Решение № 131 от 14.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Пловдив, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20215001000482 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от М. В. ИЛ., ЕГН **********, АТ.

Б. ИЛ., ЕГН ********** и В. Б. Х., ЕГН ********** тримата от **** въззивна жалба против постановеното от П.О.С. по т. дело 1002/2019 г. решение, с което са отхвърлени исковете на М. В. ИЛ., ЕГН **********, АТ. Б. ИЛ., ЕГН ********** и В. Б. Х., ЕГН ********** тримата от ****5 в качеството им на наследници на починалия след подаването на исковата молба Б. А. И., * против „Д.-**“ ЕАД, ЕИК *********, **** искове да се осъди „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, **** да им заплати следните суми:

- по 30 000 лв. на всеки от тримата ищци, представляващи част от дължимо им се в пълен размер обезщетение за претърпени от наследодателя им Б. И. неимуществени вреди от по 33 333 лв. за всеки, изразяващи се във физически болки, страдания, битови неудобства, затруднено придвижване и обслужване от сърдечна операция и счупване на 10-ти прешлен, страх от автомобили, тревожност и безпокойство, настъпили в резултат на ПТП от 23.07.2018 г., причинено от М.Г.Ш. при управление на лек автомобил „П.

***“ с рег. № ** **** **, чийто собственик е сключил с „Д.-О.З.“ ЕАД 1 договор по риска „Гражданска отговорност“,

- 2904 лв., представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за остеосинтезен материал за извършена операция на счупен 10-ти прешлен в резултат на ПТП от 23.07.2018 г., причинено от М.Г.Ш. при управление на лек автомобил „П. ***“ с рег. № ** **** **, чийто собственик е сключил с „Д.-О.З.“ ЕАД договор по риска „Гражданска отговорност“ и

М. В. ИЛ., ЕГН **********, АТ. Б. ИЛ., ЕГН ********** и В. Б. Х., ЕГН ********** тримата от ****5 в качеството им на наследници на починалия след подаването на исковата молба Б. А. И. * са осъдени да заплатят на „Д.-**“ ЕАД, ЕИК *********, **** сумата 3941 лв. разноски в първоинстанционното производство.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете в пълния им размер.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 20.11.2019 г. в ПОС е постъпила изходяща от Б. А. И., ЕГН ********** * искова молба против „Д.-**“ ЕАД, ЕИК *********, гр.С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 23.07.2018 г. лицето М. Ш., управлявайки лек автомобил „П. ***“, рег № ** **** ** е причинил виновно ПТП, при което пострадал ищецът Б. И., който управлявал лек автомобил „Ф.П.“, рег. № ** **** **. Направено е изложение на настъпилите според ищеца увреждания вледствие на ПТП-то, като след искане на съда с молба /стр. 33 от делото на ПОС/ е уточнено, че претенцията за обезщетение касае увреждане на гръбнака - фрактура на тялото на ТХ 10 прешлен, довела до прогресивна слабост на краката, болки по хода на гръбнака, невъзможнокг за самостоятелна походка и обездвижване на краката.

В повод на тази травма е посочено, че на 15.11.2018 г. е извършена операция, при която е поставена късосегментна транспедикуларна стабилизация с четири титаниеви винта в телата и 2 две пръчки медтроник.

След същата тежката долна пареза не е отшумяла. На 29.11.2018 г. ищецът постъпил на лечение в К.Ф.Р., но не настъпва промяна в общото му състояние.

Това било установено и от преглед при невролог извършен на 22.01.2019 г. , който констатирал силни болки в гърба и кръста, ирадиращи към краката с изтръпване и слабост в прасците и ходилата до невъзможност за движение.

На база изложеното е обобщено, че вследствие на описаното по- горе увреждане получено при ПТП от 23.07.2018 г. Б. И. е изпитвал силни болки за продължителен период, битови неудобства от невъзможността за 2 самостоятелно придвижване, уплаха от преживяното. Станал е неспокоен, тревожен, затворен, изолирал се от приятели и роднини, изпитвал страх от автомобили. Посочено е и че наред с това ищецът извършил разходи по повод направената му оперативна интервенция в размер на 2904 лв. за закупуване на остеосинтезен материал, използван при операцията.

