Решение № 276 от 29.05.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Враца, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Христо Н. Христов при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20231400500430 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 108/24.04.2023 г. по гр. д. № 1222/2022 г. на Районен съд – Бяла Слатина е признато за установено по отношение на А. Л. А., с ЕГН **********, от ***, че същият дължи на жалбоподателя „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег.

№ 542097902, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д. Д. – заместник управител, на основание чл.

422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата от 3064,90 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***/05.11.2019 г., представляваща сбор от месечни погасителни вноски с настъпил падеж от 15.02.2021 г. до 28.03.2023 г., ведно със законна лихва върху нея за периода от 29.04.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 278/05.05.2022 г. по ч. гр. д. № 535/2022 г. по описа на РС - Бяла Слатина, като е отхвърлен предявения иск за разликата над уважената сума от 3064,90 лева до пълния предявен размер на главницата от 9828,40 лева, като неоснователен. С решението е отхвърлен предявения от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, със седалище гр. София, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за 1 признаване на установено в отношенията между страните, че А. Л. А. дължи заплащането на сумата 7463,40 лева, представляваща договорна лихва(възнаградителна лихва) за периода от 15.01.2021 г. до 15.04.2025 г. и сумата 1164,94 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 16.04.2022 г., като неоснователни. Със същото решение е осъден А. Л. А. да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, със седалище гр. София, направените разноски по исковото производство по гр. д. № 1222/2022 г. по описа на БСлРС в общ размер на 493,62 лв. съобразно уважената част от исковете, както и сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 535/2022 г. по описа на БСлРС в общ размер на 69,60 лв. съобразно уважената част от исковете.

Решението е обжалвано от ищеца „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, Париж, рег. № 542097902, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК ***.

Жалбоподателя твърди, че решението, в неговата отхвърлителна част, е необосновано и неправилно. Счита за неправилни доводите на първоинстанционният съд, че процесният договор е в разрез с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради размерът на шрифта, с който е изготвен. За да се установи безспорно размера на шрифта е необходимо компетентно мнение на специализирано лице в тази област, който да извърши необходимите изследвания.

По делото не са предприемани действия за събиране на необходимите доказателства и не е извършена съдебно-техническа експертиза. Счита, че констатацията на съда, че процесният договор е изготвен с размер на шрифта под 12 pt. e от една страна неправилна, а от друга необоснована, и не подкрепена с никакви доказателства. В производството районният съдия не указал на ищеца, че е негова доказателствената тежест да докаже, че процесният договор е изготвен с размер на шрифта 12 pt. или по-голям. Счита, че процесният договор не нарушава чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради факта, че вида на шрифта, с който е изготвен е „Garamond", а размерът му е 12 pt. Следвало да бъде отбелязано, че изискването за изготвяне на договора с шрифт изискуем от процесната разпоредба било въведено с цел охраняване интересите на икономически по-слабата страна - кредитополучателя от недобросъвестни практики, при които сключените договори съдържат твърде малки букви, което затруднява кредитополучателят да осъзнае съдържанието на отделните клаузи. В конкретния случай обаче правата и интересите на кредитополучателя по никакъв начин не били нарушени, тъй като представените по делото документи, вкл. и процесния договор бил читаеми, съществувала яснота относно съществени елементи на договора, които били ясно и недвусмислено формулирани. Процесният договор бил сключен в писмена форма, по разбираем и ясен начин, в два екземпляра - по един за всяка от страните. От друга страна, разпоредбата на чл. 10, § 1 от Директива 2008/48, предвиждала, че договорите за кредит се изготвят на хартиен или друг траен носител, а § 2 предвиждала кои са данните, които следва да бъдат посочени по ясен и кратък начин. За да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следвало да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин (съображение 31 от Директивата 2008/48). Видно от член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, тълкуван във връзка със съображение 31 от тази директива, изискването в договора за кредит, изготвен на хартиен 2 или друг траен носител, да се посочат ясно и кратко данните, изброени в тази разпоредба, било нужно, за да може потребителят да се запознае с правата и задълженията си (§ 31 от Решението). Видно от текста на чл. 22, параграф 1 от Директивата, озаглавен „Хармонизация и императивен характер на настоящата директива", предвижда, че „доколкото настоящата директива съдържа хармонизирани разпоредби, държавите членки [не] могат да [...] запазят или въвеждат разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива" (§ 8 от Решението). В този смисъл било и съображение 9 от Директивата:

