Присъда № 52 от 10.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 52/10.06.2026г. по НОХД № 1113/2026г. по описа на ПОС

Окръжна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С. А., за това, че на 20.05.2026г., в град Първомай, община Първомай, област Пловдив, е дал подкуп – дар, пари в размер на 50 евро – 1 брой банкнота с номинал 50 евро, със сериен № *****, на полицейски органи:

***** Т. А. Х. – ***** в група „Охранителна полиция“ към РУ – Първомай при ОДМВР – Пловдив и ***** А. Г. Х. – ***** в група „Охранителна полиция“ към РУ – Първомай при ОДМВР – Пловдив, за да не извършат действия по служба, свързани с осъществяване на контролна дейност по Закона за движение по пътищата и съставяне на акт за установяване на административно нарушение, възложени им съгласно чл. 31, т. 1, пр. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 189, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, а именно – да не му съставят акт за установяване на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол - престъпление по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага на подсъдимият да бъде наложено наказание „пробация” и „глоба“, последната ориентирана към долната граница на предвиденото за това престъпление, което да бъде редуцирано съгласно чл.58а от НК.

Подсъдимият С. А. се признава за виновен, не дава обяснения по случая.

В съдебно заседание подсъдимият С. А. лично и чрез защитника си – адв.

М., е направил искане делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК без да бъде извършван разпит на свидетелите и вещите лица по делото. С протоколно определение съдът е допуснал предварително изслушване на страните като е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените в досъдебното производство доказателства, без да събира такива за фактите и обстоятелствата, изложени във внесения обвинителен акт.

Граждански иск не е предявен.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Подсъдимият С. А. /S.A./, с персонален номер: ***** е роден на ********** г. във Ф., Република Северна Македония, л.к. номер *** издадена от МВР – Струга, постоянен адрес: Ф., Република Северна Македония, гражданин на Северна Македония, с основно образование, разведен, неосъждан(реабилитиран).

Към 20.05.2026 г. свидетелят Т. А. Х. работел в системата на Министерството на вътрешните работи и заемал длъжността ***** в група „Охранителна полиция“ към РУ – Първомай при ОДМВР – Пловдив. Към същата дата свидетелят А. Г. Х. също работел в системата на Министерството 1 на вътрешните работи и заемал длъжността ***** в група „Охранителна полиция“ към РУ – Първомай при ОДМВР – Пловдив. Двамата полицаи притежавали правомощия да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, да извършват проверки и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП

На 20.05.2026г., за времето от 19:00ч. на 20.05.2026г. до 07:00ч. на 21.05.2026г., свидетелите Т. Х. и А. Х., в качеството си на полицейски органи, изпълнявали служебните си задължения като автопатрул на територията, обслужвана от РУ – Първомай, включително такива, свързани с осъществяване на контролна дейност по Закона за движение по пътищата, установяване на административни нарушения и съставяне на актове за установяване на административни нарушения.

При изпълнение на служебните си задължения в квартал „Дебър“ в гр.

Първомай двамата полицейски служители се придвижвали със служебен автомобил марка „Шкода“, модел „Кодиак“, с рег. № ***, оборудван с камера, монтирана на предното обзорно стъкло и заснемаща пътната обстановка пред автомобила. Свидетелят Х. управлявал служебния автомобил, а свидетелят А.

Х. се намирал на предната дясна седалка.

Около 20:20ч. двамата полицейски служители забелязали лек автомобил марка „Фиат“, модел „Мареа“, с рег. № ***, движещ се по ул. „Царевец“ в гр.

Първомай. Подали звуков и светлинен сигнал за спиране на автомобила, след което водачът извършил маневра и спрял на ул. „Цариградска“ в района на дом № ***. Полицейските служители пристъпили към проверка на водача и автомобила.

След представяне от тяхна страна и поискване на документите за самоличност установили, че водач на автомобила е подсъдимият С. А., гражданин на Република Северна Македония. При осъществяване на проверката полицейските служители възприели миризма на алкохол, идваща от обвиняемия, както и външни признаци на употреба на алкохол, поради което му заявили, че ще бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух.

Подсъдимият бил отведен пред служебния автомобил, където свидетелят Х. извършил проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, фабричен № ARPM-0722. Техническото средство отчело концентрация на алкохол в издишания въздух в размер на 1,04 на хиляда. На А. бил издаден талон за медицинско изследване №108075, който той отказал да изпълни.

Полицейските служители му разяснили, че за извършеното нарушение по чл.

5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение и ще бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за определен срок.

След това двамата полицейски служители се качили в патрулния автомобил, за да започнат оформянето на документите по установеното административно нарушение. В този момент С. А. се приближил до сваленото предно ляво стъкло на патрулния автомобил и започнал да моли полицейските служители да не му съставят акт и да не му бъде отнемано свидетелството за 2 управление на моторно превозно средство.

Свидетелят Х. му заявил, че няма как да не му бъде съставен акт. Тогава подсъдимият предложил на двамата полицейски служители да им даде пари да се почерпят и да си ходи, като държал в ръката си сгъната банкнота от 50 евро. Свидетелите Х. и Х. неколкократно го предупредили, че подобни действия са незаконни и да не ги извършва. Въпреки предупрежденията А. отново предложил да ги „почерпи“, след което бързо пъхнал ръката си през отворения прозорец на патрулния автомобил и пуснал в купето 1 брой банкнота с номинал 50 евро, със сериен № *****, която паднала на пода зад предната лява седалка.

