Определение № 52086 от 22.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52086 гр. София, 22.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110119249 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК (установителен иск за съществуване на вземане при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 117694/02.04.2025 г., подадена по пощата с клеймо от 31.03.2025 г. о т „Е*“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. П*, [email protected] , тел. +*, м: +* срещу П. И. П., ЕГН **********, адрес: гр. София , ж.к. "Б*, с която се предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД с който да бъде признато за установено между страните, че П. И. П., ЕГН ********** дължи на „*“

ЕАД,

ЕИК * сумата от 244.45 лв. стойност на активната електрическа енергия, с включени акциз, ДДС, цена за задължения към обществото и мрежови услуги (пренос през електроразпределителната мрежа, пренос и достъп през/до електропреносната мрежа и достъп до електроразпределителната мрежа), доставени на длъжника, за периода от 03.01.2024 г. до 30.06.2024 г. съгласно сключения между страните по делото Индивидуален договор за продажба от 13.12.2023 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (16.12.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението;

2. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД с който да бъде признато за установено между страните, че П. И. П., ЕГН ********** дължи на „*“ ЕАД, ЕИК * сумата в общ размер от 31.91 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 19.04.2023 г. до 16.12.2024 г. по 1 всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до деня предхождащ датата на подаване на заявлението (15.12.2024 г.); за които суми има издадена Заповед № 40412 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.12.2024 г. по ч. гр. д. № 75391/2024 на СРС, за клиентски номер * и адрес на обект.

В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че между страните е налице договор за продажба на електрическа енергия, съгласно който ищецът има задължение да продава електрическа енергия, а ответникът да заплаща продажната цена. Твърди, че ответникът има задължение да заплати на търговеца заплатената от него цена за достъп до мрежови услуги (достъп и пренос до електропреносната мрежа и други), предоставени от оператора на преносната мрежа. Твърди, че ищецът има задължение да заплати от името на клиента мрежови услуги, дължими към оператора на мрежата. Твърди, че мрежовите услуги се заплащат от клиента върху използваната електроенергия, съгласно чл.29, ал.1 ПТЕЕ. Цената за достъп се заплаща върху предоставената мощност. Цената за достъп се изчислява за всеки ден в рамките на отчетния период.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

Моли да бъде приложено ч. гр. д. № 75371/2024 г. по описа на СРС.

Представя и моли да бъдат приети като доказателства по делото следните документи: 1.

Индивидуален договор за продажба на електрическа енергия от 13.12.2023 г.2.Търговски условия на договорите за продажба на електрическа енергия по Свободно договорени цени от „Евн България електроснабдяване" ЕАД (небитови клиенти) 3.Уведомително писмо за предоставен достъп до електроразпределителната мрежа 1031 6963/8.2.2023 4.Декларация;5.Фактури : ФС 1802274409 ; ТТ 2700241635 ; ФС 1802332100 ; ФС 1802438546 ; ТТ 2700372083 ; ФС 1802447896 ; ТТ 2700379068 ; ФС

1802505776 ; ТТ 2700429185 ; ФС 1802563260 ; ТТ 2700476359 ; ФС 1802651957 ; ТТ

2700527655 ; ФС 1802676117 ; ТТ 2700588490 ; ФС 1802735113 ; ТТ 2700611236 ; ФС

1802789973 ; ТТ 2700669862 ; ФС 1802848505 ; ТТ ********** ; ФС 1802907316 ; ТТ

2700749500 ; ФС 1802997456 ; ТТ 2700807022 ; ФС 1803019396 ; ТТ 2700843259 ; ФС

1803078749 ; ТТ 2700883989 ; ФС 1803140042 ; ТТ 2700892129 ; ФС 1803196047 ; ТТ

2700922623 ; ФС 1803258921 6.Пълномощно. 7.Копие от платежно нареждане за внесена държавна такса.

Платежно нареждан от ОББ от 17.12.2025 г.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Представя за заплатена процесна сума в размер на 275.36 лева. Моли съда да отхвърли исковете. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Възражението е бланкетно. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в материалите по делото, установи следното от фактически и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

2

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 75371/2024 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 40412/30.12.2024 г. (л.14 от заповедното дело). Същата е връчена на длъжника на 10.01.2025 г. (л. 12 от заповедното дело), поради което едномесечният срок изтича на 10.02.2025 г. На 03.02.2025 г. е подадено възражение по чл.414 ГПК, което е в законовия срок. Съгласно указанията на СГС, обективирано в Определение № 19512/13.10.2025 г. по в. ч. гр. д. № 5331/2025 г., исковата молба е в срок, защото съдът няма задължение да приема, че връчването трябва да бъде по чл.50, ал.5 ГПК. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 ГПК.

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.1 ТДТССГПК. Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай се защитават два интереса, но техният общ размер е под 1250 лева, поради което следва да се събере една минимална държавна такса в размер на 50.00 лева, на основание чл.1 ТДТССГПК. Тъй като производство е по реда на чл.422 ГПК, то на основание чл.415, ал.4 ГПК държавната такса е в размер на 25.00 лева, тъй като се приспада таксата от заповедното производство. Таксата в размер на 25.00 лева е внесена.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.4 от делото).

По редовността на ИМ и доклада на делото

На този етап съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия 3 пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Предварителни въпроси

Въпреки, че е предявен установителен иск, съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора (признаване на иска, признаване на факти, опрощаване или др.), като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен срок, като първата свободна дата е 03.02.2026 година от 10.30 часа, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

4

СТРАНИ, ПРЕДМЕТ И ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ, чл.146, ал.1, т.1 ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 117694/02.04.2025 г., подадена по пощата с клеймо от 31.03.2025 г. о т „Е*“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. П*, [email protected] , тел. +*, м: +* срещу П. И. П., ЕГН **********, адрес: гр. София , ж.к. "Б*, с която се предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД с който да бъде признато за установено между страните, че П. И. П., ЕГН ********** дължи на „*“ ЕАД, ЕИК * сумата от 244.45 лв. стойност на активната електрическа енергия, с включени акциз, ДДС, цена за задължения към обществото и мрежови услуги

(пренос през електроразпределителната мрежа, пренос и достъп през/до електропреносната мрежа и достъп до електроразпределителната мрежа), доставени на длъжника, за периода от 03.01.2024 г. до 30.06.2024 г. съгласно сключения между страните по делото Индивидуален договор за продажба от 13.12.2023 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (16.12.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението;

2. чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД с който да бъде признато за установено между страните, че П. И. П., ЕГН ********** дължи на „*“ ЕАД, ЕИК * сумата в общ размер от 31.91 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 19.04.2023 г. до 16.12.2024 г. по всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до деня предхождащ датата на подаване на заявлението (15.12.2024 г.); за които суми има издадена Заповед № 40412 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.12.2024 г. по ч. гр. д. № 75391/2024 на СРС, за клиентски номер * и адрес на обект.

В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че между страните е налице договор за продажба на електрическа енергия, съгласно който ищецът има задължение да продава електрическа енергия, а ответникът да заплаща продажната цена. Твърди, че ответникът има задължение да заплати на търговеца заплатената от него цена за достъп до мрежови услуги (достъп и пренос до електропреносната мрежа и други), предоставени от оператора на преносната мрежа. Твърди, че ищецът има задължение да заплати от името на клиента мрежови услуги, дължими към оператора на мрежата. Твърди, че мрежовите услуги се заплащат от клиента върху използваната електроенергия, съгласно чл.29, ал.1 ПТЕЕ. Цената за достъп се заплаща върху предоставената мощност. Цената за достъп се изчислява за всеки ден в рамките на отчетния период.