Решение № 260008 от 21.09.2020, Районен съд - Поморие

Р Е Ш Е Н И Е №260008 гр. Поморие, 21.09.2020год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд гражданска колегия, в публичното заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав :

Председател: Нася Япаджиева при секретаря Валентина Атанасова като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр. дело N 845 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството пред

ПРС е образувано въз основа на постъпила искова молба подадена от „М. Б.“ АД гр. Перущица, представлявано от Ч.Я., чрез пълномощника адв.

Д.Г. против „С.М.“ ООД, със седалище гр.Каблешково, общ.Поморие, представлявано от Д.Б.. Ищецът в исковата молба твърди, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение, е поискал от Районен съд- град Поморие, на основание чл. 410 от ГПК да издаде заповед за изпълнение срещу длъжника „С.М."ООД, за сумата от 6 651,16 /шест хиляди шестстотин петдесет и един лева и шестнадесет стотинки/ лева - главница, представляваща неплатени фактури по които ответникът е закупил стоки-механизми, по видове и количества, подробно упоменати в следните фактури: Фактура №********** /18.06.2018 г.

Фактура № **********/27.08.2018г., фактура № **********/0.10.2018г. и съдът е издал заповед за сумата както е претендирана, като задължението на ответника е било в размер на 8651.16лв., но ответника е платил сумата от 2000лв. Претендира и сумата от 420лв. – лихва за забава. След издаването на Заповед за изпълнение, длъжника е подал възражение и в указания от съда срок ищецът предявява иск по чл. 422 от ГПК с който моли съда да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 6651.16лв. неплатени суми по посочените фактури и 420лв. - обезщетение за забавено плащане за периода от 12.02.2019г. до подаване на заявлението – 29.09.2019г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изпълнение на задължението. Претендира и разноските по делото.

В срок е постъпил отговор на исковата молба с която се оспорва претенцията на ищеца, като твърди, че е имало механически проблем в механизмите „Епона“ 182/160, поради което са направени рекламации на 4 дивана на които са поставени механизми, доставени от ищеца и „С.М."ООД е следвало да възстанови на клиентите си сумата от 7827лв., след което уведомило ищеца, че прекратява търговските си отношения с ищеца и същия следва да му възстанови сумата която е заплатил за тяхна сметка, като сумата от 6651.16лв. която дължат на „М. Б.“, следва да се прихване от стойността на рекламираните продукти. Предявява насрещен иск и моли съдът да осъди „М. Б.“ АД да заплати на „С.М.“ ООД сумата от 1175.84лв. разлика между сумата която „М. Б.“ АД дължи на С.М.“ ООД и „С.М.“ ООД дължи на „М. Б.“ АД.

В срок е постъпил отговор на насрещния иск, с който ищецът оспорва насрещния иск и моли за неговото отхвърляне.

Твърди, че е неоснователно твърдението за претърпени загуби, че няма доказателства за направени в срок рекламации и че в рекламираните дивани са вложени именно механизми „Епона“ 182/160 и че са осъществени множество продажби на такива механизми и няма рекламации за тях. Моли за отхвърляне като неоснователно направеното възражение за прихващане, тъй като не е налице изискуемо и ликвидно насрещно вземане по смисъла на чл.103 ал.1 от ЗЗД.

Предявен е установителен иск с правно основание чл.

422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от