Направен е извод, че за лицето причинило виновно произшествието възниква задължение да обезщетени претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.

В тази връзка е посочено, че за управления от него лек автомобил„П.

***“, рег. № ** **** ** имало сключена с ответника застраховка по риска „Гражданска отговорност“, което обуславяло възможността обезщетението за имуществени и неимуществени вреди да се претендира пряко от застрахователя.

По тази причина Б. И. отправил на 22.05.2019 г. искане до застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпените от него вреди.

Такова му било отказано, което обуславяло интереса му от търсене на същото по съдебен ред.

На тази база е отправено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв. като част от общо дължимите му за обезщетяване на неимуществените вреди 100 000 лв. и сумата от 2 904 лв. за обезщетяване на имуществените вреди свързани с разходи за закупуване на остеосинтезен материал.

Отправено е и искане тези две суми да се присъдят със законна лихва за времето от 25.07.2018 г. до плащането им.

В хода на производството ищецът е починал и на негово место са конституирани тримата му наследници М. В. ИЛ., ЕГН **********/съпруга/, АТ. Б. ИЛ., ЕГН **********/син/ и В. Б. Х., ЕГН **********/дъщеря/. От тяхна страна е направено изменение на иска като е посочено, че всеки от тях претендира в качеството му наследник по 30 000 лв., като част от общо дължимите му се по 33 333 лв. за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди.

С отговора на исковата молба от страна на ответното дружество е признато обстоятелството, че за лек автомобил „П. ***“, рег. № ** **** ** има сключена с него застраховка по риска „Гражданска отговорност“ и че деликвента е от кръга на застрахованите лица.

Независимо от това е изразено становище за неоснователност на предявените искове. В тази връцка на първо место е оспорено, че телесните повреди, за които с иска се твърди да са причинили болки и страдания на ищеца и за които се претендира обезщетяване на претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди са настъпили от ПТП от 23.07.2018 г.

По този причина се оспорва и тежкото здравословно състояние вследствие на същите да е в причинна връзка с катастрофата.

Изразено е и мнение, че ищецът е управлявал автомобила без поставен предпазен колан, както и че при катастрофата той единствено е получил контузия на гръдния кош и корема.

Изложени са и доводи, че Б. И. е допринесъл за настъпването на описаните от него в ИМ увреждания защото управлявал автомобила с несъобразена с пътната обстановка скорост, с такава над позволената, както и без поставен колан. Изложено е и твърдение, че тежкото му здравословно 3 състояние се дължи на закъснялото и несвоевременно диагностициране, което е способствало парализирането на крайника.

Наред с това е изразено становище, че ако се приеме наличието на причинна връзка то претендираното обезщетение е завишено по размер.

По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва е казано, че застрахователят дължи лихва след изтичане на 3 месеца от датата на уведомяването му за настъпилото събитие, а това било станало на 27.05.2019 г., както и че на 05.07.2019 г. на Б. И. била заплатена сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП свързани с установените от същото травми на корема и гърдите.

ДИМ и отговор на същата не са подавани.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

С него след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че по делото от страна на първоначалния ищец, респ. конституираните след смъртта му наследници не е доказано наличието на причинна връзка между уврежданията, за които се претендира обезщетение и ПТП от 23.07.2018 г.

По тази причина исковете са били отхвърлени.

Недоволен от това решение са останалите ищците и са подали жалбата станала причина за започване на настоящето дело.

В нея се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. В подкрепа на същите е направен анализ на събраните по делото доказателства и възоснова на същия е посочено, че наличието на причинна връзка между твърдяното увреждане на наследодателя на жалбоподателите и ПТП е безспорно.

В подкрепа на този им извод жалбоподателите са отправили искане преразпит на вещото лице лекар М.Б.. ПАС не е уважил същото, но след запознаване със приетото от ПОС заключение и казаното от Б. при приемането му е преценил, че следва да се назначи служебно експертиза от специалист по образна диагностика, който да направи преценка на извършените изследвания към момента на постъпване на наследодателя на ищците в болница след ПТП-то и да прецени дали към същия травмите, за които се претендира обезщетение са били факт.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена 4 форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.

В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.

В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да 5 е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.