на пътно превозно средство, участник в ПТП с пострадали хора, да не е останал на мястото на произшествието до пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Събраните в хода на административното производство пред наказващият орган а и тези в хода на въззивното такова установяват категорично, че в случая няма пострадали хора. В този смисъл съдът намери, че наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, като в подобни случаи би била приложима разпоредбата на чл. чл. 123 ал. 1 т. 3 б. В ЗДП.