Решение № 69 от 19.04.2024, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Б.С., 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20231410100413 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, вр.чл.92 от ЗЗД, вр.чл.342 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв. Г. З.-САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. „България“ №56А, ет.3, оф.3 с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника А. С. И., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Б., ул.“Вежен“ № 3, за сумата в общ размер на 903,70лв. / деветстотин и три лева и 70 стотинки /, от която: в размер на 319,47 лв., представляващи задължение за предходен период, от което сумата в размер на 118,26лв, дължима за периода от 10.03.2020г. до 09.04.2020г., сумата в размер на 98,25лв., дължима за периода от 10.04.2020г. до 09.05.2020г., сумата в размер на 89.45лв., дължима за периода от за периода от 10.05.2020г. до 09.06.2020г. и сумата в размер на 13,51лв., дължима за периода от 10.06.2020г. до 09.07.2020г; сумата в размер на 263,67лв., представляваща неплатени лизингови вноски за период от 10.07.2020г. до 09.08.2020г., от която 231,03лв. по Договор за лизинг от 03.01.2020г. за мобилен телефон Huawei P Smart Z 64GB Dual Sapphire Blue и 32,64лв. по Договор за лизинг от 03.01.2020г. за базови аксесоари; сумата в размер на 99,70лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 03.01.2020г.; сумата в размер на 185,10лв., представляваща разликата между цената на устройство Huawei P40 lite 128GB Dual Black без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг; сумата в размер на 27,35лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване 1 по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 09.08.2018г.; сумата в размер на 8,41лв., представляваща разликата между цената на устройство Huawei Y6 2018 Dual Gold без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 15.11.2022г. до окончателното изплащане, както и да се осъди ответникът да заплати на ищцовото дружество направените разноски по заповедното производство, включително и адвокатско възнаграждение, както и разноските по исковото производство.

В едномесечния срок, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, се установило, че ответникът А. С. И. не живее на посочените адреси и не пребивава в населените места, посочени в исковата молба.

От изискана служебна справка от ЕСГРАОН за ПА и НА в заповедното и исковото производство е видно, че А. С. И., ЕГН **********, е с постоянен и настоящ адрес с. Д., обл.В., ул.“Вежен“ № 3.

Съдът е изискал справка от ТД на НАП-В. за регистрирани трудови договори на лицето А. С. И., ЕГН **********, от която е видно, че същата към настоящия момент няма други регистрирани такива на територията на Р.България.

С Определиение № 624/11.10.2023г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПП съдът назначил адв. В. Х. С. от АК-В. за особен представител на ответника А. С. И., ЕГН: **********, призована по реда на чл.47 от ГПК, който да я представлява в исковият процес по гр.д.№ 413/2023г.по описа на РС-Б.С., с определено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., внесено от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.С..

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, адв. В. Х. С. не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства. С молба-становище посочил, че няма контакт с ответника, поради което не може да приложи доказателства.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 1396/2022г. на РС-Б.С..

Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба, и след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1396/2022г. по описа на РС-Б.С. вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно вземанията за незаплатени абонаментни такси и използвани услуги:

2

В производството по безспорен начин се установява, че между "Теленор България" ЕАД /с настоящо наименование „Йеттел България“ ЕАД/ и ответника са били сключени следните договори за мобилни услуги – Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359894634970 от 09.08.2018г., Допълнително споразумение от 03.01.2020г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359893724198, Договор за лизинг от 03.01.2020г. за Huawei P Smart Z 64GB Dual Sapphire Blue, Договор за лизинг от 03.01.2020г. за базови аксесоари, Застрахователна полица №10077630 от 03.01.2020г. за застраховка на устойство „Смартфон протект“, Договор за лизинг от 16.04.2018г. за Nokia 2 Black, Допълнително споразумение от 09.08.2018г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359895839881, Договор за лизинг от 09.08.2018г. за Huawei Y6 2018 Dual Gold.

Ищецът е представил заверени преписи от посочените договори, същите съдържат необходимите реквизити и договорените условия, посочени по-горе, като срок, описание на услугите, тарифен план, продължителността на действие на договора, като са посочени (по ясен и разбираем начин) и задълженията на абоната-ответник, както и последиците от неизпълнението им. Освен това е посочен конкретен номер, посредством който потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са предадените активни СИМ карти, които дават /осигуряват/ достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор. Предоставени са му лизинговите вещи. С това „Теленор България" ЕАД (сегашно наименование „Йеттел България“ ЕАД) е изпълнило задълженията си. Освен това е издал на ответника фактури за дължимите задължения. Представените договори като частен диспозитивен документ не са оспорени от ответника и тъй като носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в същите, са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед което с подписването на процесните договори в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения.

Относно месечните абонаментни такси, то същите се дължат независимо от ползваните услуги по сключения договор. Абонаментният план се дължи независимо от обстоятелството дали ответникът е ползвал услуги за мобилни разговори, смс – и, интернет и други (освен случаите при непредоставен достъп до мобилната мрежа, но доказателства в тази насока не са ангажирани), тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на абонаментния план. Месечният абонамент осигурява достъп до услугите при определени цени, за които е сключен индивидуален договор, и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.

Претенции за предоставени услуги се претендират във връзка с Допълнително споразумение от 03.01.2020г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359893724198, по Договор за лизинг от 03.01.2020г. на Huawei P Smart Z 64GB Dual Sapphire Blue, Договор за лизинг от 16.04.2018г. за Nokia 2 Black, Договор за лизинг от 03.01.2020г. за базови аксесоари, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359894634970 от 09.08.2018г., Допълнително споразумение от 09.08.2018г. към договор за мобилни услуги с 3 предпочетен номер 359895839881, Договор за лизинг от 09.08.2018г. за Huawei Y6 2018 Dual Gold, като общата претендирана сума е в размер на 319,47лв., обективирана във Фактура №7302900851/10.04.2020г.,Фактура

7304255128/10.05.2020г.,Фактура№7305522551/10.06.2020г.,Фактура№**********/10.07.2020г.

Видно от приложените по делото писмени доказателства и предвид факта, че ответникът не е оспорил същите, не е извършил насрещно доказване, нито е ангажирал доказателства във връзка с евентуално погасяване на задълженията си, настоящата съдебна инстанция намира, че исковете за посочената сума в общ размер на 319,47лв. се явяват основателни и доказани.

Като законна последица върху уважената главница следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.11.2022г., до окончателното изплащане.

Относно лизинговите вноски по договорите за лизинг:

Правоотношенията са безспорно установени между страните, представени са и заверени преписи от договорите за лизинг, както следва: Договор за лизинг от 03.01.2020г. за мобилен телефон Huawei P Smart Z 64GB Dual Sapphire Blue, Договор за лизинг от 03.01.2020г. за базови аксесоари, Договор за лизинг от 16.04.2018г. за Nokia 2 Black и Договор за лизинг от 09.08.2018г. за Huawei Y6 2018 Dual Gold. Подписите, поставени от ответника, не са оспорени и доказват сключването на договорите между страните.

Договорът за лизинг е консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор.

Установено е изпълнение на задължението на лизингодателя да предаде лизинговите вещи – предмет на договорите за лизинг, доколкото в чл. 4 от договорите е записано, че при подписването му лизингодателят е предоставил лизинговата вещ на лизингополучателя във вид, годен за употреба, функционираща изрядно и съответстваща напълно на уговорените технически характеристики. В чл. 12, ал. 2 от ОУ към договорите за лизинг, подписани от потребителя, е уговорено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на забава в плащане на дължимо съгласно тези договори плащания. Ирелевантно е в случая настъпването на предсрочна изискуемост на правоотношенията, доколкото е настъпил крайният падеж на договорите – на Договор за лизинг от 03.01.2020г. за мобилен телефон Huawei P Smart Z 64GB Dual Sapphire Blue – крайният падеж е м. 12.2021 г., на Договор за лизинг от 03.01.2020г. за базови аксесоари – крайният падеж е м.12.2021г., на Договор за лизинг от 16.04.2018г. за Nokia 2 Black – крайният падеж е м.03.2020г., а по Договор за лизинг от 09.08.2018г. за Huawei Y6 2018 Dual Gold – крайният падеж е м.07.2020г.

Устройствата са получени, което се установява с представените и неоспорени договори, 4 настъпил е крайният падеж на договорите, поради което сумите по погасителен план са дължими.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл.342, ал.1 от ТЗ да предостави мобилните устройства и базовите аксесоари на лизингополучателя, като същите са приети от последния без забележки.

Поради това за него е възникнало задължението по чл.345, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и същият е бил длъжен да заплаща дължимите лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата на чл.345, ал.1 от ТЗ да върне мобилните устройства и базови аксесоари след изтичане на лизинговия договор, освен в случаите по чл.342, ал.3 от ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски.

Разпечатката съдържа 30 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7559aa2d-aa7d-4c1b-ac9a-3ab208626797