Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 35574 от 30.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 26976/2026
Вид
Определение № 35574
Подписан
30.09.2026
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35574 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110126976 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. С. А., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 884/2026 г. по описа на Районен съд – Белоградчик.

След запознаване с приложеното електронно заповедно производство настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за предявяване на иск.

При извършената преценка за допустимост на исковата претенция с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (изм. ДВ бр. 100/2019 г.), настоящият съдебен състав приема, че неправилно в заповедното производство са дадени указания за предявяване на иск срещу длъжника.

Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ.

- изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя 1 на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая видно от данните по електронното заповедно дело, уведомлението по чл. 47, ал. 5 ГПК е залепено на 21.08.2026 г., като заповедта се счита връчена с изтичането на 14-дневен срок, а именно – на 07.09.2026 г.

От извършената от настоящия състав справка в НБДН обаче се установява, че към момента на връчване на заповедта по чл. 410 ГПК, както и към момента на залепяне на уведомлението по чл. 47 ГПК, длъжникът А. А. е починал /видно от приложената справка, смъртта е настъпила на 18.08.2026 г./

Предвид изложеното, доколкото длъжникът е починал в хода на производството, по реда на чл. 227 ГПК в заповедното производство е следвало да бъдат конституирани наследниците на починалата страна, като именно на тях е следвало да бъде връчена издадената срещу наследодателя им заповед за изпълнение.

С оглед на гореизложеното, производството по делото следва да бъде прекратено като преждевременно образувано, доколкото не е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, частното производство следва да се върне на състава на Районен съд-Белоградчик, за извършване на надлежно връчване на заповедта, респ. за преценка за издаване на изпълнителен лист в случай на липса на подадено възражение от новоконституираните страни.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 26976/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 76 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

Препис от настоящия съдебен акт, след влизането му в сила, да се изпрати за сведение по ч. гр. д. № 884/2026 г. по описа на Районен съд – Белоградчик – за запознаване и преценка за предприемане на последващи действия.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2