Определение № 19284 от 23.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19284 гр. София, 23.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110105092 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 срещу М. С. М., ЕГН ********** в качеството й на наследник на П. С.

Д., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 178,96 евро - представляваща главница по договор за потребителски кредит № 386483/07.01.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД в качеството му на кредитодател и ответника в качеството му на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени от „Сити Кеш“ ООД на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.07.2025 г. до окончателното плащане; сумата в размер на 39,38 евро – договорна възнаградителна лихва, начислена върху главницата по договора за потребителски кредит № 386483/07.01.2020 г. за периода от 07.01.2020 г. до 07.10.2020 г.; сумата в размер на 62,96 евро – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 07.10.2020 г. до 27.06.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 150/31.07.2025 г. по ч.гр.д. № 217/2025 г. по описа на РС – Чепеларе.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

1

На ищеца следва да бъде указано, че към исковата молба не са представени приложимите Общи условия за предоставяне на кредити.

Ответникът М. С. М., ЕГН ********** чрез адв. Хорозов от САК е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Ответникът също е представил писмени доказателства към отговора по чл. 131 от ГПК, които се отличават със своята допустимост, относимост и необходимост за изясняване на спора от фактическа страна.

Заявените от страна на ответника искания по чл. 190 от ГПК са неоснователни, защото ответникът претендира по посочения процесуален ред да се задължи ищецът да представи по делото в оригинал процесния договор за кредит, всички приложения, погасителен план, доказателства за предоставяне на преддоговорна информация и за електронно подписване/приемане на договора, както и доказателство за надлежно връчване на уведомление за цесия. Последните, без изключение, касаят факти, чието доказване е в тежест на ищеца. Непредставянето им подлежи на преценка по съществото на спора.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона в общ план, макар да е налице несъответствие в петитумната част с оглед обстоятелствената такава, но този порок може да бъде преодолян с молба-уточнение, подадена от ищеца в хода на производството, в указания от съда срок, а и доколкото изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението да приведе петитума на исковата си молба в съответствие с изложението в обстоятелствената част на същата, като съобрази, че исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено са насочени срещу М. С. М..

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при липса на срочно изпълнение на така дадените указания, исковата молба ще бъде върната – чл. 129, ал. 3 ГПК.

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл.

146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, възражения: от които произтичат

2 претендираните права и

Предявени са от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 срещу М. С.

М., ЕГН ********** в качеството й на наследник на П. С. Д., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал.

1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 178,96 евро - представляваща главница по договор за потребителски кредит № 386483/07.01.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД в качеството му на кредитодател и ответника в качеството му на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени от „Сити Кеш“ ООД на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.07.2025 г. до окончателното плащане; сумата в размер н а 39,38 евро – договорна възнаградителна лихва, начислена върху главницата по договора за потребителски кредит № 386483/07.01.2020 г. за периода от 07.01.2020 г. до 07.10.2020 г.; сумата в размер на 62,96 евро – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 07.10.2020 г. до 27.06.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 150/31.07.2025 г. по ч.гр.д. № 217/2025 г. по описа на РС – Чепеларе.

Ищецът твърди, че на 07.01.2020 г. между П. С. Д. и трето за спора лице – „Сити Кеш“ ООД е сключен договор за потребителски кредит с номер 386483, по силата на който юридическото лице се задължило да предостави в полза на физическото лице кредит в размер на 350 лева. Уговорено било сумата да бъде върната на 9 броя вноски – всяка в размер на 86 лева, с краен срок по договора – 07.10.2020 г. (тогава е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора за потребителски кредит). Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,22 %. Твърди, че безспорно се установява сключването на съглашение между страните в посочения от ищеца обем и съдържание, препращайки и към относимите ОУ на дружеството – кредитодател. Счита, че с оглед правилата на ЗПК, процесният договор е действителен и като такъв валидно обвързва страните. А предвид липсата на изпълнение от страна на кредитополучателят в полза на ищеца възниква правен интерес от предявяване на настоящите искове. Това е така, понеже кредитодателят „Сити Кеш“ ООД прехвърлил вземанията си срещу ответника в полза на ищцовото дружество с договор за цесия от 07.01.2020 г. Вземането към ответника било индивидуализирано в Приложение 1 към процесния договор за кредит. На последно място, релевира, че длъжникът е надлежно уведомен, с оглед нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Накрая, обръща внимание, че 3 ответникът М. М. в качеството й на наследник на кредитополучателя П. Д. не изпълнила задълженията на последния. При така изложените фактически обстоятелства, счита, че претенциите са основателни и като такива съдът следва да ги уважи. Претендира разноски.

Ответникът срочно е подал отговор на исковата молба. В отговора се излагат съображения за неоснователност на всички искови претенции, при следните доводи.

Първо – липсва пасивна материалноправна легитимация на ответната страна. От приложено към отговора на исковата молба удостоверение за наследници безспорно се установява, че ответницата е сестра на лицето П. С. Д., но последният е оставил двама свои низходящи, а именно Майкъл Д. и Крис Д. – негови законни наследници от първи ред. Позовава се на чл. 5, ал. 1 от ЗН и сочи, че децата на П. Д. следва да отговарят за търсените суми, а не ответницата – негова сестра. Отделно от това, се оспорва действителността на процесния договор за кредит – липсват доказателства за надлежно сключен валиден контракт. Оспорва се договорът да отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Същият не съдържа по ясен и разбираем начин всички реквизити, предвид което приложение следва да намери нормата на чл. 22 от ЗПК Сочи, че приложимите ГПК и ГЛП са прекомерно завишени, поставят потребителя в икономически неизгодно положение, респ. клаузите, които ги предписват са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, а оттам – и нищожни.

Оспорва се и твърдяната цесия – липсва доказано надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Не без значение е и фактът, че липсват доказателства за начина на формиране на остатъка от задължението. При тези доводи, моли съда отхвърли иска като недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация, а в случай, че исковата претенция се счете за допустима – да го отхвърли като неоснователен и недоказан.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма такива.

4

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:

По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал.

1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента „Сити Кеш“ ООД и наследодател на ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем от 07.01.2020 г., по което заемодателят е предоставил на ответника посочената в исковата молба сума, а последният се е задължила да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за който длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже възраженията си, свеждащи се на първо място до липса на пасивна процесуална легитимация, а на второ място до нищожност на облигационните правоотношения на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11 и чл. 10 от ЗПК и поради наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и заобикаляне на закона.

В тежест на ответника е и да установи погасяване на паричното си задължение, за което той не сочи доказателства.

Съгласно трайно установената практика на Съда на Европейския съюз националният съд е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители, включително и когато потребителят не е релевирал изрично такова възражение. Това задължение произтича от необходимостта да се гарантира ефективната защита, предвидена в Директива 93/13/ЕИО (в този смисъл са следните: решения по дела C-618/10 Banco Español de Crédito, C-415/11 Aziz, C-168/05 Mostaza Claro, C-473/00 Cofidis и C-40/08 Asturcom Telecomunicaciones).

6. По доказателствата:

УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

5

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника, заявени по реда на чл. 190 от ГПК.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието /http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър.