Решение № 1 от 29.01.2024, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Административно наказателно дело 379/2023
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 29.01.2024
- В сила
- 21.06.2024
- Състав
- Мариела Анастасова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал. 7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал.1, т.2, предл. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 166, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 166, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.3, т.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 1, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№1 гр. Карнобат, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мариела Ан. Иванова при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Административно наказателно дело № 20232130200379 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Г. М. П. с ЕГН ********** от гр.*** против Наказателно постановление №8421/30.10.2023г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура” гр.София, с което за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, предл. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал.1, т.4, б. „а“ и чл. 7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба №11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.
По съображения, подробно изложени в жалбата, е направено искане да се измени атакуваното наказателно постановление, като се намали размера на наложеното наказание глоба към предвидения в разпоредбата минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но изпраща представител, който поддържа направеното с жалбата искане.
Ответната страна оспорва жалбата и моли за постановяване на решение, с което да се потвърди наказателното постановление.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от 1
ЗАНН и е процесуално допустима.
Карнобатският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.10.2023г. на път I-6, км. 429 в посока гр.Сливен - гр. Бургас св.
М. – главен инспектор в отдел Контрол по републиканската пътна мрежда“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура” гр.София, спира за проверка съчленно ППС с пет оси, управлявано от жалбоподателя.
В хода на проверката е извършено замерване на масата и поосовото натоварване на ППС с електронна везна и ролетка, при което е установено, че натоварването на задвижващата втора единична ос на ППС е 13.500т. при максимално допустимо съгласно чл. 7, ал.1, т.4, б. „а“ от Наредба №11 натоварване от 11, 5т. , т.е. превишението е с 2т.
Натоварването на тройната ос на полуремаркето, при измерено разстояние между осите 1, 40м. е 26.100т. при максимално допустимо съгласно чл. 7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба №11 натоварване на оста от 24т., т.е. превишението е с 2.100т.
По време на проверката жалбоподателят П. не представя разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата – разрешение за управление на тежко ППС, нито доказателства за заплатена такса по чл.
14,ал.3 от Наредба №11.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания по делото свидетел Т. Н. М., както и от писмените доказателства по делото.
От правна страна съдът приема следното :
В хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на обжалваното наказателно постановление. Съображенията за това са следните:
На първо място административно-наказателната компетентност по различните закони е предвидена за различни лица, а видно от приложената към преписката Заповед № РД-11-247/31.03.2022г. на председателя на УС на АПИ, св. М. няма компетентност да установява нарушения по ЗДвП в 2 настоящата хипотеза.
На следващо място издателят на наказателното постановление – в случая началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция Пътна инфраструктура", също не разполага с административно-наказателна компетентност да налага санкции за нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Анализирайки разпоредбите на чл. 189, ал. 1 ЗДвП, чл. 167а ЗДвП и чл.
189е, ал. 12 ЗДвП, съдът намира, че контролните функции, съответно административно-наказателната компетентност на органите на АПИ по ЗДвП, се изчерпват с осъществяване на контрол за платена винетна и ТОЛ такса, съответно контрол за осъществени нарушения на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, наказуеми по чл. 179, ал. 3 – 3в с.з. Така с наказателното постановление е наложена санкция за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП от длъжностно лице, което не разполага с административно-наказателна компетентност да налага санкции за такова нарушение - в този смисъл и Решение № 44 от 19.01.2023 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2736/2022 г.
Съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП, наказателни постановления за нарушения по този закон се издават от Министъра на вътрешните работи, от Министъра на отбраната, от Министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 166, ал.
1, т. 1 ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, в т. ч. и на правилата за максимално допустима маса на превозните средства). Така по арг. от чл. 189, ал. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 8 ЗДвП, компетентни да установяват и санкционират нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП са длъжностните лица при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", а не тези при Агенция "Пътна инфраструктура".
Констатираното съществено процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателното постановление, независимо от факта, че с жалбата е поискано единствено изменение на същото и намаляване на наложеното с него административно наказание.
3
Независимо от изложените съображения и с оглед на пълнота на мотивите на съдебния акт следва да се посочи, че е допуснато и съществено нарушение на материалния закон, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 10.10.2022г. жалбоподателят е извършвал превоз на пшеница със съчленно превозно средство с пет оси, както и че натоварването на задвижващата втора единична ос на ППС е 13.500т. при максимално допустимо натоварване 11, 5т., т.е. превишението е с 2т. Натоварването на тройната ос на полуремаркето, при измерено разстояние между осите 1, 40м., е 26.100т. при максимално допустимо натоварване на оста 24т., т.е. превишението е с 2.100т.
Така установените натоварвания на осите квалифицират управляваното от жалбоподателя П. превозно средство като "тежко" по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Движението на тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, е допустимо само след издаване на разрешение и заплащане на съответната такса – чл. 8, ал. 2, чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
Разпоредбите на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и чл. 53, ал. 1 от ЗП не уреждат идентични обществени отношения. Същите са част от два различи материални закона. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е свързана с целта на закона, формулирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП – да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица (т. е. тяхната собственост), както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Докато текстът на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, защитава обществените отношения, свързани с правото на администрацията, управляваща (а не притежаваща) пътя да прецени доколко е допустимо преминаването на определено извънгабаритно или тежко превозно средство по конкретен път, с оглед неговата товароносимост и евентуалните неблагоприятни последици за поддръжката му впоследствие. Касае се за две различни административни нарушения – по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 53, ал. 1 от ЗП, които се установяват от различни органи и при различни условия.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че правилната правна квалификация на нарушението, описано в АУАН и НП, е именно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата и нарушителят следва 4 да бъде наказан в съответствие с разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
В настоящия случай съдът не може да приложи разпоредбата на чл. 63, ал.2, т.4, вр. чл.63, ал. 7, т.1 ЗАНН и преквалифицира деянието, независимо от факта, че по делото е доказано по безспорен начин извършването на административно нарушение от страна на жалбоподателя и наличието на компетентност на АНО, издал наказателното постановление, да установява и санкционира нарушения по ЗП.
Това е така, тъй като разпоредбата на чл. чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда наказание глоба от 1000лв. до 5000 лв., а чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП- глоба от глоба от 500 до 3000 лв., т.е. разпоредбата на чл. 53 ЗП е потежко наказуем закон и съдът няма правомощие да извърши преквалификацията с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т.1 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, наказателното постановление е отменено, страната е направила нарочно искане, а и са представени доказателства за действителното им разходване, поради което съдът следва да присъди такива в полза на жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8421/30.10.2023г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура” гр.София, с което на Г. М. П. с ЕГН ********** от гр.*** за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, предл. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал.1, т.4, б. „а“ и чл. 7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредба №11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура” гр.София да заплати на Г.
М. П. с ЕГН ********** от гр.*** сумата от 60лв. съдебно-деловодни разноски.
5
Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________ 6