Решение № 128 от 27.02.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Видин, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙ.ЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320100605 по описа за 2025 година

Делото е образувано по исковата молба на Й. П. от с. ************ против ЗП Т. Н. Д., ЕИК **********, с. ******** , с която е предявен иск с правно основание чл. 200 КТ.

Твърди се от ищеца,че по силата на трудов договор № 1/07 06 2023 г.е работил при ответника на длъжност „О*********"

Сочи се, че на 30. 12. 2024г .е полагал труд на обект овощна градина в землището на К. местност „...." по повод възложена от работодателят работа,като е работил с фреза „Ranieri м о д е л E L 200 прикачена към трактор с per № Видин ****** управляван от Е. Г. М.

Излага ,че по време на работа с фрезата нейните режещи инстР.ти са отрязали дясната му ръка на ниво между лакътя и китката,като е лекуван в МБАЛ „Св.Петка" гр.Видин и

УМБАЛ „Пирогов в гр.София в които болнични заведения са извършили хирургически интервенции,като в резултат на изложеното е загубил дясната си ръка под лакътя и е останал инвалид за цял живот.

Подържа се,че с разпореждане № 2 от 14 02 2025г .на ТП-НОИ-Видин злополуката ,от която загубил ръката си, е определена като трудова такава съгласно чл. 55 ал 1 КСО.

Сочи се,че в протокола за разследване на трудовата злополука ответника е 1 посочен като виновно лице за настъпилата трудова злополука,защото е допуснал на работа Е. Г. М. без трудов договор и правоспособност ,като и че ищецът е допуснат на работа без да е проведен инструктаж за безопасност за работа с фреза.

Твръди се,че от претърпяната трудова злополука за ищеца са настъпили неимуществени вреди .Преживени са нетърпими болки и страдания,хирургическа интервенция и лечение,като е станал инвалид и нетрудоспособен и поставен в невъзможност да се самообслужва за цял живот.

Иска се от съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000.00 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на трудова злополука., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увредата до окончателното изпълнение на задължението.

Претендират се и направените разноски.

Ответникът, в срока за отговор, е оспорил основателността и размера на предявения иск.Подържа се ,че по делото липсват доказателства, от които да се направи безспорният извод за осъществена трудова злополука, както се твърди в исковата молба, липсват доказателства за ангажиране отговорността на ответницата по чл.200 от КТ.При условията на евентуалност се оспорва иск като частично основателен, предвид че исковата претенция, предявена в размер на 150 000 лева е прекомерно завишена с оглед критерия на чл.52 от ЗЗД, както и че пострадалият ищец е допринесъл за вредоносния резултат поради допусната „груба небрежност" по смисъла на чл.201 ал.2 т.1 от КТ,поради което обезщетението следва да бъде намалено с 90%.

Оспорва се фактическата обстановка, изложена в исковата молба в смисъл, че инцидентът е настъпил по повод възложена от ответницата работа на 30.12.2024 г. Оспорва се твърдението, че ответницата е възложила на ищеца работа с фреза „Ranieri" , модел EL-200, прикачена към трактор с рег.

№ ****, управляван от Е. Г. М..Подържа се,че фрезата и трактора не са собственост на ответницата, а на друго дружество и са се намирали в неговата стопанска база.Сочи се,че ищецът по свой почин е решил да извършва работа в овощната градина на ответницата с фрезата и трактора и сам е повикал Е. Г.

2

М..

Ищецът самоволно е решил да работи с фрезата и не е спазвал елементарни правила на безопасност. Дясната му пострадала ръка е била привързана с късо въже към фрезата. Инцидентът е станал на пътя, когато тракторът е излязъл от овощната градина с намерение да обърне и да влезе в следващия ред овощни дървета- т.е. не е имало никаква производствена необходимост дясната ръка на ищеца да остане привързана с въже към фрезата. Подържа се,че ищецът при извършване на дейността е действал при условията на „груба небрежност", довела до вредоносния за него резултат. Той е действал с липса на елементарно старание и внимание при осъществяване на дейността- без да има право и задължение е работил е механизирано без правоспособност за това, а не е полагал ръчен труд съгласно длъжностната си характеристика, не е спазвал елементарни правила на безопасност с фреза и е ползвал телефон по време на инцидента,поради което ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск за здравето .

В депозирана писмена защита се посочва,че е главният иск за присъждане на парично обезщетение е неоснователен и недоказан, тъй като не са налице предпоставките по чл.200 от КТ.,тъй като липсват доказателства, че между страните по делото е съществувал трудов договор т.е., че ответницата е работодател на ищеца и може да отговаря към него по чл.200 от КТ.

Ищецът не е представил писмен трудов договор, сключен с ответницата, а е представил своя писмен трудов договор и длъжностна характеристика с трето лице –„ Г." ООД.

Претендират се направените разноски в производството.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са съдебно-техническа .

След като взе предвид събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните,че на 30. 12. 2024г в овощна градина в землището на с. К., местност „С." е полагал труд ,като е работил с фреза „Ranieri „ м од е л EL 200 прикачена към трактор с per № Видин ****** управляван от Е. Г. М..

Не е спорно,че по време на работа с фрезата нейни режещи инстР.ти са отрязали дясната му ръка на ниво между лакътя и китката,както и че е 3 лекуван в МБАЛ „Св.Петка" гр.Видин и УМБАЛ „Пирогов ,където са извършили хирургически интервенции. в гр.София

Не е спорно,че в резултат на злополуката дясната ръка на ищеца е отрязана между лакътя и китката.

Не е спорно ,а и е видно от приложената такава,че във връзка с инцидента е подадена декларация за трудова злополука от 02.01.2025 от ЗП Т.

Н. Д. .

От протокол №2 /14.02.2025 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката от 30.12.2024 г.,изготвен от ТД-НОИ-Видин се установяват обстоятелства касаещи злополуката-пострадал,място и време ,механизъм,допуснати нарушения и необходими мерки.

От разпореждане №2/14.02.2025 г. на ТП-НОИ-Видин е видно,че на осн.чл.60 ал.1 от КСО декларираната злополука с вх.№ 1/02.01.2025 г. се приема за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО,като е посочено,че разпореждането може да се обжалва от заинтересованите лица в 14-дневен срок от получаването му по реда на чл.117 от КСО. Разпореждане №2/14.02.2025 г. на ТП-НОИ-Видин е изпратено до страните с нарочни писма.

По делото са представени трудов договор №96/28.01.2020 г.,между ищеца и „ Г.“ООД,от който е видно,че ищецът е назначен на длъжност „****“ в „Г.“ООД,като във връзка с този договор са представени длъжностна характеристика и справка на НАП по чл.62 ал.5 от КТ .

В показанията си разпитаните по делото свидетели Г.,М. и Ф. излагат данни имащи отношение към извършеното увреждане,начин и механизъм на осъществяване.

В заключението си по назначената съдебно-техническа експертиза вещото лице е отговорило на поставените задачи,като е изяснен механизма на деянието и е направен извод за техническото състояние, годността и изправността на фрезата,причинила травматичното увреждане на ищеца.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

По силата на чл. 200, ал. 1 от КТ , за вреди от трудова злополука, която е причинила временна неработоспособност на работник или служител, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган 4 или друг негов работник или служител има вина за настъпването й.

Следователно, отговорността на работодателя има обективен, безвиновен характер. За да се уважи иска следва да се установи наличие на трудовоправни отношения между страните по делото, наличие на трудова злополука и причинената от нея временна неработоспособност, както и настъпилите вреди за ищеца.

В конкретния случай обаче по делото не е представен от ищеца трудов договор,от който да е видно,че между страните е налице трудово правоотношение.

Съгласно императивната разпоредба на чл.62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, което е условие за неговата действителност. По делото ищецът не е представил какъвто и да Било писмен документ, съдържащ двете насрещни волеизявление на страните по делото, подписан от тях и съдържащ елементите на трудовото правоотношение.

Представеният трудов договор е с дружество различно от ответника и не касае претендираното трудово правоотношение..

С определение .№ 733/29.04.2025 г. е указано от съда на ищеца, че следва да докаже наличие на трудово правоотношение с ответницата,както и че при изпълнение на възложена му от ответника работа е претърпял телесно увреждане.

Във връзка с обстоятелството, че ищецът не е представил по делото писмен трудов договор с ответницата се налага извод,че твърдението му, че между страните по делото е съществувала трудовоправна връзка ,е недоказано.

В представения по делото протокол № 2/14.02.2025 г. на ТП-НОИ-Видин се посочва сключен трудов договор между страните, но протоколът не е годно доказателство за наличие на трудово правоотношение между тях. НОИ няма материална компетентност и не може да обявява съществуване на трудово правоотношение за нуждите на съдебен исков процес,като такава компетентност има единствено „Инспекция по труда" ,съгласно чл.405а от КТ.

Предпоставка за ангажиране на отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е наличие на трудово правоотношение, а за да съществува такова е необходимо сключване на валиден трудов договор. След като липсва доказателството за такъв ответницата не следва да отговаря по чл.200 от КТ 5 за причинените на ищеца, при изпълнение на работата, вреди от злополуката.

Извън горното ищецът не е доказал, че преживяната от него злополука е трудова,тъй като по делото не са налице данни ,от които да е видно,че разпореждане №2/14.02.2025 г. на ТП-НОИ-Видин ,с което на осн.чл.60 ал.1 от КСО декларираната злополука с вх.№ 1/02.01.2025 г. се приема за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО, е влязло в сила и в тази връзка да е породило последиците си .

При положение ,че не е установено по безспорен начин,че индивидуалният административен акт /разпореждане по чл.60 ал.1 КСО/ е влязъл в сила ,няма как да възникнат последиците свързани с това обстоятелство. Липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл.200,ал.1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този текст. Установяването на факта на трудовата злополука не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран. Липсата на влязло в сила разпореждане на органа по чл.60,ал.1 КСО не дава възможност на ищеца да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебното исково производство,което съответно налага извод за неоснователност на исковата претенция.

С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. П. от с. ************ против ЗП Т. Н. Д.

, ЕИК **********, с. ******** , иск с правно основание чл. 200 КТ,а именно за осъждане на ЗП Т. Н.Д.А, ЕИК **********, да заплати на ищеца сумата от 150 000.00 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увредата до окончателното изпълнение на задължението.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в 6 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при РаЙ.ен съд – Видин: _______________________ 7