Полицейските служители възприели пуснатата от подсъдимия банкнота и незабавно излезли от служебния автомобил, сложили му белезници и го задържали. За случилото се уведомили оперативния дежурен при РУ – Първомай и запазили местопроизшествието до пристигането на дежурна оперативна група.

При извършения впоследствие оглед на местопроизшествие от купето на служебния автомобил била иззета една банкнота с номинал 50 евро със сериен № *****, пусната от подс. А. в патрулния автомобил.

На същата дата свидетелят Т. Х. съставил на подсъдимия АУАН серия GA № *** за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, изразяващо се в управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол, установена с техническо средство в размер на 1,04 на хиляда алкохол в издишания въздух.

Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Т. А. Х., А. Г. Х., депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото на основание чл.281 ал.1 т.5 от НПК, както и от писмените доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, справки, удостоверения, справка съдимост, характеристична справка.

Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите, като счита гласните доказателства за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото.

Всички тези доказателства приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват извършеното престъпление, личността на извършителя-именно подс. А. и неговите лични действия, имали за резултат противоправни и забранени от закона последици, свързани с даването на дар на свидетелите Х. и Х..

Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че в приобщената доказателствена съвкупност отсъстват неясноти или противоречия, като на първо място категорично се установяват дата, часа и мястото на спирането за проверка на подсъдимия, като водач на лек автомобил, както и установеното наличие на алкохол в издишания от него въздух по предвидения за това ред – с 3 техническо средство. На следващо място по безспорен начин се установяват и последващите действия на А., а именно пускането на банкнота от 50 евро в полицейския автомобил с цел подсъдимият да не бъде санкциониран по ЗДвП заради управлението на МПС след употреба на алкохол.

Всичко това мотивира настоящия състав да приеме вмененото във вина на подсъдимия деяние за доказано от обективна страна. Още повече, че предвид характера на настоящото производство – по реда на чл.371 т.2 от НПК, подс. А. е направил изявление, че признава всички факти и обстоятелства, изложени във внесения за разглеждане обвинителен акт, тоест се съгласява и че е извършил всяко едно от описаните в настоящите мотиви действия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият С. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 304а, вр. чл.304, ал.1 от НК, тъй като на 20.05.2026г., в град Първомай, община Първомай, област Пловдив, е дал подкуп – дар, пари в размер на 50 евро – 1 брой банкнота с номинал 50 евро, със сериен № *****, на полицейски органи: ***** Т. А. Х. – ***** в група „Охранителна полиция“ към РУ – Първомай при ОДМВР – Пловдив и ***** А. Г. Х. – ***** в група „Охранителна полиция“ към РУ – Първомай при ОДМВР – Пловдив, за да не извършат действия по служба, свързани с осъществяване на контролна дейност по Закона за движение по пътищата и съставяне на акт за установяване на административно нарушение, възложени им съгласно чл. 31, т. 1, пр. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 189, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, а именно – да не му съставят акт за установяване на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол.

Обективните признаци на подкупа се изразяват в даване или предлагане на неследващ се дар на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба. Законосъобразността на самата проверка не е елемент от фактическия състав на престъплението. В трайната съдебна практика (ППВС № 8/1981г. по н. д. № 10/1981г.) е установено, че дарът или облагата при активния и пасивния подкуп представляват неща, с които се облагодетелства длъжностното лице, като те могат да бъдат от различен вид – пари, ценности, вещи, продукти, хонорари, създаване на вземане, ползване на услуги и други, които имат имуществен характер. С изменението на НК (ДВ, бр. 92 от 2002 г.) и отпадане на израза "имотна облага", съответно със замяната му с "каквато и да е облага", законодателят е приел, че облагата може да има и неимуществен характер. При това, за да се осъществи състава на чл.304а, вр. с чл. 304, ал. 1, пр. 1 НК, е необходимо да е ясно и недвусмислено определен видът на дара или облагата – пари, вещи, ценности или друг вид облага с имуществен или неимуществен характер, като не е задължително да е посочен точният им паричен еквивалент. При "предлагането", като една от формите на изпълнително деяние на активния подкуп, е достатъчно подкупващият да демонстрира своята готовност да предостави на длъжностното лице неследващия се дар или облага във всеки един момент. Предлагането или обещаването на дар или облага, не предпоставят установяване на фактическа 4 власт върху предмета на подкупа, като условие, за да бъде осъществена обективната страна на престъплението (реш. № 166/2012г. по н. д. № 444/2012г., ІІ н. о.; реш. № 181/2011г. по н. д. № 49/2011г.). Достатъчно е, че А. ясно и недвусмислено е изразила намерението си да предостави парична сума, като е пуснал в полицейския автомобил банкнота от 50 евро. Категорично е и становището на ОСНК на ВКС, инкорпорирано в Тълкувателно решение № 1 от 2021г., че съдържанието на т. нар. „корупционни” престъпления, в частност на престъплението „подкуп”, се определя от употребените понятия в международните актове, по които Република България е страна. Сред тях с особено значение са Гражданската конвенция за корупцията (ДВ, бр.