„Пълната хармонизация е необходима, за да се осигури на всички потребители в Общността високо и равностойно ниво на защита на техните интереси и за да се създаде реален вътрешен пазар. Ето защо на държавите членки не следва да се позволява да запазят или въвеждат национални разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива. Това ограничение обаче следва да се прилага само тогава, когато са налице разпоредби, хармонизирани чрез настоящата директива. Когато не съществуват такива хармонизирани разпоредби, държавите членки следва да са свободни да запазят или въвеждат национално законодателство". Видно от съпоставката между европейското и националното право, българският законодател предвидил допълнително изискване към договора за потребителски кредит - всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, като по този начин е въвел изискване, различно от предвиденото в Директива 2008/48/ЕО, която съдържа хармонизирани разпоредби в тази област. Ето защо считат, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК в частта й относно изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, не следва да бъде прилагана от националния съд, доколкото не е в съответствие с Директива 2008/48/EO. Изхождайки от принципа на примата на правото на ЕС, още през 1978 г. в решението по делото Simmenthal Съдът приема, че с оглед гарантирането на пълното действие на нормите на съюзното право, националните юрисдикции, натоварени с тяхното прилагане в рамките на държавитечленки, при необходимост трябва (и то по собствена инициатива) да оставят неприложена всяка противоречаща процесуална или материална разпоредба на вътрешното право, без да е необходимо да изискват или да изчакват отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред (§ 24 от решението по дело С-106/77). Следвало да се има предвид и обстоятелството, че българският законодател е предвидил сериозна санкция за кредитодателя, който не е спазил изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. На основание чл. 23 вр. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК в този случай кредитодателят губи правото да получи лихви и разноски по кредита. Член 23 от Директивата, озаглавен „Санкции", предвижда: „Държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи". От съображение 47 от посочената директива следва, че докато изборът на санкции е по усмотрение на държавите членки, то предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Съдът вече е приел, че строгостта 3 на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (§ 63 от Решението и цитираната там съдебна практика). Все пак прилагането в съответствие с тази правна уредба на подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (§ 72 от Решението). В решението по дело С 42/15 Съдът на ЕС приема, че член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че когато не съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Неправилно първоинстанционният съд направил извод, че процесният договор е недействителен на основание 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. За да стигне до това заключение съдебният състав неправилно приел, че посоченият в договора за кредит ГПР – 32,31%, не отговаря на действителността, поради факта, че според съда дължимите от кредитополучателя суми по застрахователна премия следва да бъдат отнесени към ГПР. Въпросният договор за застраховка бил отделно съглашение, сключено между двете страни. Годишният процент на разходите (ГПР) не следвало да включва застраховката по кредита поради факта, че застраховката не е задължителна и сключването на договора за кредит не зависел от нейното наличие, в този смисъл били и §1, т. 1 вр. чл.

19, ал. 1 ЗПК. Сключването на договор за застраховка не било задължително условие за отпускане на кредита и не било свързано с получаването на заема при определени условия.

Същото било видно от глава III, т. 3 от предоставения на ищеца Стандартен европейски формуляр за предоставяне на преддоговорна информация. Съгласно пap. 1, т. 1 ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Видно от цитирания текст на императивната норма, законодателят изрично подчертал хипотезата, при която застраховката следва да се включва в ГПР, като безспорно настоящия случай не е такъв, видно от посоченото по-горе обстоятелство. Друго доказателство, че сключването на договора за застраховка не е задължително условие за получаване на кредита е фактът, че потребителят имал възможност да прекрати договора за застраховка без каквито и да било последици по кредитното правоотношение. Видно от съдържанието на договор № ***/05.11.2019 г. в същия не били включени санкционни клаузи или такива предвиждащи изменение в условията по кредита, в случай, че потребителят се откаже от застраховката. На следващо място, в процесния договор били посочени 4 годишният процент на разходите (32,31%) и общата сума, дължима от потребителя (21 645,00 лева), като в чл. 3 от договора били обективирани и взетите предвид допускания началната дата на изчисляване на ГПР - датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него, с което всички изисквания на чл.